Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deep as the Marrow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2023)

Издание:

Автор: Ф. Пол Уилсън

Заглавие: Отвличане

Преводач: Весела Иванова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство Световна библиотека ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Иван Тренев

Художник: Венцислав Лозанов

ISBN: 954-8615-38-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15565

История

  1. — Добавяне

7

Боклук! — мислеше си Змията, докато стоеше до уличния телефон на Ню Йорк и Атлантик Авеню и чакаше Салинас да се обади.

Този Атлантик Сити изобщо не приличаше на онзи, който бе виждал по филмите. Повече приличаше на Бронкс. Нямаше желание дори да слиза от джипа си, но беше опасно да използва телефона от колата си.

Чувстваше се ужасно. Главоболието не му минаваше. Беше готов да си разбие главата в стената — това поне щеше да заглуши тази дълбока и непрекъсната болка. Шофирането дотук бе истинско мъчение. С едно око и замъглени възприятия, на няколко пъти щеше да се блъсне в други коли. А сега слънцето печеше толкова силно, че той се потеше обилно и превръзките го сърбяха. Ярката светлина пронизваше нараненото му око дори през слънчевите очила и бинта.

Беше замаян от гадене и болка. Задушаваше се в суитчъра с вдигната качулка. Идеше му да убие някого.

Някакъв кльощав, чернокож мъж дойде при Змията и му подаде рекламна листовка. Първата реакция на Змията беше да го отпрати. Последното нещо, което му трябваше в момента, беше реклама на някой местен магазин или такси компания. Но беше по-добре да вземе листовката, отколкото да влиза в конфликти, докато чака Салинас да се обади.

Но дори след като Змията взе рекламата, човекът остана втренчен в него. Взираше се в лицето му и в превръзките.

— Какво зяпаш? — заяде се Змията.

— Нищо. — Човекът отмести поглед. — Нищо.

Змията смачка рекламата и се канеше да я изхвърли в близкото кошче, когато забеляза думата „награда“. Разви смачканата листовка и прочете, че се дава награда от хиляда долара за откриването на двама бегълци — осемнадесетгодишно момиче и по-малката му сестра. Описанията идеално съвпадаха с тези, които Змията бе дал на Салинас, преди да напусне града тази сутрин.

Попи не беше на деветнадесет, но останалата част от описанието съвпадаше. Всеки, който я забележеше с детето, нямаше да се заблуди от факта, че тя изобщо не прилича на тийнейджър. Беше оставен телефонен номер в долния край на страницата.

Хиляда долара. Само толкова ли? Салинас трябваше да е готов да плати милион, за да се добере до Попи и детето. После Змията се сети, че дебелака не може да си позволи да се издаде колко важно беше за него да ги намери. Хилядарка звучеше добре за двама бегълци. Някой щеше да си купи доста дрога с тези пари.

Чудеше се колко ли от тези листовки вече бяха разпространени наоколо. Вероятно всеки наркоман и пласьор в района имаше по една. В този град имаше хиляди отрепки. Всеки от тях ежедневно изкарваше пари за трафикантите. Всички тези пари… милиони и милиарди се стичаха от какви ли не малки и големи градове. Всъщност за наркокартела. Нищо чудно, че Салинас и шефовете му искаха да отстранят човека, който смяташе да легализира търговията им.

Телефонът иззвъня. Беше Салинас и звучеше като картечница:

— Докторът ще чака обаждане пред Броудуок Роджърс. Бъди сигурен, че пратката няма да е там. Телефонът му се подслушва. Ще бъдеш уведомен малко след като се свържат с него, така че дръж мобилния си телефон под ръка. Внимавай. Наоколо има много федерални.

И това беше всичко. Линията утихна.

Салинас сега беше името на наркокартела и наркокартелът явно беше много отчаян, щом щеше да му се обади на мобилния телефон. Но Змията знаеше как да обезопаси своя телефон срещу подслушване. Най-лесно беше да предаде съобщението на някого от уличен телефон и после да го накара да проведе кратък, закодиран разговор с мобилния му телефон.

Както и да е. Змията не смяташе да си губи времето в тревоги за това. Салинас щеше да се справи сам. Беше доста изобретателен, когато ставаше въпрос за телефонна сигурност.

Змията обаче се чудеше какво щеше да прави с информацията, която щеше да му предаде Салинас, при положение че градът гъмжеше от федерални. Очевидно имаше вътрешен човек и това помагаше много, за да го държи осведомен. Но ако Змията имаше нужда от помощ? Какво щеше да прави тогава — да си наеме няколко наркомани?

Как ли пък не.

Единственото нещо, което можеше да направи сега, беше да обиколи казината и да се надява, че ще има късмет.

Или че Попи няма да има.