Франсис Пол Уилсън
Отвличане (38)

4

Той затвори!

Змията стоеше насред трафика на Пенсилвания авеню и все още не можеше да го повярва. Джон Вандайн, лекарят, предполагаемият любящ и отдаден на дъщеря си баща, бе затворил телефона на човека, който държеше дъщеря му. Как се бе случило това, по дяволите?

Змията трябваше да признае, че за момент остана зашеметен, след като линията бе прекъснала. Бе му казал „Или ще му дадеш дозата, или не. Какво ще направиш?“. И тогава Вандайн бе затворил. Бе постъпил като истински мъж.

Миналата нощ Змията бе в толкова добро настроение, че дори не бе могъл да спи. А сега постъпката на Вандайн развали настроението му. Знаеше си, че този човек ще му създаде проблеми.

Може би реакцията му бе някакъв рефлекс. В крайна сметка той бе накарал доктора да се раздвои, след като му бе съобщил какво трябва да направи, за да си върне детето.

Усмихна се. Адски труден избор наистина. Избирай между стария си приятел и детето си.

Имаше нещо направо космическо в цялата тази работа. И Змията диктуваше правилата. Той поръчваше музиката.

Обаче Вандайн бъркаше стъпките на танца. Това беше още едно доказателство за емоционалната му нестабилност. Той беше непредвидим. Но Змията знаеше как да се оправи с него. Поли щеше да се погрижи за това…

Разбира се, щеше да мисли за това след срещата си със Салинас.

Змията потупа касетата във вътрешния джоб на якето си и преглътна. В следващия час му предстоеше да ходи по много тънко въже. Тази среща трябваше да бъде проведена много внимателно.