Елизабет Лоуел
Седемте гряха (6)

Шеста глава

Скотсдейл

Вторник, 9:33 ч. сутринта

Когато завари Майк Пърсел сам на щанда, Кейт изпита такова облекчение, че му отправи топла усмивка. Той й се ухили похотливо. Казваха, че когато жена му, Лоис, не е наблизо, Пърсел се превръщал в истински развратник. Кейт не бе обръщала особено внимание на тези клюки до вчера, когато разбра от личен опит колко са верни. И съответно подбра тоалета си за днес.

Насили се да задържи усмивката на лицето си, дискретно плъзна дясната си ръка, за да разкопчае няколко копчета на блузата си, и си каза, че всичко е в името на добра кауза. Давайки си вид, че не осъзнава колко са разголени гърдите й, тя се приближи до стъклената витрина и се наведе над нея.

— Идваш да се полюбуваш отново на синия сапфир, така ли? — лукаво попита Пърсел, навеждайки се над щанда толкова близо до нея, че да усети уханието на тялото й. — Или имаш нещо друго предвид?

Усмивката й замръзна, но той не го забеляза. Очите му бяха приковани в щедро разтвореното й деколте. Тя преглътна с мъка и се зае с нелеката задача да флиртува с мъж, когото би предпочела да стъпче в калта.

— Ами човек никога не знае. — Кейт леко погали шията си, надявайки се да отклони погледа му от гърдите си. Успя за около две секунди. — Това е един страшно красив камък — развълнувано и леко притеснено пророни тя.

Сапфирът наистина бе доста необичаен, но не чак шедьовър, който би приковал всеобщото внимание. Или поне така разсъждаваше старият Пърсел, иначе не би го изложил публично.

Кейт смяташе, че той греши. Това бе бижу, способно да ускори пулса на всеки добър търговец, който го зърнеше.

Може би Пърсел просто не е устоял на изкушението да се поперчи с него пред останалите си второкласни колеги, помисли си тя. И стисна зъби, за да потисне внезапната погнуса, която изпита към по-възрастния и от баща й мъж. Или пък знае, че Маклауд не е трябвало да казва на никого, така че смята, че е в безопасност. И в двата случая Пърсел е истинско влечуго!, промърмори мислено Кейт, но на глас каза единствено:

— Сапфири, шлифовани като изумруди с този размер и от такова качество, не се появяват на пазара всеки ден.

— Всеки ден ли? — Пърсел се поизправи и бръкна във витрината, без да откъсва очи от гладките, стегнати гърди, които с удоволствие би погалил. — Сладурче, такива сапфири са по-голяма рядкост и от вярна жена. Това го знам от личен опит. Аз самият съм бил съучастник в прелюбодеянията на немалко дами. И за разлика от този камък онези хубавици съм ги подлагал на истинска дълбока топлинна обработка! Ако разбираш какво имам предвид…

Усмивката на Кейт замръзна, но тя опита да овладее гласа си:

— Все още не мога да повярвам, че камъкът никога не е бил подлаган на нагряване. Може ли да го погледна пак?

— А какво предлагаш в замяна?

Същото като вчера, мръснико. Безплатно пийпшоу.

— Не мога да кажа, преди да го погледна отново. За всеки случай, нали разбирате? — рече Кейт. — Просто не мога да повярвам, че струва повече от двайсет и пет хиляди за карат. Трябва да съм сигурна в това, преди клиентът ми да се бръкне за такава сума. Все пак сме на предварителното изложение. Много първокласни скъпоценности още не са показани. Сигурно ме разбирате.

От лекото колебание в нежния й глас дланите на Пърсел се изпотиха. Бе виждал и по-големи гърди, но нейните бяха тук сега и той искаше да ги съзре напълно разголени.

— Е, какво пък — каза той и измъкна малката кутийка, в която лежеше сапфирът. — Вчера много уверено държеше онези пинсети, като истински професионалист. Трябва ли ти лупа?

— Не, благодаря. Този път си нося моята. Не исках да рискувам пак да изпусна вашата.

Освен това само глупак би използвал втори път един и същи номер за отвличане на вниманието, но Кейт нямаше никакво намерение да изтъква този факт.

Пърсел се ухили широко.

— Нищо лошо не си направила. Можеш да търсиш лупа в скута ми, когато си поискаш.

Кейт не сметна, че актьорският й талант е на достатъчна висота, че да успее да му отговори. Тогава си спомни за Лий, който бе изчезнал преди пет месеца и сигурно бе мъртъв… Не мисли за това, обвини се наум тя. От сълзите няма никаква полза, особено пък сега. Преглътни ги, имаш работа за вършене.

— Прекалено сте мил с мен, господин Пърсел — прошепна тя. — Чувствам се като истинска глупачка.

— А на мен ми се стори съвсем добре вчера.

Тя преглътна с мъка и бръкна в джоба на сакото си. Поуспокои се, когато най-сетне напипа хладния овал на лупата, която увеличаваше десет пъти. Извади я и погледна Пърсел очаквателно. Той се надяваше тя да мине от другата страна на щанда, както бе направила предния ден. Много му бе харесало да притисне стегнатото й дупе между тялото си и масивната витрина.

Кейт не помръдна.

— Оттук гледката е по-хубава — подкани я Пърсел.

Тя поклати глава.

— Не, пак ще ми замаете главата. Трябва да се съсредоточа върху бизнеса.

— Сигурна ли си, сладурче?

— Че ще ми замаете главата ли? Разбира се, че съм сигурна. — И този път не съм уверена, че ще успея да се сдържа и да не те изритам в слабините. — Можете да накарате всяка жена да забрави какво прави.

— Така разправят — ухили се гордо мъжът.

Махна прозрачния капак на кутийката, побутна я към нея и й подаде бижутерски пинсети.

Пренебрегвайки лепкавите му пръсти, които потъркаха дланта й, тя нагласи пинсетите и взе трийсеткаратовия камък. Стиснала лупата пред едното си око, тя приближи камъка, докато най-сетне го нагласи на фокус.

Цветът бе точно такъв, какъвто трябва за един син сапфир. Шлифовката бе майсторски направена, подсилвайки блясъка му.

Е, време е за шоу!, помисли си Кейт.

Остави бижуто обратно в кутийката и едновременно с това изтърва лупата, която се плъзна между гърдите й. Извика приглушено и посегна с дясната си ръка да я вземе. Докато бъркаше в сутиена си, разкри още повече гола гръд пред очите на Пърсел.

Нямаше защо да се притеснява дали е успяла да задържи вниманието му. Така бе зяпнал бюста й, че чак се потеше.

— Правите ме толкова непохватна — усмихна се неловко Кейт.

Ала не успя да довърши изречението си. Думите й преминаха в неволен вик, когато една едра мъжка длан стисна лявата й ръка и едва не я смачка.

— Хайде, тръгвай — произнесе мъжът грубо и нетърпеливо. — Закъсняваме. Къде ли не те търсих.

Кейт изтръпна, когато погледът й срещна решителните и сини като скъпоценни камъни очи на непознатия.