Франсис Пол Уилсън
Отвличане (113)

8

— Ти братовчедка ли си ми?

Попи вдигна поглед към някакъв Апълтън, който се извисяваше над нея. Двете с Кейти бяха стояли пред къщата в частта на Лестър, когато този човек се бе появил и бе започнал да ги гледа втренчено.

Беше трудно да се определи категорично възрастта му. Можеше да е тийнейджър или пък на тридесет. Беше доста едър и тежък. Люлееше се напред-назад на босите си крака, с ръце, прибрани зад гърба. Тънката му, къдрава, кафява коса растеше слепнала се до скалпа. Носеше работна престилка върху ризата и миришеше силно. Но лицето му бе дори още по-отблъскващо. Главата му бе дълга и голяма, очите — кафяви и широко разположени едно от друго, всичко у него й напомняше кон… угоен и с наполовина липсващи зъби.

— Предполагам, че съм — отвърна Попи, като едва се насили да произнесе думите. — Аз съм братовчедка ти Попи.

Той се разсмя и смехът му наистина прозвуча като цвилене.

— А пък аз съм братовчед ти Левон. — Насочи вниманието си към Кейти. — А тази братовчедка коя е?

Кейти се бе вкопчила здраво в бедрото на Попи, но сега направо се впи в него, сякаш се опитваше да се скрие някак си.

— Това е Кейти. Тя не ни е роднина. Просто е много добра приятелка. Пазя я, докато баща й си я вземе.

— Това е чудесно — отговори Левон. — И двете сте много хубави.

Не си го и помисляй — каза си Попи. Доколкото имаше впечатления относно сексуалните предпочитания на Апълтън, те не бяха много придирчиви. Не искаше да знае нищо повече.

Внезапно Левон показа ръцете си и в тях имаше нещо, което той се опита да даде на Кейти.

— Ето — каза той. — Това е за теб.

Кейти изскимтя и се впи още по-силно в бедрото на Попи. На Попи й отне няколко секунди, докато разбере какво предлагаше Левон. Беше направено от мръсни парцали и напълнено с някакъв материал. По някакъв странен начин напомняше човек.

— Това е моята кукла — обясни Левон. — Имам я от малък. Донесох я на Кейти, да си играе с нея.

— Благодаря ти, Левон — отговори Попи трогната. — Това е много… мило.

Вдигна поглед и го видя да се усмихва и да бута куклата към Кейти. Наистина искаше да й я даде, но Попи знаеше, че нямаше начин да накара Кейти да я докосне. А не можеха и да я върнат. Скришом Попи протегна ръка и взе куклата с върха на пръстите си.

— Кейти е малко уплашена точно сега при всичките тези… непознати лица наоколо.

Боже, за малко да каже странни.

— Защо не дойде да си поиграе с децата? Ние…

Внезапно се разнесе бучене и прекъсна думите му. Някаква машина, която издаваше нисък, ритмичен звук, се приближаваше, като изпълваше въздуха с шум.

И тогава я видя. Беше хеликоптер.

Левон започна да тича наоколо, като викаше Лестър, който докуцука от ъгъла, като се опитваше да бърза, доколкото му позволяваше изкривения му гръбнак.

— Пушки! — извика той. — Идват заради ракията! Всички да си вземат пушките!

Попи се огледа и видя, че навсякъде тичат Апълтън, като влизат в къщата и излизат, въоръжени с пушки и пистолети.

— По-добре влезте вътре — каза й Лестър, когато докуцука до нея. — Може да стане сериозно.

Попи се скри под някакъв навес, но не влезе вътре. Много добре знаеше, че не идваха за ракията. По-вероятно беше да търсят нея, отколкото незаконните спиртоварни. Не искаше да казва това на Лестър, но и не искаше да забърка всички Апълтън в проблеми с федералните.

— Не стреляй — каза тя. — Само ще си навлечеш проблеми.

Лестър стоеше и гледаше хеликоптера, който още не бе преминал над главите им. Остана да кръжи в основата на хълма.

— Ние не си търсим проблеми — отговори той. — Но със сигурност ще ги създадем на всеки, който си ги търси.

— Не. Ти не разбираш…

Хеликоптерът изведнъж обърна и се отдалечи.

— Извадиха късмет — каза Лестър злобно. — Извадиха голям късмет.

Да, но аз със сигурност не извадих — помисли си Попи.