Елизабет Лоуел
Седемте гряха (40)

Четиридесета глава

Скотсдейл

Петък, 5:40 ч. следобед

Кърби влезе с взетата си под наем кола в служебния паркинг на хотел „Роял“ няколко минути след куриера. Остана леко назад от него, видя го къде паркира и подмина, без дори да погледне в посоката му. Обичайният ред бе куриерът да влезе вътре и да се срещне с хората от „Сайзмор Секюрити Консултант“, като остави стоката на сигурно място в заключения багажник. След това, в зависимост от желанието на клиента, куриерът се подписваше, че е връчил стоката на хората на Сайзмор, които го придружаваха от паркинга до апартамента на „Брансън и синове“. Или пък куриерът биваше ескортиран от паркинга до сейфа на хотела.

Какъвто и протокол да изберат, на Кърби му беше все едно. Щеше да отвори и затвори багажника за двайсет секунди. Най-много — трийсет и пет. Докато куриерът и ескортът му се върнат на паркинга, той вече щеше да е на път за „Скай Харбър“, където да остави колата под наем и да се отърве от маскировката, която го караше да се поти.

Зави по една пътека между паркираните коли и спря, когато се озова в съседната редица, точно срещу колата на куриера. Паркира джипа си и остави двигателя да работи, с ключ на стартера. С опитните движения на хирург, той си нахлузи ръкавиците. След няколко резки дръпвания еластичният чорап се намести на главата му и размаза чертите на лицето му. Върна каубойската шапка обратно на мястото й и така допълнително затрудни евентуално идентифициране. После натисна дистанционното, което бе програмирал с кода на куриера.

В отговор автомобилът му примигна с фарове.

Време за купон.