Франсис Пол Уилсън
Отвличане (120)

15

Карлос Салинас свали портрета на Никсън от стената и го хвърли в куфара си, после огледа стаята. Бяха останали само неща, без които можеше да мине. Това бяха вещи, чиито заместители можеше да уреди само с един телефонен разговор.

Колкото до записите — Алън Голд държеше цялата поверителна информация в компютъра, вербално кодирана и съхранявана в цифров вид. Бе копирал необходимите данни на преносим носител и изтрил съдържанието на хард диска. След като бе направил това, Карлос бе накарал Лоса да изстреля няколко деветмилиметрови куршума в устройството, просто за всеки случай.

— Всичко готово ли е? — попита Голд за трети път през последните няколко минути.

Карлос кимна. Много жалко — мислеше си. Налагаше се да напусне САЩ и чудесната си бърлога. Но ако легализацията бъдеше прокарана, така или иначе, скоро щеше да е вън от играта с целия картел.

Съжаляваше, че щеше да остави Мария тук, но това беше само временно. По-късно щеше да прати хора да я вземат.

Лоса чакаше до задната врата. Карлос му кимна, когато се приближи. Лоса излезе навън, после скочи обратно вътре.

Карлос с мъка се спря в последния момент:

— Какво има?

— Кола! На алеята!

— О, не! — изхленчи Голд. — О, боже! О, моля те, не!

— Тишина! — изсъска Карлос, а сърцето му препускаше. Обърна се към Лоса: — Видя ли някого?

— Никого не видях.

— Погледни пак.

Лоса открехна съвсем леко вратата и погледна:

— Никого не виждам.

— Може да е фалшива тревога — каза Карлос.

— Но е застанала на пътя ни.

Карлос си помисли как в този момент частният му самолет го чака с пълен резервоар, готов да потегли всеки момент. Само ако можеше да се издигне във въздуха…

Обърна се към Голд:

— Обади се и извикай паяк. Някой да дойде и да се погрижи. Бързо!

Голд кимна. Усмивката му бе гротеска:

— Точно така. Нямам никакво намерение да се доближавам до тази кола.

В следващата секунда Голд посегна към телефона, но Карлос чу оглушителен тътен. Подът под краката му се разтрепери, видя как вратата поддава и се разбива под напора на влитащо кълбо от пламъци, което погълна Лоса, обгърна него самия и разпра с милиони дървени трески от вратата костюма и плътта му.