Елизабет Гейдж
Интимно (38)

37

Трябваше да мине една седмица, докато Джордан реши да се обади на Джил Флеминг. През по-голямата част от времето той бе прекалено зает и почти нямаше време да мисли за нея. Но когато го правеше, определено се чувстваше заинтригуван.

Тя го привличаше неудържимо. Само като си спомнеше за нея, и сетивата му се напрягаха, въпреки че не можеше да посочи в какво точно се изразява това привличане. Всъщност бе толкова неуловимо, че се оказа трудно да си спомни лицето й.

Когато накрая все пак й се обади, направи го, с цел да опресни паметта си и да усети отново странното очарование на нейното присъствие.

Звучеше странно по телефона. Някак далечна, почти като глас по домофона в жилищна кооперация. Джордан се запита дали не допуска грешка.

Но тя го прие. Мина да я вземе същия петък вечерта — каза на Барбара, че има непредвидена среща и ще закъснее — и я заведе на вечеря в един интимен и много скъп ресторант в северната част на града.

Разговорът им на масата не се отличаваше с нищо особено и бе почти стереотипен. Тя му разказа за работата си с Джесика и набързо за миналия си опит в света на бизнеса. Джордан се улови, че споделя с нея повече, отколкото беше необходимо, за собствения си живот и за дългия път от обеднялото си семейство до грандиозния си успех. Нещо около Джил Флеминг наруши равновесието му и той говореше, за да запълни празнотата.

Още щом я видя, си даде сметка, че първия път в „Четирите сезона“ не беше сбъркал. С крехкото си тяло на девойка, с пясъчнорусите си коси, нежните си черти и тези бездънни кристални очи тя бе изключително красива.

Но не го привличаше единствено с физическата си красота. Нейният чар бе твърде комплексен, за да може да се опише. Сякаш избликваше от особено място вътре в нея, което откликваше на невидимите сигнали, пращани от него, или самото то ги излъчваше някак си.

Сега си обясни защо му беше трудно да си спомни лицето й през тази изминала седмица, преди да й се обади. Когато бе с нея, съзнанието му така натрапчиво се насочваше към този невидим вътрешен център на нейния чар, че той почти не чуваше какво му разказва, нито пък обръщаше особено внимание на тялото или чертите й. По тази причина, когато бе далеч от нея, не можеше да си припомни външността й.

Тя беше като наркотик или като сън. Когато човек е под въздействието му, целият външен свят престава да съществува и той живее само за опиянението от него. Но дойде ли на себе си, после му е трудно да си припомни състоянието на това опиянение.

Два часа от тази обърканост възбудиха почти болезнена буря в сетивата му. Той се взря в очите на Джил Флеминг. Тя го съзерцаваше спокойно.

— Да тръгваме ли? — попита той, непохватно придавайки особена значимост на въпроса си.

Тя се усмихна леко.

— Да, хайде да тръгваме.

Половин час по-късно Джордан се намираше чисто гол заедно с Джил Флеминг в таванския апартамент на един малък и дискретен хотел в Манхатън.

Докато държеше крехкото й тяло в ръцете си, наслаждавайки се с устни на нейния фин и деликатен вкус, той си спомни как тя бе облякла палтото си, когато си тръгнаха от ресторанта. Имаше нещо отривисто и открито в движенията й, което по странен начин хармонираше с мекото отмаляло тяло под роклята й.

Носеше съвсем лек парфюм, явно отдала предпочитание на собствения си естествен мирис. Беше облечена в семпла рокля на тънки райета, която открояваше слабите й рамене и нито скриваше, нито подчертаваше прекалено грубо добре оформените й гърди. Носеше тънка златна верижка с медальон във формата на паун. Косата й, малко по-пухкава тази вечер, изглеждаше пищна и великолепна.

Тя не каза нищо, след като влязоха в хотелската стая. Той й помогна да съблече дрехите си, като в това време я галеше и целуваше. Тялото й се разкри естествено, почти уязвимо, като на дете. Тя не му предлагаше заучените нимфомански пози на повечето красиви жени, а стоеше непринудено и невинно, след като смъкна първо роклята си, след това сутиена и накрая бикините си.

Той я вдигна на ръце, удивен от лекотата й, и дълго време я държа така, обсипвайки я с целувки и вкусвайки от странната й недостатъчност. Сякаш нещо й липсваше, нещо, чието отсъствие я караше да изглежда по-лека, по-ефимерна. Именно тази липса, това отсъствие на нещо я правеше толкова привлекателна.

Положи я на леглото и легна до нея. Усети как езикът й се плъзва в устата му плахо и почти в същия момент той проникна в нея, горещ и пулсиращ. Няколко трескави мига доведоха и двамата почти до болезнен оргазъм, след което той продължи да лежи, държеше я в обятията си и в същото време разсъждаваше над внезапния порив на желание, който го бе връхлетял.

Дълго време не си казваха нищо, а само лежаха голи, докосваха се, като оставяха очите и ръцете да кажат всичко. Той намираше мълчанието на Джил за учудващо успокоително. Сякаш не изискваше нищо от него. Съчетаваше се с бледото сияние на голото й тяло и създаваше впечатление за удивителна естественост и покой. Тя се бе вглъбила в себе си. И тази нейна отдалеченост го отпускаше и успокояваше.

Но тялото й бе възхитително меко в ръцете му. И твърде скоро безмълвието, докосването, ласкавите очи му дойдоха твърде много и той отново се възбуди. Устните й се разтегнаха в свенлива усмивка при вида на набъбналата му мъжественост, която се напрегна и запулсира, когато тя сведе поглед към него, все едно че го обсипваше с ласките си от разстояние.

Протегна леко ръка и го докосна. Обхвана нежно меките заоблености отдолу и те започнаха да помръдват и да набъбват в шепата й.

От гърлото му се изтръгна дълбок стон и той потръпна от ласката й. Докосна раменете й, крехкия й гръден кош. В този миг почти се изплаши от собственото си желание. То сякаш извираше от нещо непризнато в самия него, до което се бе добрала, пренебрегвайки собствената му свободна воля.

Сега той разбра, че първият път е бил само увертюра, че техният безмълвен интервал на интимност е бил подготовката за истинската буря, която забушува в него. Надвеси се над нея, както бе стиснала пениса му с двете си ръце. Той пулсираше и диво набъбваше между дланите й. После леко повдигна кръста й и тя бързо го насочи в себе си.

Той започна със силни ритмични движения. Някаква невероятна студенина се топеше в него, студенина, която го вледеняваше вече две безкрайни години. Гладките красиви слабини на жената в ръцете му го насърчаваха и настървеният му пенис се гмурваше и вилнееше вътре в нея с цялата си мощ.

Чу леко стенание, което се изтръгна от устните й. Краката й сега го обгръщаха и му помагаха да прониква все по-дълбоко в нея. Хлъзгавата плът вътре бе гореща и приканваща, възбудена от тласъците му, тръпнеща, все по-близо до оргазма.

Внезапно ръцете й се откъснаха от бедрата му, където се бяха отпуснали ласкаво, и обхванаха полукълбата му. Нежността на жеста й засегна някаква струна в него. Той я погледна в очите. Те бяха широко отворени и го съзерцаваха с мила готовност, която вече се размиваше в заслепяващия пламък на екстаза.

Силна тръпка разтърси тялото му. Дълбоко стенание опърли гърлото му. Напрегна се, засили тласъците, продължи да нахлува все по-дълбоко в тайните й кътчета, където накрая изживя върховна наслада в дълга серия от спазми. Тя потръпна в ръцете му и после застина неподвижна, с твърдия ствол, потънал в нея. Усещаше как на моменти леко се напряга като остатъчна реакция след изригването.

Нежно обхвана главата му между дланите си и насочи устните му към гърдите си. Той целуна топлата плът, благодарен, сякаш сладостта й за него бе неоценим дар. Тя леко погали врата му.

Докато лежеше в обятията й, Джордан си мислеше за нейната тайнственост. Бе притежавал тази жена физически и не беше научил за нея нищо повече, отколкото знаеше при запознанството им. Не че тя се криеше, напротив, бе съвсем естествена, когато правеше любов. Но по някакъв необясним начин, след като тялото й се бе отдало, собствената й загадъчност бе станала още по-непроницаема.

Сякаш Джил Флеминг бе мозайка, в която едно късче липсваше, или някакво химическо съединение без онзи най-важен катализатор, при наличието на който щяха да се образуват кристали. Но тази липса всъщност не беше действителна, тъй като желанието на Джордан, избликнало от някакъв невидим извор вътре в него, запълваше празнината.

Колкото повече му предоставяше от тялото си, толкова повече Джордан я желаеше. Това, че вече я притежаваше, само засилваше желанието му да я притежава още повече. И парадоксът продължаваше безкрайно, защото мъничката празнина в нея сама по себе си беше безгранична. А мисълта за тази празнина отприщваше за пореден път изгарящия плам, който се стремеше да я запълни. И Джордан отново се възбуждаше.

Правиха любов още два пъти. Телата им вече се сливаха в такава интимност, че по-късно той се питаше дали продължителният горещ душ, който си взе, щеше да бъде достатъчен, за да измие нейното ухание от кожата му. Чувстваше я проникнала в порите си.

Всеки път, когато се любеха, Джордан изучаваше тялото й, докосваше гладката й кожа и изпитваше странно усещане за безпристрастно наблюдение, за придирчива яснота. Но тази безпристрастност незабавно се съчетаваше с нарастващо желание, така неудържимо, че дори оргазмът не беше в състояние да го задоволи.

Видя белега й едва на третия път. Беше разположен на уязвимото място под пъпа, съвсем близо до тъмния мъх, като тайнствен знак, насочващ към скритото наблизо съкровище. И колкото и да бе парадоксално, именно това малко допълнение, тази свежа розова емблема, която сякаш символизираше онази недостигаща, липсващата част, която я правеше толкова неустоима. Той се наведе да го целуне и усети смесения мирис на телата им — неговото и нейното.

Неспособен повече да се контролира, той разтвори бедрата й и отново проникна в нея със съзнанието, че при всеки тласък сладкият малък белег се търка в собствените му слабини. Тя лежеше с полузатворени очи и стискаше ръцете му. Пищната й коса бе разпиляна по възглавницата. Изглеждаше толкова невинна и в същото време така свенливо покварена заради този загадъчен малък белег върху плътта си, че той свърши в нея почти веднага.

Когато дойде време да се разделят, Джордан беше напълно изтощен. Но в същото време вълнението му едва сега започваше да нараства, като не ли тази нощ бе само увертюрата към нещо истински грандиозно. Онзи мраз, който крепеше Джордан толкова отдавна, започваше да се топи и на негово място се разстилаше безмерна жега.

Той заведе Джил вкъщи с едно такси, отиде с нея до вратата на кооперацията й и я целуна по устните, докато тя вадеше ключа си.

— Благодаря ти — каза тя тихо. — Прекарах великолепна вечер.

Имаше нещо толкова спонтанно в думите й, че сърцето му се устреми към нея.

Тя видя погледа му и в усмивката й се появи елемент на весело съжаление.

— Кога ще те видя отново? — попита той.

— Когато пожелаеш — отвърна тя.

Той кимна и пое ръката й в своята. Искаше този последен път отново да почувства необяснимата притегателност на нейната плът. Тя стоеше там и го гледаше с неразгадаем поглед, който се отмести от ръката, хванала нейната, към красивото лице, което я съзерцаваше. Тя, изглежда, знаеше какво става в душата му и изобщо не бе учудена. Чувстваше неговата вманиаченост и я посрещаше така естествено, също както по-рано вечерта бе усетила неговото желание и щедро му бе позволила да я притежава.

После той я пусна и тя си отиде.

Джордан продължи с таксито до вкъщи. Собствената си кола щеше да прибере на следващия ден. Когато се прибра, апартаментът бе тъмен. Барбара спеше. Той си легна до нея, кръстосал ръце под главата си, и впери поглед в тавана. Чуваше тихото й равномерно дишане.

Чувстваше се великолепно, по-жив от когато и да било през тези две години. Старата болка вътре в него, толкова отдавна скривана от дебелата стена около сърцето му, сега отново бе оголена, но някак притъпена от екзалтацията на сетивата му.

Загадката на Джил Флеминг, липсващото късче от мозайката, бе тайната на неговото щастие, както и на неговото желание. Може би, за да намери тази липсваща част или да изследва по-задълбочено особения чар на отсъствието й, Джордан знаеше, че ще я види отново.

Сама в своя апартамент Джил Флеминг лежеше съвсем будна. Беше намерила това жилище и бе убедила Джесика Хайтауър да я остави да живее сама известно време, защото знаеше, че въпросната вечер й предстои. Нищо не беше оставено на случайността. Тя не можеше да позволи близостта й с Джесика да застане между нея и Джордан Лазаръс.

Обмисляше събитията от вечерта, едно по едно, възстановяваше сложния език, който я бе свързал с Джордан Лазаръс. Съзнанието й се съсредоточаваше върху дребни подробности, които биха убягнали и на най-педантичния наблюдател на вечерята или на срещата след това. Анализираше ги по памет и съсредоточаваше целия си интелект върху тънките нишки, които се преплитаха в единствено здраво влакно.

Повечето от онова, което си спомняше, й беше ясно.

Но едно нещо със сигурност не разбираше. Онова, което не й даваше покой и я караше цяла нощ да лежи будна, вперила поглед в сенките върху тавана на спалнята си с такава тъга в сребристите си очи.