Франсис Пол Уилсън
Отвличане (111)

6

— Да, сър — каза Декър и му подаде мобилния телефон. — За теб е.

Джон погледна неразбиращо.

— За мен?

Кой ли можеше да го търси на това забутано място, при това — в колата на Декър?

— Да. Един стар приятел.

Джон пое телефона. Можеше да бъде само един човек…

— Джони, аз съм.

— Том!

— Как си, приятелю?

Как ли можеше да бъде в такъв момент?

— Кейти още не е при мен. Но ти знаеш това.

— Да, така е. Но вече са близо. Няма да отнеме още дълго. След няколко часа тя ще е на сигурно място вкъщи.

— От твоите уста в Божиите уши.

Джон искаше да го пита каква е целта на това обаждане, тук в тази пустош, по това време. Но не го стори. Остави въпроса недоизказан.

Том прочисти гърлото си:

— Джон… след няколко минути напускам Бетесда.

Въпреки че в колата имаше климатик, жаркото лятно слънце печеше силно. Джон обаче почувства ледена тръпка.

— Какво?

— Трябва да го направя, Джони. Трябва да се появя на срещата на върха за наркотиците утре сутрин. Ако не го направя, цялата програма пропада.

— Но те все още държат Кейти! Ти каза…

— Тя вече е добре, Джон. Тя…

— Тя не се е върнала! Ние сме в средата на дълбока гора, Том! Най-дълбоката гора, която можеш да си представиш! Може да продължат да се крият тук с дни, дори със седмици!

— Знаеш, че ако смятах, че съществуваше и най-малката опасност за Кейти, щях да остана тук. Но заговорът, конспирацията, или както искаш го наречи, се провали. Тази жена, с която е Кейти, очевидно е загрижена за нея и…

— Както без съмнение е загрижена и за собствения си живот! Единственото, което знаем със сигурност за Попи Мулинър е, че е родена в най-затънтената част на Джърси, че има криминално досие и че е отчасти свързана с отвличането на дъщеря ми. Другото са празни приказки. От това, което знаем, можем да заключим, че е възможно да ни пързаля още от самото начало, за да спечели време да се споразумее с тези, с които е в комбина. Един човек вече е мъртъв. Може би преговаря за Кейти, за да спаси собствения си задник.

— Джон…

— Ако изведнъж се появиш в обществото в чудесно здраве, ще разберат, че са загубили. Ще направят всичко по силите си поне да намалят загубите си и ще елиминират всичко и всеки, който може да ги свърже със заговора. А Кейти е една от тези връзки. — Толкова се страхуваше… малката Кейти в ръцете на тези бездушни животни. — Моля те, Том. Умолявам те. Само още един ден. Ти ми обеща.

— Джон… — Последва дълга пауза и после: — Трябва да се появя навреме и в добра форма. Знаеш какво говорят за мен — че аз самият съм пристрастен към наркотиците, че съм на рехабилитация, че съм получил удар… какви ли не рационални обяснения на ирационалните ми идеи.

— На кого му пука какво говорят хората! Не репутацията ти е заложена на карта, а животът на Кейти!

— Знам това, Джон. Не мисли, че не си давам сметка. И не подценявай любовта, привързаността и загрижеността ми за Кейти. Но тук става въпрос за нещо по-значимо от теб, мен и Кейти. Група престъпници, обединени в картел, се опитват да диктуват политиката на САЩ, Джон. Клетвата, която съм дал, не ми позволява да избирам между родината си и едно малко момиче, колкото и да го обичам. Ако не бях длъжен…

Гадната, студена тръпка отстъпи място на изпепеляващ гняв.

— Това са глупости, Том! Пълни глупости!

Джон намери копчето за прекъсване на разговора и го натисна. Остана загледан в телефона за малко, после вдигна поглед към Декър, който бе съсредоточен върху шофирането по извития път. Отиваха при следващите Мулинър от списъка.

— Напуска болницата — каза Джон. — Отива в Хага.

— Знам.

— Откога знаеш?

Декър го погледна набързо, после отново се концентрира върху пътя.

— Сигурен ли си, че искаш да знаеш?

— Разбира се, че съм сигурен.

— От събота.

Джон затвори очи и притисна гръб до седалката.

Събота! Това означаваше, че Том през цялото време бе възнамерявал да отиде на срещата на върха, независимо какво щеше да стане с Кейти.

Том… от всички хора точно Том. Бе държал Кейти на кръщенето й. Как можеше…?

Джон се чувстваше така, сякаш бе пронизан през сърцето. Боже мой, как болеше.

Без да отваря очи, каза:

— Колко време остава докато похитителите разберат?

— Ако слушат радио или гледат телевизия, където и да е по света — веднага. Морската болница в Бетесда е под медийна обсада. Прекрачи ли прага, всички сателити ще предадат новината.

— Чу какво му казах. Ти какво мислиш?

— Има ли значение какво мисля аз? Не знам, докторе. Иска ми се да знаех кое е правилно, но не знам. Всичко зависи от тази Попи Мулинър, нали? Ако казва истината, значи всичко е наред. Но ако ни е разигравала… Е, да се надяваме, че ще стигнем първи.