Елизабет Гейдж
Интимно (74)

73

Ню Йорк, 18,45 часа

В личния си кабинет в седалището на своята компания в Манхатън Джордан Лазаръс припадна.

Помещението беше пълно с полицаи, служители на ФБР и частни детективи, които бяха обсадили телефоните. Самият Джордан водеше телефонен разговор с областния шеф на ФБР в Пенсилвания, когато внезапно му причерня и той се строполи на пода.

След секунди Сам Гадис застана до него.

— Някой да донесе вода, бързо! — извика той.

За момент сред детективите се надигна глъч. Личната секретарка на Джордан, Арлин Касерес избухна в сълзи, когато се появи на вратата. Разблъска най-близките полицаи и донесе влажна хавлиена кърпа и кана с ледена вода.

— Какво му сторихте? — попита тя, като местеше поглед от един детектив на друг. Техните безстрастни лица я разгневиха. — За бога, та той е човек. Отстъпете назад, моля ви! Оставете го да си поеме дъх!

Тя коленичи до Джордан и започна енергично да разтрива дланите му. Сам наложи студен компрес върху челото му.

— Как можахте, господин Гадис? — попита Арлин с укор. — Вие трябва да се грижите за него.

Сам Гадис се засегна от думите й. Всъщност той не беше мислил за физическото състояние на Джордан през последните четири дни. От началото на това тежко изпитание Джордан не беше мигнал и практически не беше ял абсолютно нищо. Поддържаше се единствено с безброй чаши силно кафе. Нищо чудно, че напрежението накрая го беше повалило. Сам се чувстваше лично отговорен. Трябваше да настоява Джордан да хапне нещо и да спи поне два-три часа на денонощие.

Сам нямаше откъде да знае, че физическото изтощение нямаше нищо общо с припадъка на Джордан.

Докато Арлин и Сам кръжаха около него, Джордан бе потънал в сън. Мислеше за сестра си Мег и за нейните предсмъртни слова.

Все още има време…

Думите отекваха в дебрите на съзнанието му в продължение на четири дни, под повърхността на трескавите му мисли за Джил и бебето. Беше се вкопчил в тях, без да си дава сметка за това, като че ли те бяха някаква молитва, която можеше да запази живота на неговата съпруга и на дъщеря му, където и да се намираха те.

Но едва сега ги чуваше истински. Защото вече знаеше, че е твърде късно.

Говореше по телефона с човека от ФБР доста хладно, уведомен, както обикновено, че няма добри новини, че се прави всичко възможно… когато лицето на издъхващата Мег внезапно изникна пред него и думите й експлодираха в мозъка му. В този момент той усети Джил и бебето някъде на този свят. И разбра, че бедствието, което се мъчеше да предотврати, вече не можеше да бъде спряно.

В същия миг загуби съзнание.

Докато Сам и Арлин се мъчеха да го свестят, а един детектив се обади да повика лекар, Джордан престана да чува врявата около себе си. Черна пелена се беше спуснала над съзнанието му, а болката като от забит в сърцето му нож, която го мъчеше от четири дни, най-накрая изчезна, оставяйки кръвта свободно да изтече от надеждите му.

Твърде късно.

Твърде късно…

Устните му мълвяха същите думи, когато след десет минути той най-накрая започна да идва на себе си.