Франсис Пол Уилсън
Отвличане (13)

13

Змията седеше пред домашния си компютър. Все още беше вътре в системата на телефонната компания Си енд Пи и следеше разговорите на Вандайн, линията на който съвпадаше с неговата. Досега бяха получени две обаждания, и двете — за майката на доктора. Едното беше от неин бридж партньор, а другото — от самия доктор. Тъй като и двете повиквания идваха от окръга, Змията ги пропусна. Обаждането, което очакваше, щеше да дойде от Мериленд.

Вероятно се престараваше в предпазливостта си, но щеше да е срамота, ако оставеше всичко да отиде по дяволите, само защото не му се виси още един час тук, за да следи…

Ето това беше!

Змията се изправи на стола си. Обаждането идваше от зона триста и едно. Провери номера и се оказа, че е на училището на Светото семейство. Да не би Поли да беше оплескал работата?

Натисна клавиша ENTER и по този начин стартира предварително зададена команда, която щеше да прехвърли разговора към неговия телефон. Зачака с ръка върху телефона.

Чакаше.

Тъй като той не иззвъня, хвърли поглед към екрана. Бяха ли затворили от Светото семейство? Не! Но се звънеше в дома на Вандайн.

По дяволите!

Змията се хвърли към клавиатурата като обезумял, за да въведе нова команда, която да изпрати повикването към него. Телефонът в къщата на Вандайн звънна втори път. Ако майка му вдигнеше…

Подскочи, когато телефона до него внезапно започна да звъни. Облегна се назад, пое си въздух и вдигна по средата на второто иззвъняване. Прочисти гърлото си и заговори с мек, равен тон.

— Да?

— Доктор Вандайн, сестра Луси е от Светото семейство.

— Да, сестро. Не пристигна ли шофьорът? Казах му да…

— Да, тук е, докторе. Просто исках да проверя още веднъж дали всичко е както трябва, преди да поверя дъщеря ви на един непознат.

Змията затвори очи и мислено благодари на небесата, че бе останал в системата на Си енд Пи.

— Оценявам загрижеността ви, сестро. Шофьорът трябва да е Джим Андерсън от Рилайънс Лимо.

— Точно така. Много добре. Тогава ще позволя на Кейти да тръгне с него. Извинете за безпокойството.

— Изобщо не ме безпокоите, сестро. В днешно време предпазливостта не е излишна.

Затвори и се отпусна втренчен в монитора, като се опитваше да успокои бясното препускане на сърцето си.

Не, господине… в никакъв случай не беше твърде предпазлив.