Елизабет Лоуел
Седемте гряха (10)

Десета глава

Скотсдейл

Вторник, 1 ч. следобед

Кейт Чандлър предпазливо излезе от асансьора и огледа фоайето. Наоколо имаше много мъже, някои от тях с джинси и спортни сака, но не забеляза сред тях специален агент Сам Гроувс. Образът му бе ясно запечатан в ума й — къса, тъмнокестенява коса с проблясък на сребро по слепоочията. Очите му бяха ясни и сини като липсващите сапфири. Много интелигентен. И мъжествен.

Беше като хищник, който в един миг бе небрежно отпуснат, а в следващия — готов за скок. Нямаше скоро да забрави ръката му, която се бе появила изневиделица, всевиждащите му очи, презрението в гласа му. Не, изобщо нямаше да й е проблем да го разпознае в тълпата.

Трудно й бе да го изхвърли от съзнанието си.

Енергично разтри ръката си. Дори и след като се бе прибрала вкъщи, за да вземе душ и да се преоблече, все още усещаше хватката му. А споменът за обзелата я лепкава паника, последвана от прилив на адреналин, я караше да настръхва. Всичко стана толкова бързо, хвана я толкова лесно, без никакво предупреждение. Тя не чу звук, не видя нищо друго, освен една ръка, появила се внезапно и сграбчила уверено пръстите й.

Беше дори по-страшно от телефонното съобщение, в което я заплашваше със смърт някакъв зловещ глас. Но в случая със Сам Гроувс за един миг светът се бе променил. Към по-лошо.

Така ли се е чувствал Лий? Всичко върви чудесно, а изведнъж отива по дяволите?

Усети как я полазват тръпки, ала тя не им обърна внимание. Мислите за онова, което се е случило или е могло да се случи, няма да помогнат. Федерален агент Сам Гроувс е умен и много бърз. И какво от това? Аз съм по-умна и по-бърза. Измъкнах му се!

Е, добре, той ме пусна… И какво от това?

Ами ще се оглеждам много внимателно на всички страни, преди да направя друга размяна, премисляше трескаво Кейт.

Не бе открила друг от „Седемте гряха“, а това бяха единствените камъни, заради които си струваше да рискува. Само те можеха да й помогнат да открие истината за изчезналия си брат.

Не мисли и за Лий, не сега. Плачът или страхът ще те размекнат. Преглътни ги.

С рязко дръпване Кейт оправи лекото си кафяво кожено яке, което носеше върху розова риза и избелели джинси. Обикновена тъмна пластмасова шнола придържаше косата й назад, където тя се стелеше по гърба й на свободно падащи вълни. Обикновени маратонки бяха заменили скъпите кожени обувки, които носеше по-рано.

Сам изобщо няма да ме познае. Сега все едно мога да летя.

Но това беше без значение. Нямаше да намери никакви следи от Лий, ако си стоеше скрита у дома.

— Кейти? Какво правиш тук?

Стомахът й се присви миг преди да разпознае Гавин Грийнфилд, кръстник на Лий и дългогодишен приятел на баща й. В месеците след изчезването на брат й, Гавин и жена му — Мери, бяха оказали голяма помощ на семейство Мандел. Гавин се бе заел с голяма част от официалните процедури, спестявайки много усилия на родителите й. Имаше представа от тези неща, защото по-малкият му брат бе служил като шериф, преди да се пенсионира.

— Здравей, чичо Гавин — поздрави го тя и разтвори ръце да го прегърне. — Какво те води в Скотсдейл? Защо не ми се обади, че си тук?

— Защото съм затрупан с работа от рано сутрин, та чак до късните коктейли през нощта. Нямам секунда лично време. Има среща на високо ниво на производителите на мебели. За няколко дни е и после веднага се връщам във Флорида, за да помагам на Мери. Глезенът й я мъчи. — Той прегърна здраво Кейт. — Ами ти? Последния път, когато се чухме, бе затънала до шия в поръчки за обработване на камъни.

— О, реших, че е време да видя дали има нещо ново на пазара на скъпоценности.

Гавин не пропусна да забележи бръчиците, породени от тъга и напрежение, които липсваха по лицето на Кейт преди изчезването на Лий.

— Чудесна идея. Трябва да излизаш по-често. Така и не мога да разбера защо прекрасна млада жена като теб не се е омъжила? Време ти е да зарадваш родителите си с внучета.

Двама мъже, които разговаряха по мобилните си телефони, излязоха от асансьора и едва не връхлетяха върху Гавин. Но това пък спести на Кейт дежурния й отговор: Вече няма мъже като теб.

Гавин се дръпна от пътя им и възропта:

— Тези проклети неща трябва да бъдат забранени.

— Мобилните телефони ли? — попита с усмивка Кейт.

— Проклятието на двайсет и първи век.

— Ти все още нямаш такъв, нали?

— Не, и никога няма да си взема.

Кейт не се съмняваше в това.

— Каква е темата на срещата?

— Производството на мебели се мести отвъд океана, както и толкова други дейности. — Гавин поклати плешивата си глава. — Моята тъжна задача е да информирам колегите си, че китайците правят много хубави мебели за една трета от цената, която биха имали, ако се направят тук. — Той въздъхна и смени темата: — А как върви твоят бизнес с рязането на скъпоценни камъни? Още ли не са ви изместили машините или чужденците?

— Засега сме добре.

— Довърши ли вече онази поръчка, за която Лий спомена, че си била толкова развълнувана?

Кейт се опита да заглуши тъгата, която стегна гърлото й. Усети, че очите й запариха.

— Да, довърших я. А има ли вести от полицията за брат ми?

— Нищо ново — въздъхна Гавин. Поколеба се, пое си дълбоко въздух и каза на Кейт онова, което родителите й трябваше да са й съобщили още преди месеци. — И няма да има… Лий бе зрял човек, със собствени възгледи за света. Каквито и да са били причините, той изчезна със стока, която явно е била толкова ценна, че да се наложи изпращането й по куриер. — Гавин се взря тъжно в очите й и докосна с пръсти брадичката й: — Трябва да престанеш да мислиш за това, Кейти.

— А възможно ли е да го направя?

— Родителите ти се примиряват с всеки изминал ден, който минава без обаждане, картичка или имейл от Лий. Време е всички ние отново да се върнем към собствения си живот.

По дяволите, чичо Гавин! Не разбираш ли, че Лий никога не би постъпил така с хората, които го обичат?, помисли си гневно Кейт, но на глас каза само:

— Говорил си с майка ми ли?

— И баща ти също се тревожи за теб.

— Живея сама, откакто навърших двайсет. Сега съм на трийсет и три. Оценявам загрижеността на всички, но това е. — Тя присви рамене.

— Трябва да си гледаме собствената работа, така ли?

Вместо отговор Кейт го прегърна топло.

— Изобщо не биваше да насърчавам Лий да става куриер.

— О, скъпа, това са пълни глупости! Лий беше щастлив, че има добре платена работа, която му позволява да пътува къде ли не и не го отегчава.

Кейт само се сгуши по-близо и вдъхна познатото ухание на тютюн и афтършейв. После се отдръпна.

— Леля Мери знае ли, че не си отказал цигарите?

— Не пуша, освен когато съм на път.

— По-добре изпери всичките си дрехи, преди да се прибереш.

— Толкова ли зле вони?

— Е, тя и така те обича.

Гавин се усмихна широко.

— Това е истина. Имаш ли време за парче пай и кафе? Мога да ида малко по-късно на срещата.

Кейт тъкмо се канеше да отговори утвърдително, когато забеляза един човек, когото не искаше да вижда. Той излезе от асансьора, само на два метра от нея. Тя бързо се премести от другата страна на Гавин, за да се прикрие от федералния агент Сам.

— Много бих искала, но имам среща, за която вече закъснявам — избъбри тя, оглеждайки отчаяно близките асансьори.

Една от вратите се отвори. Кейт изобщо не провери накъде отива асансьорът, а просто скочи вътре и натисна копчето за затваряне на вратата. После се облегна на стоманената стена и се опита да успокои дишането си.

Доста често й се налагаше да го прави, откакто бе срещнала специален агент Сам Гроувс.