Франсис Пол Уилсън
Отвличане (31)

31

Съгласно уговорката Поли се качи на метрото и изчака докато перона се изпразни. После слезе и се огледа.

Никой друг не бе слязъл.

Вратите се затвориха и метрото потегли. След малко изчезна в тъмнината на тунела.

Чудесно! Значи никой не го бе проследил.

Отправи се към изхода. През цялото време се бе чувствал страшно нервен, откакто бе влязъл в онзи магазин. Бе очаквал да го връхлети глутница федерални агенти, когато бе поискал лекарството.

Провери в джоба си дали поръчката е на мястото си. Бе се изложил на такъв риск заради този малък плик.

Но всичко бе минало добре. Дори много добре. Бе успял да измъкне малко пари от Змията за анцуга и рецептата. Остана му дори скромна сума за вкъщи.

Бръкна в другия си джоб и погледна пейджъра. Нямаше нови съобщения. Това потвърждаваше, че не е бил проследен. Змията щеше да му сигнализира, ако бе забелязал някой подозрителен.

Значи всичко бе както трябва.

Усети как най-после напрежението го напуска.

Мина покрай някакъв човек, който се бе облегнал на стената и изглеждаше така, сякаш плачеше. Вероятно му беше лошо. Или бе пиян.

Това даде идея на Поли. Дали да не вземе малка бутилка шампанско като подарък за Попи? Тя бе така напрегната около гледането на детето. Освен това обичаше шампанско и вероятно това щеше да я разведри поне малко.

Да. Страхотна идея. Щеше да й купи голяма бутилка. Всъщност щеше да й вземе две.