Елизабет Лоуел
Седемте гряха (46)

Четиридесет и шеста глава

Глендейл

Петък, 8 ч. вечерта

Веднага щом затвори вратата след Сам, който нахълта вътре, Кейт автоматично се зае да пуска резетата. Той я наблюдаваше мрачен и напрегнат, което би я притеснило, ако го зърнеше в този миг. Кейт носеше изумруденозелен халат за баня, краката й бяха боси, а косата й падаше свободно. Ухаеше на нещо, което наподобяваше мирис на лимон. Сам забеляза охлузването и драскотината по ръцете й, леката синина на едната скула и зачервената нежна кожа на шията й. Само за един миг отново изпита гнева и ужаса, които го бяха обзели след стрелбата на паркинга. Осъзна, че Кейт се размина на косъм от смъртта.

— Сигурна ли си, че си добре? — попита той. — Може би трябва да те прегледа лекар.

Тя се обърна и се облегна на вратата. Помисли си, че трябваше да е облечена с дебел анцуг вместо с тънкия халат, който прекалено разкриваше голото й тяло. Но за нищо на света не смяташе да го придърпва и да се суети като момиче на първа среща.

Освен това Сам изглеждаше уморен и разстроен и съвсем нямаше вид на мъж, който се взира в жената, която желае.

Нищо ново, ченгето владее положението…, помисли си тя и каза:

— Както ти повторих безброй пъти, докато ме караше до вкъщи, добре съм.

— Тогава трепереше — загрижено рече Сам.

— Така ли? — каза тя и разтвори широко очи. — Следващия път, когато някой се опита да ме убие, ще се постарая да запазя пълно спокойствие.

Сам въздъхна и направи онова, което копнееше да стори по-рано, но не бе посмял, защото знаеше какво ще се случи: посегна към нея. Когато Дъг го попита спи ли с Кейт, той каза истината. Ако обаче я бе докоснал преди, знаеше, че няма да може да я изостави. Тогава щеше да се наложи да излъже Дъг, за да остане достатъчно близо до Кейт и да я запази жива.

Но сега бе друго. Сам прокара пръст по устните й, нежно погали наранената й буза.

— По дяволите, Кейт, уплаши ме до смърт.

Дъхът й секна от бурята, която съзря в очите му, от лекото потръпване на пръстите му. Точно сега ченгето в Сам не вземаше връх. Може би в следващия миг щеше да надделее, но не и сега. Искаше й се да се сгуши в него, да го прегръща и да го притиска, докато в съзнанието й не остане нищо друго, освен усещането за уханието му.

Но не помръдна.

Не знаеше какво би направила, ако посегнеше към него и той отново се отвърнеше.

— Объркал си ме с онзи тип, който се опитваше да ни прегази — каза мрачно тя. — И да ни застреля. Все забравям тази част.

— Кейт… — прошепна Сам. Той се приближи още малко към нея. Тя потръпна, когато дъхът му докосна устните й, които отново трепереха. Не от страх, а от желанието, което той предизвикваше у нея, само защото беше тук и беше Сам.

Достатъчно близо, за да го целуне. Устните му леко докоснаха нейните, после отново. Върхът на езика му проследи очертанията им.

Стиснала здраво юмруци до тялото си, тя не помръдна.

— Кейт? — Той вдигна глава. — Мислех, че ме желаеш.

Очите й бяха помътнели от стаените чувства.

— А аз мислех, че ти не ме искаш.

— Грешиш. Желая те толкова силно, че чак ме е страх.

— И с мен е така. Но ти все се отдръпваш.

Ръцете му потънаха в гъстата черна коса, която го бе очаровала още в първия миг, когато бе видял как пада по раменете й — гладка и тежка, леко чуплива. Тази вечер тя бе топла и влажна след душа. Той се наведе напред, докато устните му почти докоснаха нейните.

— Ако се дръпна достатъчно назад — пошегува се той, — ще стигна ли до леглото?

Тя се усмихна леко и напълно се отказа от опитите си да запази дистанция.

— Сам — прошепна тя и целуна крайчеца на устните му. Той я прегърна през кръста, притискайки я жадно с цялото си тяло.

— Сигурна ли си, че го искаш? — попита Сам.

— А ти? — тихичко попита Кейт. После се усмихна закачливо: — Струва ми се, че кобурът ти днес е малко по-надолу.

Той се засмя приглушено и притисна ханша й още по-здраво към своето тяло.

— Сигурна ли си? Това е последен шанс.

— За теб или за мен?

— За теб. Аз бях загубен, още когато те зърнах.

Тя примигна невинно.

— Много добре се прикриваше.

— Това е самозащита. — Той бавно, като ласка, притисна ръката й към гърдите си, после я освободи.

Ръката й се спусна надолу, намести се, обгърна го, измери го. Тя не смееше да диша, сякаш дъхът й бе застинал.

— Сам, не знам дали съм готова за този калибър. Свикнала съм с… двайсет и втори.

— Ще ти покажа всички тънкости на боравенето и мерките за сигурност.

Тя се засмя неуверено.

— Сигурен ли си?

— Никога не съм бил по-сигурен в нещо. Ще бъде хубаво, Кейт. И за двама ни.

Тя си пое дълбоко дъх.

— Добре.

Той се вгледа в нея, разбра, че е готова, и изпита такава нежност и страст едновременно, че едва не падна на колене.

— В спалнята, на дивана или на пода? — попита нетърпеливо той.

— Добре — повтори омаломощено тя.

Сам се наведе и устните им се сляха в дълбока целувка на взаимно изучаване, която ги остави задъхани.

— В спалнята — реши той накрая. — Не искам повече натъртвания по тялото ти.

— Само ако започнеш да се разсъбличаш, докато отиваме натам.

Той се усмихна закачливо.

— Стриптийз ли искаш?

— Да сваляш дрехи от себе си, докато се изравним. Аз съм само по халат.

Той сведе очи. Дъхът му пресекна, докато я оглеждаше: от розовите нокти на краката, нагоре по тънките прасци, през извивката на талията и сянката между гърдите й, която го караше да изтръпва от копнеж. Докато я гледаше, той свали сакото си и го захвърли настрани. Ръцете й вече бяха уловили кожения ремък на кобура му и го дърпаха по-скоро объркано, отколкото се опитваха да го разкопчаят.

— Ето тук — насочи пръстите й той. Но ръцете й слязоха по-надолу.

— Ами тук?

Прониза го тръпка като от електрически ток.

— Сбърка пистолета — изрече той приглушено.

— Сигурен ли си?

— Само ако искаш да стигнем чак до леглото.

— Ако се озовем на пода, ти си отдолу.

Той изрита настрани последните части от облеклото си и посегна към халата й. Но премреженият й поглед го спря.

— Нещо не е наред ли? — попита той.

— Просто ти се наслаждавам…

— На кое?

Тя облиза устни.

Халатът й се смъкна само с едно негово рязко дръпване.

— Изключителна си — възхитено прошепна Сам, проследявайки извивките на тялото й с ръце и устни, докато накрая се озова на колене пред нея. Погали краката й от глезените до вътрешната страна на бедрата и нежно ги разтвори. Пръстите му докоснаха пухкавите черни косъмчета.

Тя понечи да каже нещо, но в този миг усети влажната, търсеща милувка на езика му. Кейт простена, пронизана от изненадата и удоволствието. След малко коленете й омекнаха, почувства, че нозете й се подгъват. Вълните на страстта я заляха, разтърсиха я, мамейки я към нещо, което все й се изплъзваше.

— Сам, не мога… да устоя… повече.

Усети ръцете му на бедрата си. Тя се подчини с готовност, отчаяно копнееща за още от това, което й даваше. Той посегна към панталоните си, които бе захвърлил настрани.

— Искаш ли да ми го сложиш? — попита той и извади презерватив от джоба. — Или искаш аз да го направя?

Тя посегна към пакетчето, но забеляза, че ръцете й треперят.

— По-добре ти.

— Ами ако и моите треперят? Както по-рано на паркинга, когато мислех, че съм те загубил. — Отвори пакета и бързо се приготви. После я погали бавно и надълбоко, дразнеше я и едновременно проверяваше готовността й да го приеме. Палецът му се плъзна по нежната издутина на плътта й, която копнееше за докосването му.

Тя не можеше да говори. Страстта бликаше в нея на вълни, които помитаха тялото й и накъсваха дъха й.

Сам я привлече върху себе си и проникна в нея. Беше стегната, гладка, прекрасна, всичко, за което си бе мечтал, когато за пръв път си представи как разтваря краката й. Стисна зъби, за да не се поддаде на силната и завладяваща нужда да потъне в забрава. Искаше да се наслади на всяко нейно стенание, да усети и последния спазъм на оргазма й, да я почувства…

Но вече бе прекалено късно. Не можеше да спре изгарящата топлина, която извираше от него и го караше да потъва в нея отново и отново, докато светът не се превърна в червени и черни кръгове и не експлодира…

С една последна треперлива и пресекваща въздишка, Кейт се отпусна на гърдите му и остана да лежи върху тях. Опитваше се да възстанови дишането си, докато усещаше сладостната тръпка от това, че той я изпълваше. Все още потръпваше от силата на изпитаното удоволствие…

— Извинявай, че свърших толкова бързо — каза Сам, докато галеше с пръсти гърба й. — Прекалено дълго съм сам. Следващия път ще се представя по-добре.

— Бързо ли? Господи. Направо ме довърши. — Тя го целуна по шията и близна с език гърдите му. — И аз съм сама отдавна. Прекрасно е да те усещам в себе си, Сам. Толкова е хубаво.

— Значи все пак не е неподходящ калибър?

— Присмиваш ли ми се? — попита тя лениво.

— Така ли мислиш?

— Да. — Тя го захапа лекичко по рамото. — Но ти прощавам.

— Това означава ли, че ще ми позволиш да го направя отново?

Тя го усети да помръдва леко, отвори очи и видя ръката му да опипва наоколо, опитвайки се да намери панталона. Наведе се настрани, за да го улесни да стигне до него, хареса й как го усеща по този начин и лекичко помръдна таза си.

Дишането му се промени.

— Скъпа, презервативите вършат работа само по веднъж, нали знаеш?

— Този проблем не се е изправял пред нас досега.

— Е, сега се изправя, и то здраво.

— Забелязах — усмихна се тя.

С голяма неохота Кейт се надигна от него. Сам също се изправи.

— Този път в леглото ли?

— Ти ли ще си отдолу?

— В каквато поза ме пожелаеш. — Той грабна цяла шепа презервативи от джоба на панталона си.

— Караш ме да се замисля — рече тя, докато разтваряше дланта му и разбъркваше малките пакетчета. — Чакай да преброя. Едно, две, три, четири… Не са ли много?

Той я прегърна здраво и я целуна още по-силно.

— Мисля, че не са.