Франсис Пол Уилсън
Отвличане (88)

6

Боб Декър прие обаждането на Кени в колата си на път за летището за хеликоптери в Атлантик Сити. Погледна часовника си.

— Три часът? Можеш ли да закачиш някого за този телефон?

— Вече е на път. Но имаме нужда от още хора. Трябва да поставим хора по цялата алея, защото тя със сигурност ще направи онзи холивудски номер.

— Кой номер?

— Знаеш го. Като по филмите. Виждал си го — похитителят разиграва някого от телефон на телефон. Толкова често е било показвано по телевизията, че истинските похитители са решили, че така трябва да бъде.

— Това е първият ми случай на отвличане — каза Декър. — Ще разчитам на думите ти.

— На практика е доста ефективно, особено ако и похитителят сменя телефоните.

— Значи да разбирам, че последното място, където трябва да съсредоточаваме екипите, са телефоните.

— Правилно си схванал. Обзалагам се, че Вандайн ще бъде изпратен на друго място. О, имаме и бонус от последното обаждане. Името на жената е Попи.

— Попи… може да е истинско име, но може и да е наркомански прякор.

— Знам. Но проверяваме в Ню Йорк. Там е живял Дикастро. Може да имаме късмет.

— Добре. Колкото до нуждата от повече хора, виж колко можеш да вземеш от ФБР, а аз ще се обадя на Кийн, за да видя дали Агенцията за борба с наркотиците може да помогне. Предполагам, че те разполагат с доста агенти в град като този.

Декър затвори и се облегна. Нещата изглежда се нареждаха засега. До четири часът можеше и да приключат.