Елизабет Лоуел
Седемте гряха (56)

Петдесет и шеста глава

Глендейл

Събота, 11:08 ч. вечерта

Кърби се приближи до дома на Кейт Чандлър с тъмносиня кола под наем. Лексусът съвсем не бе лъскав, но бе далеч от вида на очукан градски автомобил. Един мъж с костюм в скъпа кола изглеждаше като почтен гражданин, който се връща с късен полет отнякъде. Вероятността да го спре за разпит полицейски патрул бе много по-малка, отколкото ако носеше мръсни джинси и караше стар форд.

Ако някой забележеше, че Кърби носи черно поло под сакото и черни джинси вместо обикновен панталон, както и че е обут с черни маратонки, вместо с мокасини, това бе без значение. Много служители от средно ниво се обличаха по този начин.

Куфарчето, сложено на седалката до него, бе от лъскава кожа и съвсем добре подхождаше на автомобила и тъмния костюм. Отвън не личеше, че е пълно с инструменти за влизане с взлом.

Всичко изглеждаше съвсем нормално, докато не забеляза седана с четири врати, паркиран пред къщата на Кейт. Гласът не му бе споменал нищо за охрана на жената, но на колата все едно бе изписано с големи букви: „Тази бракма на колела е служебна собственост“.

Само ченгетата караха евтини американски седани.

По дяволите!, изруга Кърби и за миг си помисли да обърне колата и да изчезне. И да забрави за парите. Но още преди идеята да узрее напълно в главата му, вече се бе заел да преработи плана си. Въпросът не бе само в парите, макар те винаги да бяха от полза. Просто той вече си бе представил всичко…

Топлата плът, студената стомана. Писъците, които не можеха да бъдат чути заради тиксото на устата. Ужасът в очите. Мирисът на кръв, бликването на струята. Тръпката, която го убеждаваше, че още е млад.

Нямаше нищо лошо човек да обича работата си.

Мина покрай паркираната кола, но не можа да види никой през стъклата на автомобила си. Може би ченгето се бе излегнало отзад на седалката и спеше на поста си. Или беше ченге, което не е на работа — неин приятел, и сега бе вътре в къщата? И в двата случая по радиостанцията в седана нямаше да бъде повикана помощ. Но ако човекът бе в къщата, планът се променяше.

Кърби се замисли над нов вариант, докато оглеждаше съседните къщи. В никоя не светеше. В подобни квартали повечето обитатели бяха възрастни и си лягаха рано или пък бяха млади и имаха работа, която ги караше да стават призори. В крайна сметка, млади или стари, всички бяха в леглата си преди десет.

В къщата на жертвата светеше. За разлика от съседите тук някой беше буден.

Мамка му, свестните хора вече спят!, промърмори си наум Кърби.

Запамети как изглеждат съседските къщи, входовете им, оградите. Срещу дома, които го интересуваше, имаше празни парцели от другата страна на улицата. Нямаше да останат такива задълго, защото там вече стоеше табела от някакъв предприемач, която обявяваше, че ще бъдат построени апартаменти. За това, естествено, Кърби не даваше пет пари, интересуваше го само фактът, че табелата можеше да му послужи за прикритие.

Подмина къщата и зави надясно на следващата пряка. Домът точно зад този на жертвата му бе стар и неосветен. На запуснатата морава отпред имаше табела, че се дава под наем. Къщите от двете й страни бяха тъмни, със стари коли, паркирани на алеите.

След още едно минаване по улицата от другата посока Кърби отиде в един бар, който бе забелязал в малък търговски център, отдалечен на около километър и половина. Остана на паркинга и набра номера на мобилния телефон на Уайт. Малко помощ можеше да не бъде излишна.

Набра отново, затвори, после опита трети път. Това бе предварително уговореният им сигнал, който означаваше, че трябва да вдигне дори и да е в леглото с мадама.

Не последва никакъв отговор, не се включи и гласова поща. Не че Кърби би оставил съобщение, дори и ако имаше възможност да го направи. Бизнесът, който въртяха двамата с Уайт, не предполагаше подобни необмислени постъпки.

Значи не бива да изглежда като поръчково убийство, а тя или си има бодигард, или гадже, което кара служебен автомобил.

Проклинайки ситуацията, Кърби обмисли възможностите. Ако жената бе сама, нямаше да се притеснява от факта, че в къщата свети, но тя не бе сама и това бе от значение. Налагаше се да почака, докато бодигардът или приятелят й, или какъвто й беше там, си тръгне. Или се уморят да правят секс и заспят.

Кърби вече се бе настроил и бе готов за действие.

Излезе от колата, заключи куфарчето и сакото си в багажника и тръгна към бара. В тъмните си дрехи, той бе просто един от силуетите на паркинга.