Франсис Пол Уилсън
Отвличане (48)

14

Попи чу как вратата на гаража се отвори. Погледна и видя камиона да спира вътре.

Най-накрая! Бе се забавил толкова много, че вече бе решила, че нещо му се е случило. Забавянето можеше да се дължи само на едно нещо — проблеми. Сега поне знаеше, че не са го хванали. Ами ако не бе успял да вземе палеца? Трябваше да го е взел. Нямаше друг начин да се измъкнат от тази бъркотия.

Едва дишаше от притеснение и очакване, докато го чакаше да влезе през вратата. Когато се появи, тя почти скочи върху него.

— Взе ли го? Моля те, кажи да. Моля те!

Той я погледна невинно.

— Какво да съм взел? Трябваше ли да съм взел нещо?

— Поли! Не ми причинявай това!

Най-накрая той се усмихна.

— Разбира се, че го взех.

Тя се хвърли на врата му.

— О, благодаря ти, Господи! Така се притесних.

— Нямаше защо. Искаш ли да го видиш?

— Не, благодаря. Мога да мина и без това.

— Може би ще е най-добре да го погледнеш.

Тя отстъпи крачка назад и го погледна.

— Защо? Не ми казвай, че мъртвото дете е чернокожо или нещо такова?

— Не. Бяло е като пакета. Но нещо липсва и ще трябва да се погрижим за това, ако искаме номерът да мине.

— Какво е?

— Кръв. Няма да е достатъчно убедително, ако го изпратим така. Трябва да го намажем с малко прясна кръв по ръба.

Попи преглътна тежко. Беше прав. Не бе помислила за това.

— Добре. Може да вземем от моята. Ще…

Той бавно поклати глава.

— Ами ако добрия стар татко реши да провери дали това е нейната кръв, просто за да е сигурен? Не можем да поемем такъв риск. Трябва ни от нейната.

— Не, не — каза тя и отстъпи още една крачка. — Няма начин.

— Попи — поде той бавно, — много искам да спася палеца на твоята малка приятелка. Всичко, от което се нуждаем, за да успеем да й го спестим, е няколко капки от кръвта й. Само ще я боцнем леко, за бога. В противен случай ти ще си отговорна, когато Мак се появи тук с новината, че бащата на пакета твърди, че това не е палецът на неговото дете.

Той беше прав. Това беше жестоката истина. Не й харесваше, но нямаше друг начин. Едно леко бодване беше ниска цена за спасяването на целия й палец.

Тя въздъхна.

— Е, добре. Но нека първо поговоря с нея.

Беше съвсем сигурна, че ще успее да убеди Кейти. Бяха се сближили доста тази вечер. Как му казваха мъжете? Спояване. Точно това беше.

С Кейти станахме много близки тази вечер.