Франсис Пол Уилсън
Отвличане (107)

2

Дан Кийн точно бе седнал зад бюрото си, когато Декър се обади.

Моля те, нека новините да са добри — помисли си, като си даваше сметка, че добрите новини за него и Декър бяха нещо съвсем различно.

Дан отчаяно искаше този кошмар да свърши. Снощи му се бе обадил и Салинас, като му бе казал за някаква касета, която била у Попи Мулинър и която щяла да накара кулата от карти да рухне. После бе изискал от него телефонния му номер и да се чуват често, и когато Дан бе попитал защо, му бе отговорил да не се тревожи, а просто да прави каквото му се казва.

Просто прави това, което ти се казва…

Карлос Салинас да му говори по този начин! Да дава нареждания на Дан Кийн! Само допреди два дни това би било немислимо!

— Открихме Попи Мулинър — каза Декър.

— Жива ли? — Дан усети как сърцето и белите му дробове спират, докато чакаше отговора.

Моля те, кажи, че е мъртва.

— Съвсем жива.

Почти изхлипа, когато сърцето и дробовете му подскочиха и отново заработиха. О, боже, о, господи!

— Каза ли нещо?

— Казах, че сме я открили, но още не сме се добрали до нея.

— Не разбирам.

— Настанила се е в мотел, в град на име Тъкъртън. Мотелът се казва Адамстън. Малкото момиче е с нея. Можем да я вземем още сега, но понеже двете с детето изглеждат добре и на сигурно място, решихме да изчакаме и да видим какво ще направи. Телефонът й се подслушва. Може да извадим късмет и да се обади на някой от съучастниците си. Ще й дадем един ден. Ако до довечера не се случи нищо и тя има намерение да се изнесе, ще я вземем.

Умът на Дан изкрещя. Свършено е! Хванат ли жената, ще намерят касетата. Какво да правя сега?

— Дан?

Дан се изкашля и успя да успокои гласа си:

— Страхотна работа сте свършили. Обаждала ли се е вече на някого?

— Не. Но е още рано.

— Така е. Нали ще ме държиш в течение?

— Искаш ли да дойдеш и да участваш?

— Бих искал, Боб. — Това беше последното място, където би искал да бъде в този момент. — Но вие се справяте страхотно, момчета. Чувствам се излишен. Аз ще държа фронта оттук. Между другото, как е нашият пациент?

Дан бе използвал всичките си връзки, за да разбере повече подробности за състоянието на Уинстън, но сякаш около стаята на президента в Бетесда бе издигната стена и се предаваше едно-единствено съобщение: „Президентът е добре. Само рутинна проверка, която скоро ще приключи“.

А това не му казваше нищо. Уинстън можеше да е много болен сега и съобщението щеше да е същото.

— Чувам само, че е добре. А ти?

— Същото. Надявам се да е вярно.

— Всички се молим за него — каза Декър.

Не всички — помисли си Дан и затвори.

Хвана главата си с треперещи ръце и стисна силно очи. Беше само въпрос на шест или осем часа. Може би дори по-малко. Преди Декър да се добере до касетата. Искаше му се да избяга, но къде можеше да отиде? Нямаше къде. Трябваше да остане и да се погрижи.

Пое си дълбоко въздух. Е, добре. Разполагаше с шест или осем часа. Може би това време щеше да е достатъчно на Салинас да направи нещо. И неговият дебел задник беше заложен на карта. Как беше името на онзи мотел?

Облече якето си и слезе долу. Излезе на Шеста улица. Днес вече бе говорил със Салинас веднъж, за да му даде телефонните номера и честотите, които бе поискал. Сега щеше отново да му се обади, но този път тонът щеше да е различен.

Избра друг телефон, този път на Мериленд авеню и се огледа, за да се увери, че наоколо няма никой. Беше чисто. Само някакъв човек с количка за стоки се бе отправил към пазара.

Пусна монетата, говори с някого, после затвори. Докато чакаше да му се обадят, Дан погледна към небето. Щеше да е още един горещ ден. Човекът с количката още я буташе. Изглежда едно от колелата се бе повредило. В такъв ден сигурно щеше да се разположи някъде близо до голям магазин, в готовност да се изпари на минутата и при нужда да декларира само една малка част от това, което бе успял да припечели.

Телефонът иззвъня.

— Да? — беше Салинас.

Дан предаде съобщението по същество. Не искаше да прекарва излишно време в разговори с този гадняр.

— Жената е открита — Адамстън мотел в Тъкъртън, Ню Джърси. Наблюдават я, за да разберат с кого ще се свърже. Ако можеш да направиш нещо, трябва да действаш сега. Съдбата ти е в собствените ти ръце.

После затвори. Готово.

Моята съдба също е в твоите ръце, Салинас. Направи нещо, по дяволите!

После спря.

Я само ме чуй. Искам Салинас да убие някого. И ако успее, вероятно ще убие и малкото момиче. За какво? За да спася безценния си задник.

Започнах с добри намерения. Замесих се за добро, за справедлива кауза. Направих го за страната си, по дяволите! Това трябва да значи нещо.

Може би беше така. В известен смисъл. Но това не премахваше студената, неприятна тежест, заседнала в гърдите му.

Когато Дан си тръгна, човекът с количката риташе повреденото колело. Какъв живот, щом като най-големият му проблем бе едно счупено колело? За момент на Дан му се прииска да можеха да си разменят местата.

Аз ще бутам количката, а него ще оставя да плува в това море от лайна, в което съм затънал. И което се нарича наркокартел.