Елизабет Лоуел
Седемте гряха (70)

Седемдесета глава

Скотсдейл

Понеделник, 9:25 ч. сутринта

Кейт се облегна по-удобно на стената и се запита колко ли време е нужно, за да се арестува човек. После си спомни, че трябваше да се претърси и стаята. Ако се бе сетила за това по-рано, щеше да спори много по-убедително да я вземат с тях. Не че щеше да има някаква полза. Сам бе също толкова упорит, колкото и тя.

Това бе едно от нещата, които много харесваше у него.

Някакъв звук привлече вниманието й. Тя погледна обнадеждено надолу по коридора към стаята на Пейтън. Видя единствено количка, натоварена с голям куп кърпи, която се търкаляше едва-едва на път към асансьора. Младата жена, която я буташе, бе прекалено дребна, за да види нещо над кърпите. Тя едва не се блъсна в гостенка на хотела, която излезе гърбом от стаята си близо до асансьора, теглейки след себе си куфар.

— Внимавай! — сопна се Шарън.

— Извинете, госпожо.

Шарън приглади бронзовото си сако върху панталон в същия цвят и черна блуза и се отправи към асансьора. Забеляза семпло облечена жена до него, облегната на стената, сякаш чакаше някого. Стори й се позната.

После сметна, че няма защо да й обръща внимание, и натисна бутона за слизане. Която и да бе, вече нямаше значение. Нищо нямаше значение. Махаше се оттук.

Кейт несъзнателно се усмихна на Шарън Сайзмор, като се питаше дали тя знае по какъв грозен начин любовникът й я е използвал.

Двете жени зачакаха асансьора със скованата учтивост на непознати, които са се озовали на едно и също обществено място. Кейт изпита облекчение, когато забеляза Сам да крачи бързо по коридора към нея.

— Много си бърз — обади се тя. — Ти…

Млъкна, забелязвайки пистолета, долепен до десния му крак.

Обзе я ужасно подозрение. Може би заради мрачно стиснатите му устни. Или проблясъка на неприкрит страх в очите на Шарън, когато тя забеляза оръжието.

Шарън бръкна в чантата си.

Сам вдигна пистолета.

Вратата на асансьора се отвори. Две деца с хавлиени кърпи и пластмасови очила за плуване надникнаха отвътре.

Шарън измъкна пистолет с къса цев и се спусна към отворения асансьор. Куфарът й остана приклещен между вратите.

Без изобщо да се замисли, Кейт се хвърли към нея и я събори настрани, но се спъна в куфара й.

Сам стигна до асансьора тъкмо когато двете жени се търколиха на пода в коридора, като всяка се извиваше и се опитваше да вземе надмощие. Заради спъването си Кейт бе изгубила преднина и Шарън бе надделяла отгоре й. Той забеляза проблясъка на пистолет в ръката й и силно я ритна. Шарън изкрещя, китката й се счупи.

Все още крещеше, когато той изрита пистолета настрани, дръпна главата й назад за косата и тикна дулото на оръжието си под брадичката й.

— Не мърдай — каза той. — Не ми давай основание да натисна спусъка.

Шарън го погледна в очите, разбра, че не се шегува, и замръзна на място.

— Добре ли си, Кейт? — попита той, без да откъсва очи от пленничката си.

— Да. Ами децата?

— И те са добре, благодарение на теб. — Той погледна за миг към хлапетата. — Нали така, момичета. Не се тревожете, аз съм от ФБР. От добрите съм.

Кейт погледна горящите очи на Сам и пистолета, притиснат в брадичката на Шарън. По-голямото момиче също го погледна. После то избута куфара, вратата на асансьора се затвори и кабината слезе надолу.

— Май не им приличаш на един от добрите — обади се Кейт.