Елизабет Лоуел
Седемте гряха (20)

Двадесета глава

Кварцит, Аризона

Сряда следобед

Текс Уайт забеляза жертвата си точно там, където му бяха казали, че ще паркира — „Макдоналдс“ в Кварцит. Видя я да провежда кратък разговор по мобилния си телефон, вероятно докладваше нещо на шефа си. После жената слезе, заключи колата с дистанционното и се протегна, сякаш не бе излизала от автомобила си от Лос Анджелис. Май беше точно така — куриерите не правеха много почивки, защото знаеха, че именно тогава са най-уязвими.

Уайт премести белия си миниван до нейната кола, близо до лявата й предна врата, но остави достатъчно място за отварянето й. Не искаше жената да се почувства притисната, да се стресне и да реши да се качи от другата предна врата.

Прозорците на минивана бяха много тъмни, дори и на шофьорското място. Само предното стъкло бе малко по-светло, така че да не попадне под ударите на закона в Калифорния. Уайт бързо разгъна един параван срещу слънце и го сложи от вътрешната страна на стъклото. Така не само щеше да бъде на сянка, но и да се чувства напълно скрит.

Влезе през задната врата на минивана, открехна леко страничната, така че куриерът да не чуе отварянето й, и си сложи маска за ски. Бръкна за хирургическите ръкавици, които бе пъхнал в една пазарска торбичка. Нахлузи ги, огледа ги за дупки, сви и разпусна пръсти. Тези проклетии се късаха по-бързо и от кондом. Доволен от видяното, той измъкна от задния си джоб палка с тежка топка на пружина.

Беше готов за действие.

С търпението на професионален ловец, той се сви в задната част на минивана и зачака куриерът да използва тоалетната, да си вземе поръчката и да се върне в колата.

Пот течеше под ски маската му, но той не й обърна внимание.

На паркинга нямаше много хора. Повечето прелетни птици бяха отлетели отново на север, следвайки топящите се снегове. Тази седмица нямаше нищо забележително в Кварцит, затова липсваха и тълпи от хора, които да се блъскат един друг на прашните терени на годишното изложение на скъпоценности и минерали. Беше прекалено късно за обяд и твърде рано за вечеря. Само пътуващите от Лос Анджелис до Финикс спираха тук за почивка.

Не че запустелият паркинг имаше някакво значение за Уайт. Той бе отвличал хора и от опашка за билети пред кино, без никой да разбере.

Стъклената входна врата на „Макдоналдс“ се отвори и куриерът излезе. Жена на средна възраст, с боядисана кестенява коса, облечена с лек панталон и тениска заради жегата навън. Чантичката й бе също толкова невзрачна, колкото и тя самата. Вече бе приготвила ключа за колата си. Натисна копчето на дистанционното, отключи вратата откъм шофьора и я отвори.

Уайт се измъкна от минивана с лекотата на седемдесеткилограмова котка. Оловната топка на палката му удари жената в основата на черепа с тъп звук. Докато тя залитна напред, той грабна ключа от ръката й и използва инерцията на тялото й, за да го метне пред седалката до шофьора. Смъкна маската си и я хвърли вътре, после се обърна и затвори страничната врата на своя миниван.

Пет секунди след като жената бе отключила вратата на автомобила си, Уайт вече се бе настанил в него. Подкара го и стигна до едно пусто място, където пустинята и градът се сливаха. Спря до мотел, който се бореше с мъка за оцеляването си. Най-голямото оживление тук бе през нощта, когато момичетата влизаха с клиентите си за петнайсетминутно забавление. През деня мотелът бе призрачно пуст.

Мина с колата отзад, паркира до големия контейнер за боклук и свали панталоните си. Стиснал здраво зъби, дръпна рязко и отлепи тиксото, с което бе закрепил металния лост за десния си прасец.

След един бърз поглед, колкото да се увери, че никой не го гледа, той отиде до багажника, напъха лоста под капака и силно го напъна. Капакът на малката кола се отвори. Вътре видя един куфар и пакет, опакован с кафява хартия и залепен с най-различни печати за сигурност. Пъхна пакета под ризата си и затвори багажника. Разбитият капак не прилепна плътно, но все пак достатъчно, за да не изглежда подозрително от другия край на паркинга.

Отново се озърна, без да привлича излишно внимание. Все още бе сам. Понечи да тръгне обратно към собствения си миниван, после си спомни останалата част от инструкциите: Натупай здраво куриера.

Нахлузи си черни кожени ръкавици с оловни тежести в горната част на пръстите и отвори вратата откъм мястото до шофьора на бялата кола.