Елизабет Лоуел
Седемте гряха (71)

Седемдесет и първа глава

Финикс

Вечерта, пет дни по-късно

Кейт седеше на тапицирания със светлозелена кожа диван и гледаше Сам, който тъкмо идваше откъм кухнята с две димящи чаши кафе. В апартамента му всичко беше спокойно. Той също изглеждаше спокоен и мъжествен. Подаде й едната чаша, взе дистанционното от ниската масичка и се настани на дивана, съвсем близо до нея. Тя се сгуши в топлото му и силно тяло и въздъхна.

— Правиш по-добро кафе от мен.

— Защото сам смилам зърната.

— Уф, прекалено много усилия се искат.

Той я целуна по бузата и леко докосна устните й.

— За да направиш нещо хубаво, усилията никога не са прекалено много. А за да се получи страхотен резултат, си струва да се отдадеш изцяло.

Тя се усмихна и пое освежаваща глътка кафе. Последните две седмици бяха изпълнени с много емоции и малко сън.

Сам включи телевизора, беше от плазмените, чийто екран е дебел пет сантиметра и широк метър и двайсет.

— В сравнение с твоя телевизор моят изглежда направо като музеен експонат — отбеляза Кейт.

— Такъв си е.

— Но още работи. Ако нещо работи, не го изхвърлям.

— Забелязах. — Той я погледна сериозно. — Много си лоялна, предана.

— Също като един кокер шпаньол ли? — пошегува се тя. Той се засмя и се запита как ли се е оправял, преди да срещне Кейт. Животът му определено не е бил толкова хубав. — Виж, това е Кенеди — посочи към телевизора тя.

Сам погледна екрана.

— Да, Кенеди е. На преден план и гледан с обожание от големите сини очи на Тони Доун.

Камерата се завъртя и се отдръпна назад.

— А ето го и Дъг Смит, и… — Кейт се поколеба, опитвайки се да си спомни.

— Раул Мендоса — подсказа й Сам. — Той беше представител на граничната полиция в оперативната група.

— Кой е другият?

— Капитан от полицията във Финикс. Мисля, че се казва Ралстън.

— А къде е Марио? — намръщи се Кейт. — И той е от полицията във Финикс.

— Вкъщи при жена си и децата, ако има късмет.

— Но нали и той много помогна? — възрази Кейт.

— Цялата оперативна група не би се побрала на телевизионния екран — отвърна й Сам.

Кейт посегна към дистанционното и включи звука.

— … че сте тук с нас тази вечер — с необичайно плътен глас каза Тони. — Знам колко натоварена е програмата ви.

Кенеди кимна, като успя да си придаде едновременно делови и благосклонен израз.

— По телевизията изглежда по-внушителен, отколкото на живо — отбеляза Кейт.

— Да не би да искаш да кажеш, че го харесваш, когато е далеч? — иронично попита Сам.

— Да, колкото по-далеч, толкова по-добре.

— Всички ние във Финикс отново спим спокойно благодарение на ФБР. Господин Кенеди, бихте ли ни разказали със свои думи как успяхте да разбиете бандата убийци?

— По обичайния начин — измърмори Сам. — Като използва подчинените си и наивни глупаци.

— Шшшт! Искам да го чуя.

Той вдигна очи и отпи от кафето.

— Най-напред искам да заявя ясно, че макар оперативната група да се ръководеше от ФБР, ние разчитахме на помощта на Граничната служба за охрана и на много полицейски управления из цялата страна, от Ню Йорк до Флорида, от Чикаго до Финикс и Лос Анджелис.

— Давай по същество — измърмори Кейт.

— Това е същественото — каза Сам. — Голямото и щастливо семейство на ловците на престъпници се покланя пред данъкоплатците.

— Работейки заедно, ние изправихме пред правосъдието една от най-жестоките банди, които съм имал нещастието да срещна на американска земя.

— Тефлоновата банда — нетърпеливо се намеси Тони. Тя много добре разбираше кога е налучкала вярната фраза.

— Точно така. — Кенеди й се усмихна, както би се усмихнал на кученце, което си е изпълнило добре номера. — Тази жестока банда не се задоволяваше само да обира куриерите и почтените бизнесмени. Когато оперативната ни група започна да надушва следите им, Тефлоновата банда взе да избива хора, които разполагаха с информация, която те искаха да остане в тайна.

— Това ли е станало с Пърсел? — попита Тони.

— Не мога да говоря по въпроса, за да не повлияя на решението на бъдещите съдебни заседатели.

По лицето на Тони за миг се изписа раздразнение.

— Разбрахме, че има връзка между Тефлоновата банда и две нови убийства в Лос Анджелис, тези на Хосе де Сантос и Едуардо Педро Селва де лос Сантос.

— Да. Смятаме, че Тефлоновата банда се е свързала с латиноамериканските банди, които застрашаваха куриерския бизнес.

— Сам, вярно ли е това? — попита Кейт.

— Сега вече — да.

— … разследваме множество улики, които показват взаимовръзки между бандите — продължаваше Кенеди.

— Но как е в действителност? — настоя Кейт.

Сам натисна копчето и изключи звука. Бе чул достатъчно самодоволни изказвания за една вечер.

— Единствената цел на подобна изява пред медиите — обясни Сам — е да дефинира кое е реално и кое не за масовия зрител сега и за в бъдеще. Кенеди от доста време се нахвърля на латиноамериканските банди. Не може просто изведнъж да признае, че тази вълна от насилие е изцяло родно производство, нали така? Няма да изглежда добре пред обществото.

— А всичко се прави именно за това — каза тя и махна към телевизора. — Заради добрия имидж.

— Всички, които виждаш на екрана, ще получат похвално писмо от президента в рамките на един месец. Скоро ще последват и повишения.

— Но именно ти беше този, който свърши по-голямата част от работата!

— И какво от това? — Кейт отвори уста да възроптае, но не каза нищо. — Обзалагам се, че щеше да споменеш нещо за справедливостта — многозначително я погледна Сам. — Сключих сделка с Кенеди, която ме устройва. Само тази „справедливост“ ме вълнува.

Тя изненадано се надигна от мястото си.

— Каква сделка?

— Няма да давам интервюта за дъщерята на Тед Сайзмор, която се оказа убийца. И която е носела само един чифт хирургически ръкавици, така че, когато се е порязала на някакъв остър ръб в багажника, е оставила частични отпечатъци от пръстите си по колата, взета под наем от Лий Мандел. — Сам отпи глътка кафе. — Няма да говоря за това как е източвала информация от „Сайзмор Секюрити Консултинг“ и я е използвала, за да си открие няколко сметки зад граница. Как е откраднала „Седемте гряха“, за да натопи любовника си, Пейтън Хол. Няма да говоря за нищо, включително и за убийството на Лий. — Кейт го слушаше със зяпнала уста. Сам продължи да говори. — Няма да споделя пред никой репортер факта, че Джон „Текс“ Уайт е признал, че Кърби е получавал заповеди от механичен глас, включително и заповедта да убие братовчедите Де Сантос. Няма да кажа на репортерите за гласовия дистортер, русата перука и подплънките за сутиен с гел, които полицаите намериха в апартамента на Шарън в Лос Анджелис. Нито че Пейтън Хол е спял с Шарън и в същото време е запаметявал информация от екрана на компютъра й, която е използвал, за да увеличава собствените си задгранични сметки. Сключвал е сделки с проклетите латиноамериканци, включително и пране на пари. И това е възможно най-близката връзка на цялата тази каша със заветната мечта на Кенеди.

— Шарън и Пейтън. Ама че двойка!

— Заслужават се един друг.

Кейт се намръщи и се загледа в новините, чийто текст минаваше в дъното на екрана.

— Защо го е направила? Толкова ли е мразела баща си?

— Мисля, че мрази затворения мъжки свят, в който живее, също толкова силно, колкото и баща си — обясни Сам. — Искала е да докаже, че може да надхитри всички.

— И го направи — за известно време. А после мъжете я надхитриха.

— Така ли? — възкликна Сам. — Ако зависеше само от Кенеди, той щеше да прати случая в девета глуха. Трябваше да се намери една упорита, смела и много умна жена, която да разкрие убиеца на Лий. Това си ти, скъпа.

— И един упорит, смел и много умен агент от ФБР до нея.

Сам се засмя горчиво.

— Явно не съм толкова умен, иначе щях да съм редом с любимците на Кенеди на телевизионния екран.

— Това е другата част от сделката, нали? — каза тя след миг мълчание. — Няма да получиш никакво признание, публично или вътре в Бюрото, за разкриването на случая. — Гласът й се извиси от яд и тя отметна косата от лицето си. — Този негодник Кенеди ще обере цялата слава!

— Нека. Аз получих каквото искам.

— Така ли? И какво е то?

— Теб.

Кейт примигна смаяно.

— Кенеди вече бе подписал заповедта за преместването ми във Фарго — обясни Сам. — Реших, че едва ли ще искаш да шлифоваш скъпоценни камъни в Северна Дакота, затова сключих малка сделка с един голям човек и документите за преместване бяха унищожени. Разбира се, не мога да гарантирам, че няма да се забъркам в някакви неприятности във ФБР през следващите три години, десет месеца и седемнайсет дни… Това е много дълъг период, за да гледаш на Кенеди само от добрата му страна.

— Че той има ли такава? — усмихна се Кейт.

Сам сви рамене.

— Още не съм я открил.

— Не се притеснявай толкова, ако изобщо не я откриеш. Носиш ли ми все така кафе, с удоволствие ще шлифовам камъни, където и да било.

Той се вгледа в Кейт задълго, с онзи поглед, който я караше да пламва цялата.

— Сигурна ли си? — попита Сам сериозно.

Очите й срещнаха неговите.

— Напълно.

— Ще те накарам да удържиш на обещанието си.

— Предпочитам ти да ме държиш в прегръдките си.

— Дадено.