Елизабет Лоуел
Седемте гряха (57)

Петдесет и седма глава

Глендейл

Събота, 11:35 ч. вечерта

Останките от полуизядената пица и твърде много празни чаши от кафе лежаха разпилени по една от работните маси на Кейт. Друга бе покрита с папките на Сам. Трета бе отрупана със самозалепващи се листчета с информация, които още не бяха разпределени в съответната категория. Кейт седеше до четвъртата маса с таблички, надписани съответно: „Главни заподозрени“, „Неизвестни лица“, „Само в краен случай“, „Когато цъфнат налъмите“, „Активни“ и „Канал“. Сам бе до рамото й. Тъй като никой от двамата не притежаваше умението да изобразява сложни взаимовръзки на компютърния екран, работеха старомодно — с таблички, моливи и гумички.

Използваха компютъра само в случаите, когато им потрябваше информация за хората, които обсъждаха.

— Сега е твой ред да четеш — каза Сам, — започни отначало.

Пак ли?, възропта мислено Кейт и й се прищя да удари глава в масата, но вместо това мълчешком посегна към един от жълтите бележници. Когато Сам й бе разкрил, че голяма част от следователската работа е чиста загуба на време, не му бе повярвала. Сега вече бе убедена в това.

— Юни, миналата година — изрече Кейт с равен глас, обявявайки датата, от която бяха започнали да работят. Вече бяха изминали часове, без да постигнат някакъв резултат, освен главоболие и мръсни чаши от кафе. — Артър Маклауд купува необработен син сапфир на търг, организиран от КДСИ. Наддават шестима участници. Предполагаме, че Маклауд се е похвалил за „Седемте гряха“ на един или на няколко от неуспелите участници в търга. Същите шестима са присъствали на друг търг в Тексас в деня, когато се предполага, че е бил убит Лий и сапфирите са били откраднати.

— Постави тези участници в търга в списъка „Само в краен случай“ — каза Сам, надигайки чашката със студено кафе. — Дори и да са си тръгнали сутринта от търга в Тексас, а не следобеда, много трудно би било да стигнат навреме, за да причакат Лий на летището. А сетне да го проследят до заведението „Супа или скариди“. Засега алибитата им изглеждат солидни. Един от нашите в щаба в момента проверява финансовото им състояние. Ако изскочи нещо, ще го погледнем. Дотогава — забрави.

Кейт взе розовите самозалепващи се листчета, на които бяха изписани шест имена, и ги сложи в табличката, която бе надписана „Само в краен случай“. В дъното на никое от листчетата нямаше написано „възможност“ или „средство“. Мотивът алчност бе посочен с едно голямо „А“ на всяка бележка.

— Освен Маклауд трима други са били информирани какво е имало в пратката на изчезналия куриер — продължи Кейт. — Бижутерът, собственикът на „Мандел Инк“ и жената на собственика. Никой от тези четирима…

— Те не стават дори и за списъка „Само в краен случай“ — довърши Сам, когато Кейт спря за миг, за да отгърне страницата. — При Маклауд липсва друг мотив, освен парите, а той ги има в излишък. Парите не могат да са мотив за теб и родителите ти. А дори и да бяха, във финансовото състояние на никой от вас няма и следа от пари със съмнителен произход. Не се засягай, но трябва да знаеш, че имаме съдебен счетоводител, който проверява семейството ти, в случай че съм пропуснал нещо. Но инстинктите ми подсказват, че там всичко е чисто. Без мотив, възможността и средствата не струват нищо.

Сложи тези четири имена в списъка „Когато цъфнат налъмите“.

Кейт прилежно премести белите листчета в съответната табличка.

— Вероятно е, но не е доказано — продължи да чете тя — Норм Галахър да е знаел какво е носел Лий и кога. Колкото до мотивацията, засега няма такава. Не успях да се свържа с Норм, за да го питам дали е знаел. — Не можах да му съобщя и че ФБР смята, че Лий е мъртъв. Сам не би й позволил да го направи, това бе поверителна информация. Дори и родителите й бяха обещали да не казват на никого за смъртта на сина си. Сам отлепи листчето с името на Норм от масата и го притисна върху табличката, която бе надписана „Активни“. — Приблизително два дни след смъртта на куриера — четеше Кейт — Сегуро Хименес е бил посетен от мъж или жена, която може да е била, а може и да не е била, руса и синеока. Същото неизвестно лице е носело един от „Седемте гряха“. Сегуро твърди, че не е купил камъка.

Сам се пресегна, отлепи червеното листче, на което пишеше „Неизвестно лице“, и залепи бележката на трета табличка, озаглавена „Главни заподозрени“. Името на Сегуро, на розово листче, отиде в „Канал“. Кейт потисна прозявката си и продължи да чете на глас. — Първото разследване на случая с изчезналия куриер е проведено от…

Тя изреждаше ужасяващите факти, които не бяха довели доникъде в едно разследване, незаинтересувало нито местните, нито щатските, нито федералните власти. Сам тайно я наблюдаваше с нежност и копнеж. Ако не друго, изминалите часове на къртовски труд поне доведоха до това, че сега тя можеше да изложи фактите, свързани със смъртта на Лий, без да трепне. Не беше много, но през годините се бе научил, че и то е за предпочитане пред нищото.

Тя прелистваше страниците, без да премества никое от листчетата. Никое от разследванията не бе довело до нещо съществено.

— Мислиш ли, че кафето вече е готово? — попита Сам.

— Мисля, че пиеш прекалено много.

— Ти също. Искаш ли една чаша?

Сам отиде в кухнята и взе кафеварката. Наля две големи чаши и се върна в ателието. Докато минаваше по коридора, автоматично провери сигналните лампички на охранителната система.

Всички светеха в зелено.

— Искаш ли малко пица? — попита Сам, докато оставяше чашата пред нея. — Тя поклати отрицателно глава, мръщейки се над една страница. — Сигурна ли си? — попита той. — Може да не е останало нищо, ако след малко си промениш мнението.

С лека усмивка тя махна към остатъците от вечерята, която бяха хапнали набързо.

— Сигурна съм, изяж всичко.

Той придърпа към себе си почти празната кутия от пица. Дъвчеше, очаквайки онзи миг, в който същите факти, съчетани по различен начин, щяха да доведат до нови изводи, до нови заподозрени.

Когато Кейт стигна до момента, в който бе получила смъртната заплаха, той помисли какво удоволствие би изпитал, ако удушеше с ръцете си негодника.

Но първо трябва да го хвана. Да разгледам фактите един по един, стъпка по стъпка, да обмисля всичко наново. Все нещо трябва да изскочи.

Кейт премести още едно червено листче в табличката с главните заподозрени. На него пишеше: „Неизвестно лице/Смъртна заплаха“. Когато започна да изрежда търговците, които бяха посещавали едни и същи изложения в месеците след появата на Пърсел с един от „Седемте гряха“, Сам я прекъсна.

— Марио работи върху тях. Освен ако някое име не се появи в друга табличка, сложи ги всички в „Малко вероятни“.

И двамата вече знаеха, че никое от имената на търговци или цивилни експерти не се появява в никоя друга табличка, освен Пейтън Хол, КДСИ, Пърсел и „Сайзмор Секюрити Консултинг“. Но дори и след като техните имена бяха залепени в табличката „Активни“, тази, на която пишеше „Малко вероятни“, все още бе пълна с толкова много бележки, че приличаше на дъска за разхвърляни съобщения.

— Ами „Мандел Инк“? — попита Кейт. — Те са цивилни.

— Родителите ти казаха, че никой в компанията не е имал достъп до информацията за маршрутите на куриерите, времето за доставка или вида на стоката.

— Някой може да е проникнал в компютърната им система.

Сам едва не се усмихна на решимостта й да третира всички като еднакво заподозрени. Беше й казал, че колкото и да разглеждат фактите, ще трябва да го правят, сякаш е за пръв път. Ала не бе очаквал тя да се заеме със задачата с такава непоколебима сериозност.

— Компютърът на „Мандел Инк“, в който се пазят данните за маршрутите на куриерите, не е свързан с интернет, така че в него не може да се проникне — напомни й той. — Само родителите ти имат достъп до паролата. Същото важи за компанията на Сайзмор и за КДСИ. Ако не знаеш нещо ново, родителите ти остават в табличката „Когато цъфнат налъмите“. Журито още не е взело решение за останалите.

— Добре — въздъхна уморено Кейт. — Сега стигаме до сложната част. Твой ред е.

И двамата неволно погледнаха към масата, почти изцяло покрита с листчета, които трябваше да бъдат разпределени по категории. Много от имената се повтаряха, но това бе с цел да се види колко „попадения“ има във всяко име в хода на разследването. И дали те са във връзка с мотива, възможността и средствата за извършване на престъплението.

Сам взе своя бележник и започна да чете:

— Личен състав на оперативната група. Докато в хода на разследването не се докаже друго, предполагаемият мотив са парите.

Нова купчинка бележки бяха вдигнати от масата и разпределени в табличките. Всички отидоха при „Активни“, единствено листчето на Сам — в категорията „Само в краен случай“.

Но Кейт прозорливо дръпна листчето и го премести в друга табличка.

— Ами ако всичко е хитро замислен план от моя страна? — провокира я Сам.

— Глупости — прекъсна го тя, — не ми губи времето.

— Защо си толкова сигурна?

Тя вдигна театрално очи към тавана, но после забеляза, че той говори сериозно.

— Има неща, които един мъж не може да имитира.

— Чувства ли? Скъпа, не ми се ще аз да ти го казвам, но това е най-лесното…

— Ерекцията — кратко отбеляза тя. — Може да правиш секс с мен веднъж, защото съм ти била подръка, а ти си бил много възбуден. Но за да го направиш четири пъти подред, е нужна истинска страст.

— И издръжливост — допълни дяволито Сам. — Но това се отнася и за теб.

— Значи си забелязал?

Той се усмихна и нежно докосна устните й.

— Забелязах.

Тя целуна върха на пръстите му.

— Освен това си много нежен с мен. Поне сега, след като вече не ме смяташ за крадла — усмихна се тя. После погледна бележника, който той държеше. — Колко от хората в оперативната група имат предишни връзки с Лий или „Мандел Инк“?

— Доколкото успяхме да разберем от документите на родителите ти, никой.

— Ами „Сайзмор Секюрити Консултинг“? — попита Кейт. — Лий е работил за тях няколко пъти.

— Компанията на Сайзмор не е част от оперативната група.

— О, моля те! — възрази тя. — Да не искаш да ми кажеш, че Легендата не знае всичко, което знае и онзи досадник Кенеди?

— Не. Само казвам, че връзката е по-скоро неофициална.

— Да бе — промърмори Кейт. — Още малко официалност и направо ще се оженят.

Тя решително дръпна листче с името на Сайзмор и го залепи в табличката „Активни“. После написа „Лий“ на бележката и погледна предизвикателно Сам, който се усмихваше.

Той взе листче с името на Кенеди и написа в долния му край „Лий?“. Бележката отиде до името на Сайзмор в категорията „Активни“.

— Защо? — попита Кейт.

— Разменят си информация от трийсет години. По-добре да приемем, че знаят едно и също нещо, отколкото като щраус да си заравяме главата в пясъка.

— Винаги съм смятала, че това е адски неудобно.

— Кое?

— Ами всичкия този пясък в очите ти.

Сам се засмя, сетне вдигна бележника си и продължи да чете.

— Колкото и да ми се ще да набедя Бил Колтън, засега всичко, което имам срещу него, е противният му характер. Би ми прерязал гърлото, а и твоето, за да стане специален надзорен агент, но иначе е чист.

Кейт взе листчето с името на Колтън и го премести в категория „Активни“.

— Защо? — попита Сам, посягайки към бележката. — В най-добрия случай спада към „Малко вероятни“.

Тя отблъсна ръката му.

— Не го харесвам.

— Защото не го познаваш.

— Видях го веднъж, достатъчно ми е.

— Жена с изключителна проницателност и вкус — намигна й шеговито Сам и продължи да чете. — Връщаме се на цивилните. „Сайзмор Секюрити Консултинг“ са имали средствата и възможността да нападнат повечето куриери. Изключенията са отбелязани до името на всеки отделен куриер. — Кейт погледна списъка с куриерите — бяха общо деветнайсет. Шокираше се всеки път щом го види. После си напомни, че това е по-малко от един процент от куриерските доставки на бижута в Съединените щати за същия период. — Няма връзка с Лий — отбеляза Сам, — обаче има мотив — парите! Компанията на Сайзмор е в упадък през последните шест години. Малко допълнително долари в брой няма да са им излишни.

— Но благодарение на тези нападения над куриери, за които се предполага, че са под закрилата на Сайзмор, компанията му си спечели лоша репутация сред основните клиенти — отбеляза Кейт. — Каквото и да е спечелил в краткосрочен план, не би си струвало да съсипва собствения си бизнес, нали?

Думите й изостриха вниманието на Сам.

— Сигурна ли си за репутацията му? — заинтересува се той.

— Напълно. Хората в бижутерския бизнес си разменят клюки. „Сайзмор Секюрити Консултинг“ отдавна не се радва на техните комплименти.

— По дяволите! Освен ако съвсем не е превъртял, няма никакъв очевиден мотив. Или пък прибира печалбата от обирите, за да си осигури спокойни старини.

— Това отговаря ли на характера му? — усъмни се тя.

— Не съм психолог, но не ми звучи особено логично. От друга страна, кой би могъл да каже какво кара хората да откачат? Може да се притеснява, че годинките му се трупат, а всичко, което му остава, е пенсията от ФБР и една западаща компания. И бирата.

— Вярно е. А и от описанието ти ми се струва достатъчно арогантен, за да е мошеник.

За миг Сам потъна в мислите си.

— Да, в някои отношения границата между ченгето и мошеникът е доста по-тънка, отколкото ни се иска да мислим, а още по-малко да говорим за това — рече той.

Сетне премести името на Сайзмор от „Активни“ в „Заподозрени“. Поне не беше някое неизвестно лице.

— Ами другите служители в компанията му? — напомни Кейт. — Дори и да е невинен като младенец, може да има някой вътрешен човек, който използва или продава информация, нали така?

— Проверяваме тази възможност, но засега няма нищо. Синът е усърден служител, който се старае да угоди на татко си. Дъщерята се труди усилено, за да държи бизнеса на повърхността. А третият от важните хора в компанията, Джейсън Галахър, е…

— Кой? — прекъсна го Кейт изненадана.

— Джейсън Галахър.

— Не съм сигурна, но мисля, че братът на Норм се казва Джейсън. Поне той го нарича Джейс.

— Не си споменавала, че има брат.

— Защото не знам кой знае колко за Норм, освен че Лий… — Тя млъкна, но продължи след кратко колебание: — Лий беше много влюбен в него. Само за това говореше, когато ми се обаждаше. Както и че Норм го увещавал да признае пред мама и татко. Семейството на Норм много го подкрепяло. — Кейт се намръщи, махна шнолата от косата си и шумно въздъхна. — Лий казваше, че това е общото между него и Норм. Джейс подкрепял Норм, а аз подкрепях Лий. Затуй просто предположих, че Джейс е брат на Норм.

— Напълно логично. А това наистина би било сериозна връзка между компанията на Сайзмор и Лий — замислено отбеляза Сам. — Ако Лий е казал на Норм какво има в пратката, възможно, е Норм да го е споделил с брат си Джейс, който пък се оказва, че е Джейсън Галахър. И ако Джейсън го е споменал пред шефа си…

— Много „ако“ станаха — със съмнение в гласа го прекъсна Кейт.

— Да, но това е връзка, за която по-рано не знаехме. Да видим докъде ще стигнем.

— Ще се обадиш ли на Джейс?

— Първо ще се уверя, че са братя. Ако е така, ще приемем, че има връзка.

— Защо просто не попиташ Джейс?

— Защото ако Сайзмор е замесен, значи и Джейсън може да е вътре.

Кейт се размърда притеснено.

— Да не би да намекваш, че Джейс е натопил любовника на брат си?

— Казвам само, че не знам кой е замесен и кой — не. Докато не го разбера или поне не направя логично предположение, няма да разгласявам подозренията си.

— Но те щяха да се женят! — отчаяно възкликна Кейт.

На Сам му трябваше минутка, за да направи връзката.

— Виж, Джейс може да е споделил с някого… Или Сайзмор да го е направил. Възможно е да бъде и друг, който е разполагал с информацията, без да има намерение да навреди някому, освен на застрахователната компания. До случая с Лий куриерите не бяха убивани.

— Какво промени положението?

— Добър въпрос. — Сам се загледа пред себе си с невиждащ поглед. — Двамата Пърсел бяха убити, за да не издадат откъде са получили сапфира. Мисля, че жената куриер е била пребита, за да се смени методът на действие и ченгетата да си помислят, че са замесени латиноамериканци, а не типовете, които аз наричам Тефлоновата банда. Жената се оказа с тънък череп, затова почина. Куриерът, който бе застрелян на паркинга, е просто нещастен случай. Стават такива неща, когато негодниците носят оръжие.

Имал е и лош късмет. Иначе случаят е класически пример за работата на Тефлоновата банда: саморъчно направен електронен ключ, вътрешна информация за куриера и маршрута му; куриерът не е на мястото на обира и никой не пострадвал; крадецът взима стоката и всичко приключва за трийсет секунди…

— Колко от деветнайсетте обира на куриери отговарят на този профил?

— Дванайсет. Ако, разбира се, съм прав за жената и за фиаското на паркинга, както и за един или два други случая, при които методът на действие е смесен.

— Какво смята началникът ти за твоята теория?

— Според специалния ми надзорен агент шефът му е заявил буквално следното: едва след като изловим всички латиноамерикански бандити и обирите на куриери продължат, едва тогава и само тогава Кенеди ще почне да търси „тефлонови“ призраци под леглото на леля си.

— Ясно, Кенеди не е впечатлен.

— Нито пък Сайзмор. Кенеди контролира информацията, която постъпва по канален ред в Бюрото, така че в досиетата не влиза нищо, което би го притеснило. Сайзмор държи в ръцете си медиите, които само подхранват истерията за латиноамериканските банди.

— Значи това си имал предвид, когато каза, че фактите, които не се нравят на началството, не влизат в официалните доклади.

— Да.

— Чудно е как изобщо нещо се върши тогава.

Сам се усмихна уморено.

— Не става дума само за Бюрото. Такава е човешката природа. Не обичаме тези, които съобщават лоши новини. Награждаваме само онези, които носят добри вести. Познай кой вестоносец напредва в кариерата? — Кейт замислено поклати глава. Сам я изгледа съжалително и продължи по същество: — Следващите цивилни, които разследваме, са КДСИ. Раул Мендоса направи една предварителна проверка на компанията и не откри нищо интересно. Счетоводителят ни също. Единственото забележително е, че винаги сами се грижат за сигурността на куриерите и информацията си.

— Татко се опита да ги заинтригува да използват неговата компания, но не успя.

— Кажи му да не го приема лично. И Сайзмор е ударил на камък, когато се опитал да ги вземе под своя закрила за това изложение. Пратили го да си гледа работата. И други охранителни компании са опитвали, но не са били специализирани в скъпоценности и бижута.

— КДСИ по-добре ли се справят, грижейки се сами за сигурността си? — попита тя.

Сам се извърна и зачатка по клавиатурата на компютъра.

— Били са обрани веднъж за четири години. Методът на действие е бил на латиноамериканските банди. Станало е преди две лета. — Той бързо зададе поредица от команди, за да стигне до оценката на ФБР за различни компании, свързани с търговията на скъпоценности и бижута. На екрана се появи графика. — Като се има предвид количеството и ценността на стоката, която пренасят, КДСИ се предпазват от обири много по-добре от останалите компании със същия оборот.

— Това не говори добре за „Мандел Инк“ и „Сайзмор Секюрити Консултинг“, нали?

За момент Сам замълча, гледайки съсредоточено в екрана. После отвърна замислено.

— Не, не говори. Но то може да е само дребен факт, който е без всякакво значение в общата картина. Ако съберем още подобни детайли и всички сочат в една посока, тогава ще се взрем в тях по-обстойно. — Кейт взе молив и нарисува малко кръгче на бележките с имената на „Мандел Инк“ и „Сайзмор Секюрити Консултинг“. После сложи кръгчета и до всяко от имената на служителите им. — Какво правиш? — попита Сам. — Направо се побъркваш от старание.

— Казваш го така, сякаш е нещо лошо.

Той нежно вплете пръсти в косата й.

— Добре ли си, скъпа?

— Все още не. А ти?

— Искаш ли да си починем?

— Веднага щом приключим с цивилните.

— Те имат много взаимовръзки — предупреди я той.

— Няма нищо, имам много моливи.

Сам погледна часовника си.

— Иди да ги подостриш, докато аз поръчам да проверят отпечатъците на няколко души. — Личните ми шестима, най-вероятните заподозрени. Искам в лабораторията да сравнят отпечатъците, които имаме, с тези, които откриха върху колата под наем.

— Не е ли малко късно, при това е събота вечер? — попита Кейт.

— Няма проблем с връзките на Кенеди.

— Не знаех, че той стои зад гърба ти.

— И той не знае.

— Ще побеснее, като разбере.

Сам се усмихна мрачно.

— А аз как ще усетя разликата?