Франсис Пол Уилсън
Отвличане (66)

14

— Мисля, че имаме проблем.

Алън Голд се обаждаше от някакъв паркинг във Фолс Чърч. Думите му накараха гръбните мускули на Карлос да се свият на топка.

— Казвай.

— Нищо не става в къщата му. Минахме два пъти, но не видяхме нищо необичайно. Нещата на втория адрес обаче вероятно са се оплескали.

Това беше къщата във Фолс Чърч. Карлос стисна очи.

Знаех си!

— Какво се е случило?

— Навсякъде има ченгета. Изглежда е станала престрелка или нещо такова. Не мога да разгледам добре.

— А колата на нашия приятел… джипа?

— Не мога да кажа. Пълно е с полицейски коли и линейки. Не мога да видя нищо. Ченгетата ни пуснаха да преминем по улицата, но само толкова. Обаче успях да видя труп.

— Да не е на…?

— Не знам. Беше увит в чаршаф и го търкаляха към моргата.

По дяволите! Това можеше да означава пълна катастрофа. Но не трябваше да позволява Лоса и Голд да разберат, че е притеснен.

— Веднага се връщайте. Трябва да направим план.

Наркокартелът сякаш се цепеше на всички страни. И се тресеше.

Той затвори и започна да барабани с пръсти по корема си. Имаше връзки в полицейските участъци. Щеше да се обади на информаторите си веднага, за да открие какво се бе случило в къщата във Фолс Чърч.

Най-лошият сценарий беше Маклаглън да се окажеше мъртъв. Това би означавало, че онази малка коварна касета скоро щеше да е на път към всички федерални агенции. А това пък на свой ред означаваше, че Карлос трябваше по най-бързия начин да се отправи към частната си самолетна писта.

Ако Маклаглън бе задържан, макар и жив, също щеше да е лошо. Той беше много горд, но щеше да е и хванат много на тясно. Колко ли дълго щеше да му отнеме да сключи сделка с врага и да предаде този, който го бе наел? Карлос бе сигурен — по-малко от един ден.

Ако ситуацията бе такава, това също означаваше, че Карлос трябваше да бърза за летището.

Но какво щеше да стане с Мария? Ако Карлос избягаше сега, никога вече нямаше да може да се върне. И никога вече нямаше да види Мария.

Така че се налагаше тя да дойде с него — независимо дали го искаше, или не. Щеше да накара Лоса да я вземе и, ако трябва, да я влачи до самолета.

Но къде щеше да отиде? Колумбия бе най-безопасна, ако се касаеше за екстрадиция. Но това бе най-малката му грижа. Бе се провалил. Чрез проклетата си касета или чрез признание, Маклаглън щеше да издаде плана на наркокартела да убие президента Уинстън. Опитите да се извади от бизнеса „Ла Компания“ щяха да станат по-интензивни от всякога. Или щяха да ги атакуват директно, или да легализират наркотиците.

И в двата случая не вярваше Емилио Рохас да го посрещне с отворени обятия.

Налагаше се да си потърси нов дом. За останалото щеше да мисли по-късно.

Потърси номера на летището. Най-добре беше веднага да се обади и да се увери, че самолета му е в изправност и с пълен резервоар.