Елизабет Лоуел
Седемте гряха (4)

Четвърта глава

Скотсдейл, Аризона

Пет месеца по-късно

Вторник, 9:30 ч. сутринта

С разтуптяно сърце Кейт огледа претъпканата с хора зала за конференции. Опита се да не мисли за зловещия механичен глас от телефонния й секретар, който я заплашваше, че ще умре, ако не спре да задава въпроси, за да разбере какво е станало с Лий Мандел. Защо никой не го е виждал, защо не се е обаждал дори и на по-голямата си сестра, която винаги го е обичала, независимо в какви неприятности се е забърквал?

Но въпреки това тя продължи да пита. Само че по-внимателно. Беше се съсредоточила върху липсващите скъпоценни камъни вместо върху човека, когото се опасяваше, че никога повече няма да види.

Наблюдаваше залата с тъмните си очи, които бяха виждали много хора, вперили жадни погледи в скъпоценни камъни. Никой не й обърна внимание, дори и мъжът, облегнат на стената в далечния край на помещението. Той държеше дебел каталог и бе с непроницаемо изражение на лицето. Всички, освен него, зяпаха бляскавите съкровища зад стъклените витрини.

Истинското изложение щеше да започне едва след няколко дни, но пред публиката вече бяха показани някои прекрасни екземпляри. Предварителното изложение беше нещо като генерална репетиция. Тук бяха търговците, които не можеха, не искаха или не бяха поканени да заплатят високите такси за наемане на щанд за основното изложение. Неколцина от тях бяха обединили ресурсите си и наели обширна конферентна зала до лоби бара на хотела за седмицата преди голямото шоу. „Скъпоценни камъни Пърсел“ бе една от по-малките компании, които имаха свой щанд тук.

На него предния ден Кейт забеляза един от „Седемте гряха“.

Собствениците на фирмата не бяха особено услужливи, когато ги попита откъде имат камъка, но тя намери начин да получи отговор на въпросите си. Сега трябваше само да се постарае те да не го разберат.

Дишай бавно и дълбоко, както когато правиш първия срез върху изключително ценен необработен камък.

Безмълвният съвет не успя да забави забързания пулс на Кейт, но й помогна мисълта как оформя грубия цветен камък и го превръща в бляскави и безкрайно жадувани скъпоценности. Работата върху грубия материал винаги я успокояваше, макар че не проумяваше защо е така.

Бавно и спокойно, повтори си наум тя. Това е лесната част.

Имаше ловки ръце. Още като единадесетгодишна забавляваше съседските хлапета, измъквайки монети иззад ушите им.

Дишай бавно и действай бързо! И бъди благодарна, че шлифованият като изумруд камък не се появи в някоя частна изложба в стаята на определен търговец. Тогава щеше да ти е много по-трудно да се справиш.

Кейт внимателно пристъпи в конферентната зала. Щандовете пред нея принадлежаха на търговците от втора и трета ръка в този бизнес. Но дори и така бяха на светлинни години от тълпите продавачи на стъклени мъниста и евтини имитации. Потейки се, те предлагаха стоката си на обществените паркинги, където бяха разпънали импровизирани сергии под жежкото априлско слънце на пустинята.

А тук, в най-новия и най-луксозен хотелски комплекс на Финикс, беше спокойно, хладно и се носеше лек аромат на цветя. Макар чувствителното обоняние на Кейт да долавяше и мазната, всепоглъщаща миризма на човешката алчност в залата, това не я дразнеше прекалено. Скоро след като бе дошъл първият й менструален цикъл, бе разбрала, че близо до скъпоценни камъни някои хора се потят. Фактът, че можеше да гледа великолепни бижута, без да мисли непременно в долари, й даваше предимство пред много хора в този бизнес.

Смъкна надолу ръкавите на малиновото си копринено сако и усети малката топчица, наместена точно до ръба на лявата й длан. Отново си пое дълбоко и бавно въздух.

Ще накарам проклетите типове от ФБР да ме чуят, Лий. Кълна се.