Франсис Пол Уилсън
Отвличане (34)

34

Поли лежеше по гръб и се взираше в тъмнината на спалнята, докато Попи спеше с глава на рамото му.

Не беше ли страхотна вечер?

Бе се върнал от магазина с две пици и две бутилки шампанско. Не беше вносно и не беше скъпо, но какво от това? Бе опитвал и от скъпото, и от евтиното, и ефектът бе все същия.

Покупките свършиха работа. Попи наистина се разведри, когато видя, че й е донесъл задушени броколи и пица с яйца. Хранеше се предимно със зеленчуци напоследък, а тези й бяха любимите. За себе си бе взел пеперони.

Занесе малко пица на детето, което предпочете пеперони — добър избор — после двамата изядоха своите и се захванаха с шампанското.

Всичко това произведе желания ефект. Попи беше много страстна. Направиха го веднъж на пода на всекидневната, а после се преместиха на леглото.

Можеше ли да е по-хубаво? Какво повече му трябваше от храна, пиене, покрив над главата и Попи в леглото? Скоро щяха да имат умопомрачително количество кеш и ако го харчеха разумно, щеше да им стигне за много, много дълго време.

Прозя се и си спомни за лекарството на детето. Хапчетата все още бяха в джоба на сакото му. Забрави да каже на Попи за тях. Май трябваше да се дава на детето по два пъти на ден.

Затвори очи и се унесе. Щеше да й каже утре… щеше да й каже за хапчетата на сутринта…