Елизабет Гейдж
Интимно (6)

5

Тя се казваше Ребека.

Джордан се запозна с нея на едно парти във Филаделфия — представиха му я като госпожа Джармън. Не скри от него, че е женена. Мъжът й беше виден бизнесмен и инвеститор, на име Бърк Джармън — име, което Джордан бе чувал по време на пътуванията си.

Тя също така не скри и желанието си да спи с Джордан.

Беше много тънка и стройна — нямаше и трийсет години — с котешка походка, гладка, мургава кожа и най-тъмните очи, каквито Джордан някога беше виждал. Красиво падащата черна коса, дългите й пръсти и начинът, по който неуловимо стрелваше език и близваше устни, й придаваха нещо животинско и изключително секси.

Докато говореше с нея, Джордан неволно усети, че нещо го пробожда в слабините. Двамата с Ребека успяха да се измъкнат от останалите гости и останаха насаме с по едно питие. Докато тя сядаше, дългото й загоряло бедро се подаде през цепката на вечерната рокля. Гледаше го съсредоточено. На края на стройния й крак се поклащаше обувка с тънко като игла токче.

— Славата ви се носи надалече. Не знаех, че такива млади мъже като вас успяват толкова да се прочуят. Разбрах, че имате пръст в някои големи удари — започна тя.

Джордан отвърна скромно и даде някои пояснения относно работата си. Почти не чуваше какво говори. С всеки миг сексуалното излъчване на Ребека Джармън го омайваше все повече и повече. Тя бе толкова тънка, толкова гладка и толкова явно се интересуваше от едно-единствено нещо. Бе заинтригуван от собствената си възбуда и от способността й да го предизвиква.

Тя не си губеше времето и постави въпроса направо. Още преди единайсет вдигна поглед към Джордан и тихо каза:

— Трябва да тръгвам.

— Да ви откарам ли?

— Ще ми направите голяма услуга.

Той я изчака да се сбогува с домакина — виден член на филаделфийската търговска камара. Тя се ръкува с някои от гостите, после отиде при Джордан във фоайето. Когато й подаваше палтото, той забеляза стройния й гръб, открит от дълбоко изрязаната й вечерна рокля.

— Накъде да карам? — попита, когато седнаха в колата.

Тя бавно вдигна очи към него и дълго го гледа, преди да отговори.

— Има ли някакво значение?

Джордан я отведе в хотелската си стая. Когато сваляше палтото й, тялото й се откри в премрежената оранжева светлина на нощната лампа. Косата й бе поразрошена от лекия ветрец и той усещаше как хладният уличен въздух се отделя от нея като тънък и свеж дъх, изпаряващ се бързо от много топла повърхност.

— Много е хубаво при теб — каза тя с насмешлива усмивка, докато той прибираше палтото й в гардероба.

Той я прегърна. Тя сякаш се разтапяше в него. Тялото й бързо намираше изворите на желание, събудени по-рано същата вечер. Бедрата й, опиращи се в неговите бедра, малките й, твърди гърди, притискащи се в неговите, ръцете й, плъзгащи се надолу по ребрата, към слабините му, бяха сладки предизвикателства, към които се прибавяше езикът й, който сочно се шмугваше в устата му.

Никога преди Джордан не се бе чувствал толкова възбуден от жена. Не можеше да овладее треперещите си ръце, докато търсеше ципа, за да разкопчае роклята й.

— Остави на мен — каза тя.

Но вместо да свали собствените си дрехи, тя започна да съблича Джордан. Развърза връзката му и със сигурни пръсти намери копчетата на ризата му. Целуваше го през цялото време. Ръцете й бавно и с наслада галеха гърдите му и се плъзгаха надолу към колана, който се разкопча сякаш от само себе си и тя свали панталона му.

Той остана по гащета. Бе възбуден и тя се усмихна при вида на набъбналия член под бялата тъкан, после смъкна ластика и гордият пенис излезе на свобода.

Свлече гащетата му, падна на колене и го пое в уста. Самата тя бе напълно облечена. Очите на Джордан се притвориха. Заровил ръце в косите й, той вдъхваше знойния аромат на мускус, който се носеше от нея и пълнеше ноздрите му, докато умелият й език с точни и бързи движения обработваше пениса му.

— Ммм — шепнеше тя и го обхващаше в шепи. — Колко си голям.

После нежно го засмука, докато той се разтрепери. Помогна му да събуе изхлузените панталони и гащета и го събори на леглото. Все още бе облечена в прилепналата вечерна рокля. Наведе се над него и продължи да го смуче още по-жадно и всеотдайно, а ръцете й галеха всяка негова частица.

Джордан вече чувстваше, че е пред оргазъм. Отблъсна я с мъка и тя легна по гръб на леглото. Устните й бяха влажни от неговата и нейната страст. Изглеждаше сита — като голяма, черна котка — и сякаш искаше още. Усмихваше му се.

— Мисля, че е време да ме чукаш, мили мой.

Той й помогна да съблече роклята си. Отдолу беше гола. Тялото й бе тънко, гладко и мургаво, с почти маслинен оттенък. Гърдите й бяха стегнати, с твърди, набъбнали от желание зърна. Коремът й бе плосък като на момиче. Краката й бяха дълги и стройни и вече се разтваряха, за да го привлекат.

Сега бе ред на Джордан да вкуси от всяка нейна частица. Това бе невероятно изживяване за него. Сякаш бе съставена от безброй различни ухания и всяко едно от тях разпалваше страстта му. Извиваше се гъвкаво и умело и му поднасяше ту връхчето на гърдата си, ту устните си, после крайчеца на пръстите си, после отново гърдите си. И когато най-после той зацелува най-съкровеното й място — тъй топло и уханно — отново почувства, че не може да се владее.

Тя го обърна по гръб и го възседна. Хвана го, нежно му помогна да влезе в нея и се задвижи, като ту мъркаше от удоволствие, ту жадно стенеше за още. В нея имаше нещо змийско — едновременно прелестно и зловещо. Той усети как желанието му се разгаря, видя усмивката й. Тя се движеше все по-бързо над него и мускулите й го обхващаха, сякаш го докосваха с пръсти.

Вече не можеше да се владее. Вдигна се рязко нагоре и пламенно й се отдаде. Тя отметна глава назад. Очите й бяха притворени, косата й се стелеше по гърба й. Гърдите й бяха издадени напред и потръпваха. Притисна колене в гърдите му и стенейки тихо и загадъчно, свърши заедно с него.

Останаха дълго така — тя, застинала над него, извила гръб назад, а той — все още в нея, тръпнещ от наслада. Изведнъж осъзна, че всеки неин жест, всяка усмивка, с която го бе дарила, бяха встъпление към този момент.

Когато най-после започна да се отдръпва от нея, почувства, че трябва да й каже нещо.

— Благодаря ти. Беше чудесна.

В думите му имаше нещо невинно, което я накара да се усмихне.

— Рано е да ми благодариш. Та ние едва започваме.

Любиха се през цялата тази нощ и през по-голямата част от следващата седмица. Мъжът й отсъстваше от града и когато тя бе свободна, Джордан намираше начин да излезе от работа, за да бъде с нея. Срещаха се в неговия хотел, понеже тя казваше, че при нея било опасно. Мъжът й бил от ревнивите, добавяше с презрителен поглед.

Тя показа на Джордан неща в любовта, които той никога преди не бе считал за възможни. Изобретателността й не се ограничаваше само до разнообразните позиции, въпреки че в това отношение имаше не по-малък опит, от която и да е от жените, които бе познал. Нито пък до това, че го оставяше да я изучава докрай, дори на най-тайни и необичайни места, въпреки че и в това отношение тя не знаеше никакви прегради.

Целувките й бяха многозначителни, някак особени и объркващи. Пръстите й, когато разтриваха различни части от тялото на Джордан — ту бавно и упоително, ту устремно и победоносно, — бяха по-красноречиви от всякакви думи. Дори сенките в стаята и подредбата на възглавниците се превръщаха в нейни съюзници, когато го даряваше с наслада в най-разнообразни тоналности и съзвучия.

Любенето й напомняше на симфония, по-точно на някаква джунгла, прорязвана от пътища, които водеха до нещо тъмно, опасно и винаги изненадващо. Докато се любеше, тя шепнеше гальовни думи — понякога момичешки и нежни, понякога неописуемо развратни.

А ония меки устни, оная уханна, тъмна кожа, дългите гъвкави крайници, които змийски обвиваха Джордан и го възбуждаха с нежни милувки, докато най-после той не се озовеше в нея, давайки може би повече, отколкото иска, и чувствайки как тя взима с наслада и отвръща на съблазънта със съблазън. Тогава тялото му започваше буквално да тръпне от желание.

Към края на тези първи две седмици Джордан бе напълно завладян от Ребека Джармън. Не можеше да й се насити. Променяше плановете си само и само за да бъде с нея — отмени две пътувания до Средния запад и преждевременно прекъсна важно посещение в Бостън. Тя почти винаги бе на негово разположение и щом той я потърсеше, при нужда променяше собствените си планове. Когато я питаше за ревнивия й съпруг, тя свиваше рамене и казваше, че мъжът й бил ясен като отворена книга, че и без това бил зает човек и че тя щяла да се оправя с него.

И все пак предупреди Джордан да стои настрана от Бърк Джармън.

— Той е лош човек — каза му. — Лош е за мен и за всеки, който се свърже с него.

— А ти защо си се свързала с него? — запита Джордан.

Тя му отвърна с неопределена усмивка, примесена с презрение към мъжа й и с нещо като страх.

— Недоразумение — отвърна. — Грешка на младостта. Нека не говорим повече за това.

Джордан кимна. Но тя забеляза, че думите й го бяха озадачили.

— Още сега ми обещай — поде тя. — Никога не започвай бизнес с него. Стига да може, той ще те погуби. За него това е единственият начин да прави бизнес. Обещаваш ли ми?

Джордан сви рамене. Нямаше никакво намерение да прави бизнес с Бърк Джармън. И наистина изобщо не се и сети повече за мъжа й. Живееше само за Ребека, за следващия път, когато тя щеше да се появи на вратата му, да му се усмихне с особената си, тайнствена усмивка, да хвърли дрехите си на земята и да легне до него.

Джордан Лазаръс срещаше за първи път в живота си жена, чиито хитрини не отстъпваха на собствения му остър ум. Ребека Джармън си оставаше загадка за него и точно затова му ставаше все по-интересна. Той не си задаваше въпроса какво се крие под чувствената й външност. Не си задаваше въпроси за миналото й. Дори забравяше за собственото си минало. Живееше за чисто външното удоволствие да бъде с нея.

Той много добре си даваше сметка колко е опасно да се остави да го впримчи така жена. Но това само увеличаваше възбудата му.

Джордан бе здраво оплетен в мрежите й и не чувстваше никакво желание да се освобождава. И защо ли му трябваше? Чисто и просто имаше любовна авантюра с една определено опитна жена. Нищо не го обвързваше с нея.

Тогава ненадейно личният живот на Ребека навлезе във връзката й с Джордан. Тялото й, което той така добре бе опознал и свикнал да люби, носеше печатала това, което бе станало.

Имаха среща в неговия хотел. Тя изглеждаше посърнала. Той разбра защо едва когато съблече роклята й. Горната част на бедрата и хълбоците й, а също и гръдният й кош бяха покрити с огромни синини. Когато погледна в очите й, срещна мъка.

— Какво ти се е случило? — попита той, докосвайки леко грозните петна.

— Бърк — отвърна тя.

После, след известно мълчание добави:

— Не ми е за първи път.

Не пожела да каже нищо повече. Въпреки че на Джордан му беше неловко, тя настоя да се любят. Този път в ласките й имаше нещо по-искрено. На Джордан му домъчня за нея и това засили нежността му. Ала когато се сети за грубия съпруг, който бе причинил това на Ребека, в него започна да се заражда тъмна ярост. Всъщност сега за първи път се замисляше, че този мъж докосва Ребека, че остава насаме с нея и има власт над нея. Това го караше да ревнува.

Синините постепенно избледняха и знойната физическа връзка на Джордан с Ребека Джармън продължи. Но вече не беше както преди. Откакто бе докосвал наранената й болезнена плът, Джордан я ценеше повече. И някак неволно й даваше повече от себе си и скъсяваше с още малко разстоянието, съпътствало връзката им преди.

Няколко седмици след първата случка по тялото на Ребека се появиха нови синини. Отново бяха на места, невидими за външен поглед — по корема, по хълбоците, по гърдите.

— Той обича да ме показва на съдружниците си — каза Ребека горчиво. — Никога не ме удря там, където ще се забележи.

Ревността на Джордан се превърна в открита ярост.

— Защо не го напуснеш? — запита.

Тя поклати глава.

— Не мога да го направя. Поне не сега. Не ме карай да ти обяснявам. Просто ме прегърни.

Джордан се подчини. Докато я държеше в обятията си, сърцето му се изпълваше с любов към нея. И същевременно някъде дълбоко в него се пораждаше желание да уязви Бърк Джармън, да му причини нещо лошо.

Двете усещания бяха неразделни едно от друго. И колкото повече Джордан се виждаше с Ребека, толкова по-силни ставаха и двете.

След месец настъпи решителният момент.

Ребека отиде при Джордан в хотела. Този път белезите бяха още по-ужасни. Бедрата й, ребрата й, дори ключиците й бяха синьо-черни.

Джордан стисна зъби от ярост.

— Няма да допусна повече това! Остави ме да го наредя както аз си знам!

Беше бесен. Не можеше да се сдържа повече. Искаше да му отмъсти и да му отнеме Ребека.

Но Ребека бе твърда. В очите й се четеше страх.

— Недей! — отвърна му. — Ти ми обеща никога да не се доближаваш до него. Ако нарушиш обещанието си, повече няма да ме видиш. Както искаш.

Джордан поклати глава.

— Не е точно така. Обещах ти никога да не правя бизнес с него, а не изобщо да стоя далеч от него.

Ребека не отвърна. Дълго стоя умислена за нещо далечно. Накрая каза:

— Дойде ми една идея, всъщност ти ми я внуши. Може би начинът да се справиш с Бърк е точно да започнеш бизнес с него.

После присви очи и добави:

— Точно така. Но без той да го знае.

Джордан я погледна въпросително:

— Какво имаш предвид?

Тя се обърна настрани, за да го вижда по-добре. Красивото й тяло, свито на дивана като змиорка, неизменно възбуждаше желанието му.

— Бърк участва с група свои хора в една сделка на Уолстрийт — започна тя. — Става дума за акции. Много съмнителна сделка. Ще се опитат да смъкнат акциите на една чикагска метална компания, за да получат две места в управителния съвет. Обикновено Бърк не би започнал нещо толкова рисковано. Много е консервативен. Но един негов състудент е вече в съвета и му помага да подреди работата, фирмата се казва „Мичиган Металс“. Солидна компания е, но в продължение на две години постоянно е имала проблеми поради силната конкуренция и някои неудачни инвестиции. Оттам е започнало.

Джордан я погледна право в очите.

— Ти как разбра всичко това?

— Миналия месец подслушах телефонния разговор на Бърк с един негов приятел — отвърна тя. — Оттогава подслушвам, когато ми се удаде случай. Отначало не бях сигурна, че разбирам какво искат да правят. Но миналата седмица Бърк говори дълго със състудента си, който е в съвета на „Мичиган Металс“. Тогава си дадох сметка какво са заложили. Бърк влага един милион долара свои пари. Никога нямаше да рискува такава сума, ако работата не беше сигурна.

Джордан бе поразен. Един милион долара бяха наистина доста пари, за да рискуваш с тях.

— Аз какво да правя? — запита.

— В продължение на около четирийсет и осем часа акциите на „Мичиган Металс“ ще се задържат на много ниски цени. Например по пет долара на акция вместо по четирийсет. След това цената рязко ще скочи, понеже Бърк и хората му ще оповестят голяма реорганизация и изкупуване на акциите веднага щом заемат местата си в съвета. Така че ако ти започнеш да купуваш през този четирийсет и осем часов интервал, можеш да спечелиш по осем долара на всеки вложен долар. И когато всичко приключи, ще бъдеш основен собственик на дялов капитал в една от най-силните метални компании в Средния запад.

Джордан изглеждаше скептичен.

— Има специални закони срещу стокови манипулации от тоя род — започна той. — Можеш да влезеш в затвора, ако те хванат.

— Но не и ти — отвърна тя. — Ти си извън играта. Никой не може да те свърже с Бърк или с хората му. Не си въвлечен в заговора. Ти просто инвестираш в подходящ момент в изгубили стойността си ценни книжа. Не поемаш никакъв риск, разбираш ли?

Джордан премисли и видя, че е права. После запита:

— Кога трябва да стане всичко това?

— Следващия понеделник — отвърна тя. — Към края на другата седмица Бърк и хората му ще окажат голям натиск върху фонда и в понеделник рано сутринта ще смъкнат цените до възможно най-ниски стойности. Тогава ще бъде моментът за купуване.

— Никога не съм обичал да залагам на фондовата борса. Рискът е прекалено висок. Дори в сделка като тази нещо може да се обърка.

Тя поклати глава.

— Бърк никога не поема рискове. И той, и хората му не биха се захванали с това, ако фондът не им беше вързан в кърпа. Няма начин да не успеят с цялата си власт и пари, взети накуп. Е, не искаш ли да забогатееш за негова сметка? Да си разплатиш сметките с него, без да си мръднеш пръста?

Погледът й стана влажен и похотлив.

— Не искаш ли да изкараш един милион долара за сметка на мъжа ми?

Чак сега Джордан разбра какво му предлагаше тя. Да отмъсти на мъжа й и да го накаже косвено за това, което й бе направил. След като беше сложила рога на Бърк Джармън, сега искаше да го превърне и във финансов рогоносец. На Джордан нямаше да му се наложи да влиза в директни делови отношения с Бърк, но щеше да забогатее за негова сметка, без изобщо Бърк да разбере затова.

— Единственото, което трябва да направиш, е рано в понеделник сутринта да вложиш значителна сума — да кажем двеста хиляди — продължи тя — и само от тази сделка до края на седмицата ще бъдеш милионер.

Джордан изглеждаше замислен. Един милион долара можеше да му свърши добра работа. Щеше да му даде възможност да доведе докрай мащабните си планове, изискващи готови пари, с каквито в момента не разполагаше. А тук ставаше дума за много пари срещу минимално усилие и почти никакъв риск. Не беше лесно да се устои на подобна сделка.

Ребека Джармън се намести в прегръдките му и шмугна в устата му дългия си, жаден език. Още първото й докосване го подлуди.

— Не искаш ли да го съсипеш? — питаше тя.

После се настани върху него. Тънката й ръка се плъзна между краката му и тя сподавено заскимтя, предчувствайки близкото удоволствие.

— Притежаваш жена му — продължаваше тя. — Сега вземи и парите му.

Джордан си пое дълбоко дъх. Предложението бе твърде примамливо.

— Хайде де! — дразнеше го тя и започна да се движи върху него. — Кажи, че ще го направиш. Заради мен.

Джордан въздъхна. В крайна сметка какво бяха двеста хиляди долара в сравнение с тялото на тази жена до неговото? Дори рискът усилваше желанието, което изпитваше в момента.

— Добре — каза той.

— Ммм. — Тя се размърда бързо върху него, възбудена от общия им план. Вече бе събула пликчетата си и насочваше пръста му към плъзгавото място. — Така е добре…

После свали ципа му и здраво го притисна. Беше топъл и готов за любов. Коравото нещо в ръката й го доказваше недвусмислено.

Миг по-късно вече го бе привлякла в себе си. Той започна да я обладава толкова необуздано, че тя се изплаши да не свърши още преди да е готова.

Погледна го в лицето. Очите му бяха затворени. Виждаше се как го е омагьосала.

Чак в този момент тя наистина го почувства в себе си и се отдаде на наслада.

 

 

Историята за „Мичиган Металс“, която Ребека Джармън разказа на Джордан, бе чиста лъжа. Бърк Джармън и приятелите му щяха да снижат стойността на фонда на „Мичиган Металс“ не за да получат места в Управителния съвет на компанията, а с цел да предизвикат окончателния й фалит и да изкупят на безценица това, което щеше да остане от нея. С помощта на някои влиятелни приятели щяха да създадат от останките на „Мичиган Металс“ нова компания, чийто управителен съвет щеше да бъде съставен само от техни хора.

Двестате хиляди долара на Джордан Лазаръс щяха да бъдат изгубени още в първите часове след влагането им. Бърк Джармън просто използваше Джордан като източник на лесни пари, който да закупи акции без стойност и да спомогне за фалита на обречената компания.

Ребека щеше да залъже Джордан с някаква измислена история за грешка в операцията, за неочаквано измъкване от страна на акционерите. Щеше да твърди, че фалитът е бил напълно неочакван и за мъжа й, и за останалите, и че са претърпели не по-малки щети от тези на Джордан.

Ребека беше сигурна, че Джордан, комуто напълно бе завъртяла главата, ще повярва на всяка нейна дума. Жадният поглед в очите му недвусмислено говореше, че може да измъкне от него каквото си пожелае. Той бе просто един прекалено самоуверен двайсет и четири годишен хлапак, който не можеше да се мери с нея по изобретателност и коварство. Начинът, по който го бе съблазнила, бе цяло изкуство. Няколко удара, които сама си беше нанесла — лесно й се появяваха синини, тя си го знаеше — стигнаха, за да убеди Джордан, че е жертва на жестокия си съпруг. Останалото бе дело на умението й да прави любов, а и да лъже.

За най-голямо нещастие на Бърк Джармън и на жена му обаче нещата не се подредиха така, както ги бяха замислили.

В понеделник сутринта, когато трескавата продажба бе смъкнала цените на „Мичиган Металс“ до нов пределно нисък праг — 3,60 долара за акция. Следствената комисия внезапно замрази всякакви борсови операции с омаломощения фонд и започна разследване на съмнителните действия, довели до неочакваното падане на цените.

Или следователите от Комисията бяха много прозорливи, или пък разполагаха с вътрешна информация, която ги напътстваше в работата им. Четирийсет и осем часа след започването на разследването седем от главните акционери на „Мичиган Металс“ бяха подведени под отговорност за незаконни манипулации и измама. Между тях бе и Бърк Джармън.

Благодарение на светкавичното разследване и на свикването на извънредно събрание на акционерите, компанията „Мичиган Металс“ бе спасена от фалит. Всъщност през следващите две седмици на компанията невероятно й провървя. По времето, когато Бърк Джармън и хората му се изправяха пред съда, стойността на фонда на „Мичиган Металс“ бе нараснала от 3,60 долара на 30 долара за акция. Благодарение на някои ловки финансови операции, предприети от съвета, в началото на лятото цените се вдигнаха до 44,50 долара и към септември достигнаха рекордното си ниво отпреди седем години, 66,20 долара.

Бърк Джармън не предяви възражения срещу обвинението и прекара една година в минимално охраняван федерален затвор. Веднага след започването на процеса той предприе издирване на човека или хората, които бяха предали тайния му план на Комисията, за разследване.

Резултатите от издирването показаха, че Джордан Лазаръс няма пръст в предателството.

Поне едно бе ясно: Лазаръс така и не бе разбрал за същинския план, криещ се зад ласкателствата на Ребека. Но имаше нещо още по-важно. Както се разкри след подробното проучване на архивите на акционерите, Лазаръс не бе влагал и стотинка в „Мичиган Металс“ — или не бе успял да инвестира преди Комисията да замрази борсовите операции, или не бе намерил парите, обещани на Ребека за сделката.

Джордан Лазаръс бе чисто и просто изплъзнала се от мрежите дребна риба. Може би наистина бе прекалено нищожен, за да си губи времето Ребека с него. Беше сбъркала в сметките, Бърк също.

Бърк Джармън реши, че никога няма да научи как е станало съживяването на „Мичиган Металс“. Не му оставаше нищо друго, освен да излежи присъдата си и да се върне към предишния си живот.

Тогава се случи нещо неочаквано.

Три месеца след влизането на Бърк Джармън в затвора на личната спестовна сметка на Ребека Джармън бе преведена сума от двеста и петдесет хиляди долара. Бърк Джармън разбра за това от банков служител, който срещу известно възнаграждение редовно го осведомяваше за всички неочаквани промени в сметката на жена му.

Бърк Джармън изпрати двама от най-доверените си хора да намерят Ребека и да изтръгнат истината от нея. Беше им наредено да не се спират пред нищо.

Когато двамата пристигнаха в резиденцията на Джармън във Филаделфия, Ребека я нямаше. Нямаше ги и дрехите й, и бижутата й, и двеста и петдесетте хиляди долара от личната й банкова сметка.

Ребека Джармън никога повече не се появи в Съединените щати. Нито пък някой със същото име. Тя чисто и просто прие нова самоличност и изчезна. Или така си мислеше Бърк Джармън, понеже продължи да я търси.

Колкото до Джордан Лазаръс, той в продължение на няколко месеца с удоволствие наблюдаваше как фондът на „Мичиган Металс“ постоянно нараства и броеше парите, спечелени при злополучните обстоятелства, които бяха изпратили Бърк Джармън в затвора.

Понеже в крайна сметка Джордан бе инвестирал в „Мичиган Металс“.

Прозирайки през съблазните на Ребека Джармън, Джордан бе предприел основно проучване на предишните сделки и настоящите съдружници на мъжа й. Оказа се, че Джармън и в миналото бе предизвиквал банкрута на други компании. Джордан бе убеден, че той искаше да направи същото и с „Мичиган Металс“.

Но това, което нито Ребека, нито мъжът й знаеха, бе, че тъкмо Джордан бе уведомил анонимно застрашеното ръководство на „Мичиган Металс“ за опитите на група инвеститори да доведат компанията до банкрут. Тези сведения достигнаха почти незабавно до Комисията за разследване.

След като доведе компанията мишена до това положение, Джордан купи акции на „Мичиган Металс“ за петстотин хиляди долара — всички налични средства, с които разполагаше, плюс това, което бе успял да събере на заем — на цена 3,60 долара за акция. Когато компанията се закрепи, фондът на Джордан започна да покачва стойността си. При настоящата цена от 72,15 долара за акция вложените му средства нараснаха на десет милиона долара.

Бърк Джармън никога не узна за парите, които Джордан притежаваше в „Мичиган Металс“, понеже Джордан не ги вложи от свое име. Операцията бе извършена от негов доверен приятел, който му бе задължен за предишна услуга. Дори и сега името на Джордан не фигурираше сред акционерите на „Мичиган Металс“.

Горещите двеста и петдесет хиляди долара, появили се тъй неочаквано на сметката на Ребека Джармън, идваха не от другаде, а от Джордан Лазаръс. Това, че се касаеше за банков чек, подписан от анонимен дарител, изобщо не облекчаваше вината на Ребека в очите на подозрителния й съпруг. Самият факт, че бе получила толкова много пари, му бе достатъчен, за да е убеден, че тя го е предала. А внезапното й заминаване само затвърждаваше това убеждение.

Колкото до самата Ребека, тя бе прекалено заета да мисли за спасяването на собствената си кожа, за да мисли над произхода на тайнствените двеста и петдесет хиляди. Едва шест месеца по-късно, когато, почувствала се в безопасност в малкото курортно градче на перуанския бряг, тя осъзна тънката ирония, съдържаща се в размера на анонимния подарък — двестате хиляди, за които някога бе молила, плюс малка премия — реши, че дарителят може да е бил Джордан. Тогава мълчаливо вдигна тост за него и му отдаде дължимото за това, че я е научил на някои неща както в секса, така и в живота.

Джордан бе надхитрил семейство Джармън — и мъжа, и жената — и си бе отмъстил.

Сделката с „Мичиган Металс“ превърна Джордан Лазаръс от преуспяващ дребен бизнесмен в амбициозен и могъщ предприемач.

Умелото влагане на спечелените пари увеличи чистата печалба на Джордан на двайсет милиона до края на следващата година. Три години по-късно, благодарение на някои смели акции с ценни книжа и на успешна петролна сделка, той вече имаше близо четирийсет милиона долара.

Ала за Джордан Лазаръс полученият урок бе по-важен от парите, които спечели.

Когато му предлагаше сделката, Ребека Джармън бе здраво омотала Джордан със сексуалните си прелести. Необходими му бяха огромни усилия на волята, за да превъзмогне очарованието й и да се отърси от нея достатъчно рано, за да осъзнае, че фактически с обещанията си за ласки и любов тя се опитва да измъкне от него пари.

От тази трезва позиция Джордан извлече истинско удоволствие от победата си над Бърк Джармън и отмъщението си на Ребека. Благодарение на Джордан, тя никога вече нямаше да може да помага на мъжа си да съсипва нищо неподозиращите й любовници. Всъщност тя до края на живота си щеше да бяга от мъжа си. И може би един ден Бърк Джармън щеше да я намери. Джордан не искаше да мисли какво можеше да й се случи този ден.

Благодарение на трезвостта си, проявена в този жизненоважен критичен момент, Джордан вече бе много по-богат и по-амбициозен отпреди. Благодарение на сумата, предоставена му от Бърк Джармън и чувствената му жена, му предстояха финансови акции, пред които всякакви по-раншни мечти бледнееха. Подплатен с четирийсет милиона долара, мощният му интелект бе оръжие, на което Уолстрийт нямаше да може да устои.

Но преди всичко Джордан бе получил ценен урок.

Никога не вярвай на жена.

Джордан никога нямаше да го забрави.