Елизабет Лоуел
Седемте гряха (49)

Четиридесет и девета глава

Скотсдейл

Събота, 9:10 ч. сутринта

Най-голямата разлика между „кабинета“ на Кенеди в автобуса и този на Дъг беше, че в първия имаше работещ телевизор, четири телефона и не се мяркаше нито компютър, нито някое досие. Номерът на никой от телефоните не бе известен на медиите, което означаваше, че в момента кабинетът на Кенеди бе най-тихото място, обитавано от някой от оперативната група.

Ала спокойствието не бе пълно. Работещият без звук телевизор показваше оживеното лице на Тони Доун, която повтаряше вчерашните новини. Това бе проблемът на денонощните новинарски кабелни телевизии. Просто нямаше чак толкова нови неща, камо ли такива, които заслужаваха да се нарекат новини в истинския смисъл на думата. Повторение, спекулации, сензации и самоизтъкване — Тони бе добра във всички тези неща.

В дъното на екрана пълзеше текст, докато тя не спираше да разпитва Сам Гроувс за ужасната престрелка на паркинга. И между другото го попита как може да не улучиш човек, след като си стрелял два пъти?

— Цивилни — процеди Дъг. — Прекалено много телевизия гледат. Мислят си, че пистолетът е като пушка и че всяко ченге е снайперист. Особено когато някой стреля по теб и адреналинът ти се е покачил толкова, че можеш да осветиш голям град.

— Да, но сега поне плюе по правилния човек — обади се Кенеди. — Този тип направо си плаче за наказание. Поверителен информатор, друг път! Колтън е прав — Гроувс спи с мацката. — Дъг измърмори нещо неясно, доволен, че Кенеди се е хванал за информатора, а не за факта, че разпоредбите на Бюрото забраняват на агентите да стрелят след отдалечаващо се моторно превозно средство. — Медиите се възползват от това максимално — продължи Кенеди. — Двама куриери са нападнати, баба и дядо са убити…

— Последното, което чух — внимателно го прекъсна Дъг, — беше, че бабата и дядото са работели за латиноамериканските банди.

Кенеди сви рамене.

— Стара информация. Днес имаме четири — обърни внимание, четири — жертви на жестока вълна на насилие.

— Нищо ново.

— Ами при теб? — попита Кенеди и угаси телевизора с едно натискане на копчето на дистанционното. — Има ли нещо ново?

— Всички пратки на бижута са доставени и приети от клиентите.

— По дяволите камъните! Искам човека, който уби съпрузите Пърсел. Искам реални доказателства, които свързват Пърсел с латиноамериканските банди. Искам човека, който нападна куриера в Кварцит.

— Жената почина миналата нощ.

— Мислиш ли, че не знам? Това беше водещата новина тази сутрин. Непрекъснато показват Тони, която интервюира скърбящия съпруг и сестра й в болницата. Слава на бога, че жената не е имала деца. Само това ни липсваше.

Дъг се намръщи и зачака Кенеди да стигне до целта си, каквато и да бе тя. Не вярваше шефът му да го е извикал само за да се оплаче от медиите. Дъг знаеше, че се приближава опасно до второто мъмрене в досието си заради Сам Гроувс. Но искрено се надяваше да не се случи точно сега. Не искаше именно той да бъде човекът, който излага на риск живота на нечий поверителен информатор.

Нито пък искаше да залага собствената си кариера.

Мътните да го вземат Сам Гроувс! Как се оставих да ме забърка в това? За пореден път…, прокле се наум Дъг.

Кенеди премести пепелника на бюрото си, поигра си със запалката и накрая се предаде на никотиновия си глад. Отключи чекмеджето и бръкна дълбоко вътре, докато накрая извади омачкана кутия, в която бяха останали само две цигари. Някой ден щеше да ги откаже. Сигурен беше в това.

Но не днес.

Запали, дръпна силно и издиша дима с удоволствие, преди да попита:

— Колко още ще се примиряваш с тези идиотщини за поверителния информатор на Гроувс?

— Не съм сигурен какво имате предвид, сър — каза Дъг.

— Глупости! Само защото Гроувс залъгва теб, не очаквай, че и аз ще го търпя и ще си трая.

Дъг потисна импулса си да пристъпи от крак на крак или да пъхне ръце в джобовете. Наистина бе разчитал, че ще има още няколко дни, преди да се изправи пред точно тази дилема.

— Специален агент Сам Гроувс следва разпоредбите на Бюрото по отношение на поверителния си информатор — отговори Дъг. — Като се има предвид насилието, свързано с настоящото ни разследване, съвсем естествено е да проявява загриженост за сигурността на поверителния си информатор. И съответно да желае да запази в тайна самоличността на жената.

— Откъде си сигурен, че просто не действа на своя глава?

— Гроувс е доказал, че може да приключва успешно разследванията. Доверявам се на миналото му.

— А то говори, че е голям трън в задника — измърмори Кенеди.

— Да, сър. Но много полезен.

Кенеди изсумтя нервно, сетне попита:

— Знаеш ли самоличността на информатора?

— Не съвсем.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Знам достатъчно — внимателно подбра думите си Дъг, — за да съм сигурен, че поверителният му информатор ще окаже ценна помощ на оперативната група.

— Добре, накарай и мен да се почувствам сигурен. — Кенеди тръсна цигарата в пепелника и прикова Дъг с поглед, който караше калени мъже да се потят.

— Поверителният информатор няма да ни е от полза мъртъв — отбеляза Дъг.

— И това би трябвало да ме успокои?

— Имаме основателни причини да смятаме, че ако самоличността на жената бъде разкрита — обясни Дъг, — същите хора, които затриха семейство Пърсел, ще убият и нея.

— Нямам намерение да се обаждам на Тони, за да го обяви във вечерните новини — сряза го Кенеди. — Ще го запазим между нас.

— Сър, знаете, че изтичането на информация е неизбежно.

— Да не би да намекваш, че не ми вярваш?

— Не, сър. Съвсем не. — Дъг светкавично обмисли как най-безопасно може да излезе от това минно поле, без да взриви кариерата си. — Само казвам, че дори и в най-сигурната ситуация колкото повече хора знаят една тайна, толкова по-голяма е вероятността тя да се появи в новините.

— Отказваш да споделиш с мен онова, което знаеш, така ли да го разбирам?

— Не, сър.

Кенеди зачака.

Дъг мислено прокле капана, в който попадна.

— Всичко, което знам, е, че Натали Катър е разполагала с информация, която вероятно е довела до друга информация, полезна за оперативната група. Гроувс разследва връзката.

— Колтън е проверил името на Катър по своя инициатива — отбеляза Кенеди. — Открил едно голямо нищо.

— Така ми каза и Гроувс, след като проучил името.

— Какво друго ти каза?

— Че информаторът му може да ни помогне за случая Мандел във Флорида — отговори Дъг.

— Мандел ли… Имаш предвид куриера, който избяга зад граница с пратката на Маклауд?

— Възможно е куриерът да е бил убит. Дори е много вероятно.

— Да го вземат мътните! — Кенеди удари с юмрук по масата. — Само това ми липсва, ново убийство под носа ми. Намери Гроувс, довлечи го тук! Ще трябва да говори с мен или да ми предаде значката и оръжието си. Все ми е тая какво ще направи. Ясно ли е?

— Да, сър.

Дъг се обърна и едва не се блъсна в човека, който отвори вратата към тесния коридор. Сайзмор нахълта вътре и поспря за миг, колкото да погледне Дъг, преди да тръшне вратата под носа му.

— Помниш ли Натали Катър, жената, която разменяше скъпоценни камъни? — попита задъхано той.

— Да — отвърна Кенеди.

— Истинското й име е Катрин Джесика Чандлър.

— И защо това трябва да ме интересува…

Сайзмор се ухили победоносно.

— Тя е поверителният информатор, когото Гроувс крие! Свързана е с онзи куриер във Флорида — Лий Мандел. Негова полусестра е.

Кенеди отправи унищожителен поглед към Дъг!

— Намери онзи проклетник и ми го докарай тук. Незабавно!