Елизабет Лоуел
Седемте гряха (29)

Двадесет и девета глава

Скотсдейл

Петък, 7:45 ч. сутринта

Шарън се надигна в леглото, погледна будилника и изруга. Трябваше да тича като на състезание, за да успее да се яви навреме за сутрешната оперативка на баща си с персонала от охраната.

Знаех си, че трябваше да идем в моята стая снощи. Пейтън не може да нагласи будилника, ако я няма секретарката му да му подсказва какво да прави!, помисли си ядно тя.

Пейтън измърмори нещо сънено и се зарови под завивките.

Шарън го побутна нетърпеливо. Понякога се чувстваше като жонгльор с всички тези малки момчета около себе си, които трябваше да глези и да ги кара да си мислят, че те ръководят всичко.

— Каза ми, че имаш среща на закуска с някакъв търговец в осем часа — напомни му тя, докато ставаше от леглото. — Вече е осем без четвърт.

— Не може да бъде — изръмжа той. — Нагласих алармата за шест и половина.

Тя завря будилника под носа му.

— Гледай и страдай!

Остави часовника в леглото до него и се зае да навлича дрехите си. Беше благодарна, че поне не са излизали на вечеря снощи. Ако се появеше късно на оперативката, облечена с тоалет за коктейл от предната нощ, баща й щеше да получи инфаркта, за който лекарят му все го предупреждаваше. А Сайзмор все отказваше да обърне внимание с думите: Само добрите умират млади. А сега ми подай една бира.

Понякога на Шарън й идваше да накара някой да изпише фразата на тениска. Струваше си само за да види как лицето на баща й почервенява като домат. Ранните оперативки бяха пълна глупост, но господ да е на помощ на всеки, който не се появеше да чуе мъдрите слова на Сайзмор.

Едва намери време да си измие зъбите и да приглади косата си, преди да хукне към асансьора. Отпред чакаха други двама. Тя кимна любезно и запази общоприетата дистанция между непознати.

Мобилният й телефон звънна тъкмо когато асансьорът пристигна. Погледна дисплея, въздъхна и се обади:

— Здрасти, Сони — тихо каза тя. — Какво има пък сега?

— Татко допреди малко ми три сол на главата.

И това ако е новина? Шарън влезе в асансьора и натисна копчето за желания от нея етаж.

— Той се заяжда с всички, но ти си любимецът му. Какво нелепо извинение си намери този път?

— Обвинява ме за всичко — от пребития куриер, та до убийствата на паркинга, а аз все пак съм в Лос Анджелис, за бога! Какво очаква да направя? Аз съм търговец, а не въоръжен агент.

Тя погледна часовника си — имаше три минути на разположение. Ако асансьорът не спираше на всеки етаж, щеше да успее да стигне навреме.

— Той обвинява всички, не го приемай лично.

— Винаги го казваш. А после ме съветваш да си намеря друга работа.

— Ти си много добър търговец, можеш да продаваш дори пясък в Сахара. Някой друг работодател би го оценил. Татко никога няма да го направи.

— Но миналата година увеличих бизнеса с…

— Откажи се — нетърпеливо го прекъсна тя. Обърна се с гръб към другите двама в асансьора и заговори по-тихо. — Ясно е, че ти си причината да се държим на повърхността. Татко може и да го знае, а може и да не, но и в двата случая няма да каже нищо. Трябвало е да се родиш с моя прагматизъм или аз да се родя момче. Но не е така и татко не може да го преглътне. Ще влезе в гроба разочарован от децата си. Аз мога да го преживея, но ти не можеш. Затова трябва да се махнеш.

— Наистина ли ще го приемеш? — неочаквано попита Сони. — Сигурна ли си, че не се опитваш да му се реваншираш, задето те изритаха от Бюрото?

— Подадох си оставката — поправи го тя, докато асансьорът спираше на нейния етаж.

— О, стига! Недей да важничиш пред мен. Нямаше друг избор и всички го знаят.

— Разбира се, че имах. Можех да съдя онези негодници за полова дискриминация, задето не принудиха и моя специален оперативен агент да си подаде оставката заедно с мен.

Шарън излезе от асансьора, ловко избягвайки някакъв човек, който отчаяно се опитваше да се вмъкне вътре, преди вратите да се затворят. Тръгна към апартамента, заеман от „Сайзмор Секюрити Консултинг“. Всъщност бяха две съседни стаи, но господ да е на помощ на онзи, който изтъкнеше това. Баща й още беше бесен, задето не бяха изпратили депозита му навреме. Грешката беше нейна, разбира се. Както винаги.

— Но ти не осъди никого — напомни й Сони. — Прибра се у дома с подвита опашка и пое поста, който татко ти предложи.

— Господи, той май наистина е смачкал съвсем самочувствието ти! — изсъска тя с тих, но свиреп тон. — Не си го изкарвай на мен. Много добре знаеш, че цели шест месеца кандидатствах на най-различни места, преди да се върна у дома — ядно изрече тя и си помисли: А през цялото това време трябваше да търпя мазните погледи на началниците в различни служби и агенции, които бяха чули какво е станало. После продължи на глас: — За работата си в „Сайзмор Секюрити“ получавам същата заплата и не се налага да се подмазвам на никого, за да си запазя мястото. Това е едно от предимствата, когато работя за татко.

Сони въздъхна шумно:

— Извинявай, сестричке, не исках да те засегна. Просто ми беше криво и… Съжалявам.

— Не се притеснявай. Татко ме е подлагал и на по-свирепи атаки. Целият екип в Лос Анджелис ли беше скастрен, или само ти?

— Доста се развика и на Джейсън.

— Добре, ще му се обадя. Не можем да си позволим да загубим. Той е най-добрата ни връзка с хората от бижутерския бизнес и с известните колекционери. Двамата с брат му знаят всички тъмни малки тайни — кой купува и кой хитрува.

— Опитах се да позагладя нещата, но Джейсън трябва да го чуе и от теб. Всички знаят, че при цялата дандания, дето вдига баща ни, ти си тази, която крепи всичко.

— Първо ме обиждаш, а сега ме ласкаеш.

— Не те лаская, това е истината.

— Добре де. Ще разкажа на Джейсън вица за мениджъра чайка.

— Какъв е той? — полюбопитства Сони.

— Мениджърът чайка е такъв, който долита незнайно откъде, кряска оглушително, оцапва всичко наоколо и отлита.

Сони се засмя.

— Много точно описа татко.

— Мислиш ли? — саркастично попита тя. — Слушай, ще ти се обадя по-късно. Трябва да прекъсвам, иначе ще закъснея за сутрешната оперативка на баща ни със служителите тук.

— По-добре ти, отколкото аз. Благодаря, сестричке. Откакто си отиде мама, не знам какво бихме правили без теб.

— Не ми благодари, а се хващай на работа и развивай бизнеса. Ще ни трябват нови клиенти, когато се разчуе за онзи куриер. Това е третият, който губим за последните три месеца.

— Четвъртият — поправи я Сони. — Брейди се отказа от сделката тази сутрин. Сега търсим нов куриер.

— Господи, каза ли на татко?

— Още не… Реших да го оставя на теб.

— Супер, много мило от твоя страна.

Шарън прекъсна връзката, изправи рамене и се приготви за сутрешното навикване от своя мениджър чайка.