Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deep as the Marrow, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Весела Иванова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2023)
Издание:
Автор: Ф. Пол Уилсън
Заглавие: Отвличане
Преводач: Весела Иванова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство Световна библиотека ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново
Редактор: Иван Тренев
Художник: Венцислав Лозанов
ISBN: 954-8615-38-X
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15565
История
- — Добавяне
19
Карлос слушаше внимателно модулирания глас, който лаеше от слушалката:
— Каква е тази операция, която провеждате, Салинас? Току-що научих, че шишето с хапчетата, принадлежащи на малкото момиче, е било открито в къща във Фолс Чърч, където има убит човек. Какво става, по дяволите?
Карлос стоеше с поглед прикован в тавана. Моля те, Господи, ако изобщо някога ще направиш нещо за мен, нека е сега.
— Един мъртъв мъж ли е открит? — попита Карлос. — Идентифициран ли е?
— Да. Някой им е подсказал името му, а отпечатъците го потвърдиха. Дребна риба, на име Поли Дикастро.
Благодаря ти, Господи — помисли си Карлос. — Ще направя голямо дарение за църквата.
— Никой друг ли не е открит? Никаква жена? Никакво дете?
— Няма и следа от друг, но те продължават да претърсват. При това търсят доста упорито, защото сега свързаха това убийство с другия въпрос. Най-добре изчисти терена, Салинас. Направи го бързо.
Линията утихна и Салинас затвори. Обърна се към Голд, който натъпкваше папка с документи в куфара му.
— Мисля, че можем малко да си отдъхнем, Алън.
— Да си отдъхнем ли? — учуди се Алън. Лицето му бе необичайно бледо, дори за него.
— Е, ти сам настояваше да разбереш каква работа имам с Маклаглън и ето че сега знаеш — усмихна се. — Не се ли чувстваш по-добре?
Когато си бе помислил, че ще се наложи да напусне страната, Карлос бе разкрил на Голд плана за премахването на Уинстън, играта на наркокартела. В крайна сметка, Голд трябваше да знае защо тичат за летището.
Голд обаче не се усмихна.
— Искаш да кажеш „предупредих те“, нали? Е, давай. Но не точно сега, защото ако не се махнем оттук веднага…
— Успокой се. Маклаглън не е мъртъв. Все още е жив и на свобода.
Алън се втренчи в него.
— Сигурен ли си в това?
— Моят източник е сигурен.
Алън залитна до най-близкия стол и се стовари на него.
— Какво облекчение! Но защо не се обажда?
— Това вече не знам. Нещо се е случило. Вероятно са се скарали. Може би е зает да търси ново скривалище за детето. Или още по-добре — място, където да се отърве от него. Продължавай да го търсиш. Рано или късно ще се обади.
Карлос беше съгласен с анонимния си източник — време беше за разчистване.