Франсис Пол Уилсън
Отвличане (67)

15

— Чакай, чакай, тук дават новини — каза Попи. — Остави го за минута.

— Не обичам новините — каза Кейти. — Политиците са тъпи хора.

Тя бе насочила дистанционното към телевизора в мотелската стая. Палецът й бе на бутона. Сменяше програмите, когато Попи забеляза новинарската сесия.

— Само за малко, мила. Искам да чуя нещо.

Попи се наведе напред и заслуша внимателно. Голямата новина бе, че президентът Уинстън внезапно бе постъпил в морската болница в Бетесда — „… за рутинен преглед преди да отпътува за Европа другата седмица“.

— Виж, това е чичо Том — каза Кейти.

— Точно така, мила. Само да чуя нещо за секунда, става ли?

Онази толкова праведно изглеждаща кукла Хедър Незнам-си-коя, която изглеждаше така, сякаш никога не бе опитвала бира, какво остава за трева, се появи и започна да възхвалява легализирането на наркотиците.

— „… Вижте какво сме постигнали чрез образоването на хората по отношение на тютюнопушенето. През петдесетте години на този век средния американец е употребявал по тринадесет паунда тютюн на година. Консумацията му на глава от населението сега е сведена до седем паунда годишно и продължава да пада. И въпреки това цигарите си остават легално на пазара. Съвсем обратното се е случило с нелегалните наркотици. Заключението е очевидно: много по-лесно и ефективно е да фокусираме общественото внимание върху законна наркотична субстанция, отколкото върху незаконна. Няма причина да не успеем да намалим консумацията на наркотици в САЩ със същия процент, като използваме за модел кампаниите против тютюнопушенето.“

Страхотно — помисли си Попи. — Точно когато реших да ги отказвам.

Водещата продължи емисията с репортажи от протести срещу политиката на президента Уинстън и завърши със запис на преподобния Боби Уиткомб, който призоваваше Божия гняв да се стовари върху главата на президента Уинстън.

По дяволите. Нито дума за двойно убийство във Фолс Чърч.

Може би бе сгрешила. Може би никой не се бе обадил в полицията. Това означаваше, че Поли все още лежеше там и щеше да продължи да лежи там, докато хазяинът не се отбиеше за наема или някой не усетеше миризмата.

Попи не можеше да понесе тази мисъл. Ако не чуеше нищо до утре, щеше да се обади анонимно на полицията във Фолс Чърч.

Е, вероятно убийството на двама никому неизвестни не можеше да е новина в сравнение с това, което правеше президентът.

— Добре — каза тя. — Гледай сега каквото искаш.

Но не последва превключване на канала. Попи погледна към Кейти и видя, че по бузите й се стичат големи сълзи. Приближи се до нея и я прегърна.

— Какво има, малка Кейти?

— Искам да си ида вкъщи — отрони Кейти.

Попи я прегърна по-силно.

— Знам, мила.

Но не искам да те пусна — помисли си. — Сега, когато Поли си отиде, имам само теб.

Но знаеше, че трябва да го направи. Трябваше да измисли как да върне Кейти там, където й бе мястото, без тя самата да пострада.

Прегърна я силно още веднъж. Може би имаше начин да я задържи още малко. Само докато…

Попи се вцепени, когато една ужасяваща мисъл прониза мозъка й. Ченгетата не бяха единствените, които щяха да търсят Кейти. Веднага щом разберяха, че е мъртъв, а безценният му пакет липсва, хората, за които бе работил Мак, щяха да се спуснат по петите на Кейти.

Както и по нейните.

Нямаше избор. За доброто на Кейти, както и за нейното собствено, щеше да се наложи да я върне вкъщи още тази вечер.

Внезапно на Попи й се доплака.

Не можеше да повярва, че така се бе привързала към това малко същество. Сякаш то бе запълнило някаква празнина в душата й, за която не бе подозирала по-рано. И Попи знаеше, че когато Кейти си отидеше, празнината щеше да я погълне цялата.

По дяволите — каза си. — Поне веднъж недей да мислиш за себе си, Кейти не ти принадлежи. Ако остане при теб, ще бъде наранена или убита. Който и да е по петите ни, ще търси жена с много обици и малко момиче. И за двете ни ще е по-добре, ако се разделим.

— Знаеш ли какво? — каза тя възможно най-ентусиазирано. — Ще сбъднем едно твое желание. Ще измислим как да те върнем на татко ти.

Кейти се изправи и я погледна:

— Наистина ли? Ще си отида вкъщи?

— Да, мила. Ще си идеш вкъщи.

Кейти се хвърли в прегръдките й.

— О, благодаря ти, благодаря ти!

Попи усети, че ще заплаче.

— Ще ми липсваш, малка Кейти — каза тя, като подсмърчаше.

— Не плачи — каза Кейти. — Можеш да идваш да ме виждаш. Ще си играем и ще ти покажа куклите си.

— Да — отговори тя тъжно. — Ще бъде страхотно.

Никога вече няма да те видя, малка Кейти…

Попи се освободи от прегръдката й и се изправи. Избърса очи и каза:

— Е, добре. Първото, което трябва да направим, е да се свържем с баща ти. Едва ли знаеш домашния си номер…

Кейти го изстреля.

— Ти си много умно момиче — похвали я Попи.

— Татко ме накара да го запомня наизуст, в случай че се загубя.

Добре. Сега какво? Чудеше се дали беше достатъчно умна, за да измисли как да свърши това, без да я хванат. Какво щеше да направи Поли…?