Франсис Пол Уилсън
Отвличане (57)

5

Змията огледа фоайето на хотел „Шератон“. Никой наоколо не се интересуваше от него или от лаптопа му. Прочете отново последното съобщение на Вандайн.

Направих каквото трябваше. Дадох му две капсули хлорамфеникол (двеста и петдесет грама всяка) в десет часа тази сутрин. Моята част е изпълнена. Кога ще ми върнете Кейти?

Колко професионално! „Кога ще ми върнете Кейти?“ Никога, лигльо.

Но не можеше да каже това на Вандайн. Отново се огледа. Все още никой не го забелязваше, така че извади предварително подготвения си отговор и направи някои леки промени. Но в по-голямата си част вече бе решил какво да му напише.

И преди сме говорили за това, но ти изглежда не си слушал внимателно. Така че ще го кажа отново. Колко скоро ще вземеш детето си зависи от това, колко болен ще е приятелят ти. Колкото по-зле е, толкова по-добре. Ако се възстанови бързо, ще трябва да измислиш нещо друго. В никакъв случай няма да ти върнем детето по-рано от две седмици.

Нека ти обясня още веднъж, за да няма недоразумения: искаме този човек да не е в състояние да работи. Ако това не е възможно, искаме поне да е болен за доста дълго време. Ако и това не стане, тогава на всяка цена трябва да пропусне срещата на върха по въпросите на наркотиците. С две думи: ако той отиде там, никога няма да видиш останалата част от детето си.

Змията се усмихна. Най-много му харесваше тази част с остатъка от детето си. Това щеше да свърши доста добра работа.

Изпрати съобщението през фалшивия адрес на Ерик Гартър към анонимния сървър. После излезе от мрежата. Прибра лаптопа си и се обади на Салинас.

— Здравейте — беше Голд.

Змията нямаше особено желание да разговаря със Салинас, така че не възразяваше да проведе разговора с Голд.

— Предай на шефа си, че работата е била свършена в десет часа тази сутрин. Сега ще чакаме.

Затвори и се усмихна. Чувстваше се добре. Така бе напомнил на Салинас, че не е под пълен контрол. Змията не беше наемник на повикване. Той беше независима страна в сделката.

Почувства касетата в джоба си. Тя му напомняше за себе си непрекъснато. Тази малка сладурана му даваше независимост.

Излезе пред хотела и се загледа в обедния трафик по Кънектикът авеню. Беше сравнително слаб като за слънчев съботен ден. Всички добри граждани от предградията вероятно по това време си бяха вкъщи, да окопават градините си и да наторяват ливадите си.

А какво щеше да прави той през остатъка от деня? Може би щеше да се поразходи до Фолс Чърч, за да провери пакета. Но най-вече, за да постегне Поли. Все пак Поли беше наемник, а бе започнал да се държи като независим участник. Змията все още му бе бесен заради вчера. Този глупак да му нарежда да не праща повече части от пакета! За кого се мислеше, по дяволите!

Е… Змията държеше пистолета си в джипа. Може би моментът беше подходящ да го размаха под носа на Поли. Нямаше да стреля и да отправя заплахи, просто щеше да ги остави да го видят на колана му, за да знаят, че е там — зареден и готов.

Време беше да възстанови реда.

Не че това щеше да има особено значение в дългосрочен план, защото Поли и неговата любима просто нямаха бъдеще. Въпросът беше принципен.