Франсис Пол Уилсън
Отвличане (110)

5

— Това е невъзможно — възкликна Салинас. — Трябва да е някой нов мотел, който още го няма в списъците.

— Казвам ти, че такова място не съществува! — Алън Голд беше зачервен и потен. Стоеше до другия край на бюрото с телефон в ръка. — Обадих се на Информация и те не са чували за него. Няма нито нов, нито стар мотел с такова име. Няма мотел Адамстън в Тъкъртън или където и да е другаде. Обадих се дори в общината на Тъкъртън и те отричат да има такъв. Знаеш какво означава това, нали?

Карлос много добре знаеше какво означава.

— По дяволите!

— Точно така. По дяволите! По петите ни са!

— Може би — отвърна Карлос, като си даваше вид, че е спокоен и се опитваше да е така и отвътре. Сега не му беше времето да се паникьосва. Не още. — Може би не. Със сигурност са по петите на сеньор Кийн. Тази фалшива информация може да е примамка, за да ни накарат да се разкрием.

— Според мен трябва да се махаме оттук — каза Голд така задъхан, сякаш току-що бе пробягал десет мили. — Да си събираме багажа и да се омитаме!

Карлос се изкушаваше да се съгласи. Инстинктът му за съхранение му крещеше да бяга, но възпитанието му не му позволяваше да го направи. Бягаш ли от пламналата си къща, когато има шанс да загасиш огъня? Разбира се, че не. Бе работил твърде дълго и упорито, за да стигне дотук. Нямаше да се откаже толкова лесно.

— Не чак толкова бързо, Алън. В момента не сме в опасност.

— Как така не сме?!

— Помисли малко. Не знаят кои сме, иначе нямаше да ни скроят толкова аматьорски номер. Целта не е била ние да излезем на светло, защото бихме се сетили да проверим точното местоположение на този мотел, преди да направим каквото и да е. Не, млади приятелю, колкото повече мисля за това, толкова повече се убеждавам, че е постановка, чиято цел е да потвърди подозренията им относно сеньор Кийн.

Тези думи изглежда не успяха да успокоят Голд:

— Добре, значи още не сме на мушка. Но въпреки това сме в опасност. Ако подозират Кийн, значи не можем да вярваме на нещо идващо от него.

— Това е очевидно. Повече няма да приемаме обаждания от него.

— Но което е по-лошото — продължи Голд, — щом вече знаят, че Кийн не е чист и имат доказателства за това, колко време ще им трябва, за да се споразумеят с него да издаде с кого е говорил?

— Не много — отвърна Салинас. — Дори твърде малко. Картелът е в опасност.

Вече бе мислил за това. Само с един разговор сеньор Кийн се бе превърнал от важен актив в опасен дълг.

Разбира се, какво друго би могъл да каже Кийн, освен че е разговарял с Карлос Салинас? А и нямаше доказателство, че тези предполагаеми разговори изобщо са се състояли.

И въпреки всичко си оставаше дълг. Както и Маклаглън. Те бяха единствените двама човека на свобода, които бяха в състояние да свържат името на Салинас с отвличането и отравянето на президента. Карлос Салинас обичаше да елиминира дълговете от счетоводния си баланс. Маклаглън бе защитен от касетата си, но Кийн…

— Трябва да помисля за това — каза Карлос. — Може би ще се обадим още веднъж на сеньор Кийн.