Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deep as the Marrow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2023)

Издание:

Автор: Ф. Пол Уилсън

Заглавие: Отвличане

Преводач: Весела Иванова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство Световна библиотека ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Иван Тренев

Художник: Венцислав Лозанов

ISBN: 954-8615-38-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15565

История

  1. — Добавяне

19

Карлос слушаше внимателно модулирания глас, който лаеше от слушалката:

— Каква е тази операция, която провеждате, Салинас? Току-що научих, че шишето с хапчетата, принадлежащи на малкото момиче, е било открито в къща във Фолс Чърч, където има убит човек. Какво става, по дяволите?

Карлос стоеше с поглед прикован в тавана. Моля те, Господи, ако изобщо някога ще направиш нещо за мен, нека е сега.

— Един мъртъв мъж ли е открит? — попита Карлос. — Идентифициран ли е?

— Да. Някой им е подсказал името му, а отпечатъците го потвърдиха. Дребна риба, на име Поли Дикастро.

Благодаря ти, Господи — помисли си Карлос. — Ще направя голямо дарение за църквата.

— Никой друг ли не е открит? Никаква жена? Никакво дете?

— Няма и следа от друг, но те продължават да претърсват. При това търсят доста упорито, защото сега свързаха това убийство с другия въпрос. Най-добре изчисти терена, Салинас. Направи го бързо.

Линията утихна и Салинас затвори. Обърна се към Голд, който натъпкваше папка с документи в куфара му.

— Мисля, че можем малко да си отдъхнем, Алън.

— Да си отдъхнем ли? — учуди се Алън. Лицето му бе необичайно бледо, дори за него.

— Е, ти сам настояваше да разбереш каква работа имам с Маклаглън и ето че сега знаеш — усмихна се. — Не се ли чувстваш по-добре?

Когато си бе помислил, че ще се наложи да напусне страната, Карлос бе разкрил на Голд плана за премахването на Уинстън, играта на наркокартела. В крайна сметка, Голд трябваше да знае защо тичат за летището.

Голд обаче не се усмихна.

— Искаш да кажеш „предупредих те“, нали? Е, давай. Но не точно сега, защото ако не се махнем оттук веднага…

— Успокой се. Маклаглън не е мъртъв. Все още е жив и на свобода.

Алън се втренчи в него.

— Сигурен ли си в това?

— Моят източник е сигурен.

Алън залитна до най-близкия стол и се стовари на него.

— Какво облекчение! Но защо не се обажда?

— Това вече не знам. Нещо се е случило. Вероятно са се скарали. Може би е зает да търси ново скривалище за детето. Или още по-добре — място, където да се отърве от него. Продължавай да го търсиш. Рано или късно ще се обади.

Карлос беше съгласен с анонимния си източник — време беше за разчистване.