Елизабет Гейдж
Интимно (41)

40

Пискатауей, Ню Джърси

— Ооо — изстена момичето, — о, скъпи! Великолепен си. Хайде… Само още малко…

Тони Доранс бе обяздил голото момиче, потънал докрай в нея. Тя лежеше по корем сред намачканите чаршафи върху леглото му. Той сведе поглед към сенките, обагрени в розово от неоновия надпис, който светваше и угасваше зад прозореца в ритъм, съпътстващ движенията на таза й, който трескаво ускоряваше движенията си с наближаването на оргазма й.

— Скъпи… О! Още…

Усмихна се, докато се търкаше в нея. Тя бе възбудена истински, той действително я възпламеняваше.

И двамата бяха твърде пияни, но това ни най-малко не ги усмиряваше. Тони отдавна бе разбрал, че пиянството не намалява нагона му, нито го прави импотентен, както става с повечето мъже. Дори напротив, по някакъв начин го отдалечаваше от собствената му възбуда и дори от втвърдения му член. Започваше да го чувства като безстрастен инструмент, който можеше да използва изкусно.

Сега правеше именно това, плъзгаше го навътре-навън, без да бърза, и чувстваше как плътта, която го обгръща, потръпва все по-необуздано.

— Точно така, скъпа — измърмори той, без да си спомня името й. — Хубаво ти е, нали?

С рязко движение успя да проникне още по-навътре и застина за миг там, прав и твърд като оловна тръба. От устните й се изтръгна дрезгаво стенание.

— О, боже! О, скъпи…

Оргазмът я връхлетя внезапно, мускулите вътре в нея го сграбчиха в парещи спазми. Цялото му тяло потръпна и разтърси твърдия му пенис като гръмоотвод насред буря. Усети как гърбът му се изви в дъга, бедрата му се напрегнаха. Ръцете му останаха на полукълбата й, които сияеха в розово на изкуствената светлина. Колко прекрасни изглеждаха момичетата, когато бяха голи, обърнати с гръб към него! Толкова уязвими…

Почти без да го осъзнава, той бе започнал да свършва. Сграбчи раменете й и с мощен тласък проникна още по-дълбоко в нея. Спермата избликна в малък горещ фонтан, който я накара да простене. Дълго време, подпомогнат от това, че бе пиян, той остана в нея, без ни най-малко да омеква, дори напротив — твърдостта му бе насърчавана от признаците на отзвучаващата й наслада.

Накрая се дръпна и се отпусна до нея, галейки раменете й. Миришеше хубаво, въпреки че парфюмът й беше евтин и в косите й се усещаше дъхът на обикновен лак. Уханието на жена винаги му доставяше наслада.

После жената се обърна с лице към него. Очевидно вече бе дошла на себе си.

— Мога ли да получа нещо за пиене? — попита тя.

— Разбира се, скъпа. Скоч става ли?

— Добре звучи.

Той стана и отиде бос до кухнята, чиито шкафове бяха отрупани с мръсни съдове. Намери две чисти чаши, изплакна ги набързо и наля в тях скоч от бутилката, която бе донесъл, когато се прибраха заедно с момичето.

Беше попаднал на нея в една кръчма на около километър от апартамента му. Беше долнопробно местенце, покровителствано от местните редовни посетители след обяд и малко по-груба и случайна клиентела вечер. Тони бе част и от двете групи. Често се отбиваше да пийне една бира, когато не обикаляше да си търси работа. А вечер, след като цял ден е обикалял за работа, или ако не е имал смелост и само е залагал на коне, той се връщаше там, за да се напие и да си намери жена.

Тази вечер подхвана разговор с нея на бара. Тя веднага му прати точните сигнали. Намираше го за привлекателен и с удоволствие би споделила леглото му за цена от няколко питиета, при условие, че не е прекалено груб с нея.

Каза му името си в самото начало на разговора им. Той моментално го забрави и цяла вечер я наричаше „скъпа“. Това беше евтино уиски от бара, същата помия, която пиеха и „покровителите“. И друг път си беше купувал от него за вкъщи, когато се прибираше с някое момиче. От години вече не можеше да си позволява хубав алкохол; а дори и да можеше, в този случай просто не си заслужаваше.

Върна се във всекидневната, където момичето лежеше на сгъваемото легло и пушеше цигара. Подаде й чашата и тя отпи една глътка. Направи се, че не забелязва ниското качество на питието. Нали беше за нейния успех в края в краищата. Тя вдигна поглед към Тони.

— Ти си истински тигър, скъпи — каза му тя.

Тони забеляза увисналите й гърди и отпуснатия й корем. Не беше толкова млада, колкото изглеждаше на бара.

— Ти събуждаш звяра в мен, дете — усмихна се той.

Наблюдаваше я как запалва цигара. Тя дръпна жадно. Двамата седяха в мълчание и отпиваха от скоча си. След малко той видя как погледа й пробяга из стаята. Тя отбелязваше евтината мебелировка, изтъркания килим, масите и шкафовете, отрупани безразборно с лични вещи и празни чаши. Всичко това бе окъпано в неестествено, почти зловещо сияние от неоновото осветление, която светваше и угасваше, светваше и угасваше.

Западналата бърлога на един ерген, който се бе разминал с късмета си.

— Ей — каза тя накрая, а гласът й прозвуча удивително трезвен, — хайде да излезем навън.

— Навън? — повтори Тони прегракнало.

— Притеснено ми е — отвърна тя. — Тук е някак задушно. Нали разбираш? Хайде да излезем.

Тони я изгледа.

— Къде?

Тя отпи голяма глътка от чашата си. Без съмнение това момиче и евтиното питие се погаждаха достатъчно добре.

— Да хапнем нещо — каза тя. — Гладна съм. Ти не си ли?

Тони се замисли за миг. Той също чувстваше глад. Комбинацията от алкохол и секс по това време на нощта винаги изостряше апетита му. Един хамбургер може би или сандвич щеше да му дойде добре.

— Къде имаш предвид да отидем? — попита той.

— При Джими — отвърна тя. — Там можеш чудесно да си похапнеш и през нощта.

Тони се намръщи. „При Джими“ бе известен ресторант на няколко километра от апартамента му. Момичето беше право, това бе идеалното място за едно късно похапване. Но в интерес на истината в този момент Тони бе твърде зле откъм финансите, за да си позволи подобен ресторант.

— Много е далеч — каза той. — Твърде съм уморен, за да се мъкнем чак дотам. Защо да не си поръчаме пица?

Момичето го изгледа и повдигна вежди. За момент лицето й потъна в дима, който бе издишала през носа си.

— Пица? — възкликна тя. — Аз не обичам пица.

Тони усети, че това момиче почва да го дразни. Вече бе забравил разговора си с нея на бара. Сякаш се събуждаше точно в този момент, поздравяваше я като непозната, съзирайки обвитата в дим, обагрена в розово от неоновото осветление гримаса на раздразнение.

— Какво ще кажеш за по един хамбургер? — попита той. — Можем да хапнем съвсем наблизо, малко по-надолу по улицата.

Тя не скри разочарованието си. Огледа мизерния апартамент и после вдигна очи към Тони.

— И хамбургери не обичам. — В тона й прозвуча нотка на предизвикателство.

Тони се усмихна.

— Какво обичаш тогава?

Тя го изгледа и отвърна.

— Едно суфле винаги идва добре. Нито твърде тежко, нито твърде леко.

Сега вече в гласа й се чувстваше нескрито презрение.

— Добре, маце — каза той и дръпна от цигарата си, — ако ти се яде суфле, можеш да мръднеш до „При Пол“, Chez Paul или до заведението на Джерард, но сама. Ще ти викна една лимузина. Или дори по-добре, ще събудя шофьора си и ще му наредя да те откара.

— Не си прави труда — каза тя. — Знам колко прави две и две. Не си бог знае колко заможен, нали, приятелю?

Тони понесе този удар с мълчание, наблюдавайки я през мъглата от дим, която се стелеше между тях. Видя как стрелна очи към дрехите си, захвърлени на стола. Искаше й се вече да е навън! Беше се позабавлявала с него и сега се чувстваше отегчена и неспокойна, а освен това обстановката я дразнеше.

Беше си курва. Ето какво бе пропуснал да отчете по време на разговора им в бара и после, докато вървяха насам, трябва да е бил твърде пиян или твърде надървен. Или тя го е криела съвсем съзнателно като част от собственото си изпълнение в бара.

Във всеки случай той вече почти я ненавиждаше.

— Мисля, че все пак ние двамата с теб се разбираме — каза той.

— Да — отвърна тя, угаси цигарата си и стана. — Така е, струва ми се.

Той огледа тялото й. Коремът й се беше надиплил като малка вътрешна гума. Задникът й беше отпуснат, гърдите — увиснали. Изрусената й коса бе с тъмни корени. Гримът й, размазан след секса, който бяха правили, изглеждаше като гротеска.

Точно тя едва ли имаше право да го гледа с пренебрежение, помисли си Тони.

Той я наблюдаваше как си облече роклята и се наведе, за да си сложи обувките с високи токчета, които носеше в бара. Изглеждаше като евтина проститутка.

— Как ти беше името, скъпа? — попита той с нотка на презрение.

— На теб за какво ти е? — попита го тя в отговор и гласът й прозвуча подигравателно. — Утре няма да си го спомняш, жребецо.

Тя вече си беше взела палтото и чантата. Огледа се из евтино обзаведената стая.

— Иска ми се да можех веднага да забравя това тук — каза тя. — Но вероятно няма да се получи. Такъв е животът, предполагам.

Спря при вратата. Тони продължаваше да седи гол, с питие в ръка.

— Жесток си в леглото — каза тя. — Жалко, че не можеш да ми платиш за чукането колкото си мислех. Пак моя тъп късмет. Вечно се натрисам на неудачници.

Устните й се изкривиха презрително.

— Сбогом, прахоснико.

Тони стана и се приближи към нея.

— Чакай да ти отворя — каза той.

За част от секундата тя се възхити на тялото му, което все още бе стегнато и мъжествено, въпреки очевидната разруха в живота му и евтиния алкохол, който пиеше.

Този миг невнимание се оказа гибелен.

Ръката му се протегна към дръжката на вратата, но изведнъж се изви обратно в зловеща дъга. Цапна я право в устата с опакото на дланта си. Тя политна назад и едва успя да се задържи на крака.

Но другата му ръка вече беше замахнала и ударът попадна в слепоочието й, дори още по-силен от първия. Тя се просна на пода зашеметена.

С котешка пъргавина, която изглеждаше невероятна след всичкото това пиене, Тони се отпусна на колене, обяздвайки я. Започна да й бие шамари, наблюдавайки как главата й се мята насам-натам. Не знаеше колко пъти я беше зашлевил. Ръцете му се движеха автоматично, сякаш независимо от волята му. От устните й се отрони стенание, но очите й бяха обърнати. Почти беше загубила съзнание.

Точно се канеше да я удари по-здраво, когато успя да се овладее. Дълго време остана така върху нея със затворени очи, заслушан в собственото си дишане, което изгаряше гърлото му. Ръцете му трепереха.

После сведе поглед към момичето. Безчувственото й тяло го напрегна. Повдигна клепачите й и огледа очите й. Долови още няколко дрезгави стенания в гърлото й и реши, че й няма нищо.

Облече се набързо и я замъкна долу на паркинга в алеята, където държеше колата си. Влачеше я под ръка, сякаш беше пияна. Никой не го видя, защото беше два часа след полунощ.

Потегли по безлюдните улици и стигна до един малък парк. Остави я на някаква пейка. Тя все още бе твърде замаяна, за да седи или говори.

Внимателно я отпусна, докато прилепна в ембрионална поза върху пейката. После се взря в лицето й. Беше ужасно подпухнало, но едва ли щеше да й бъде нужна медицинска помощ. Няколко дена щеше да бъде в синини и толкова. За момент Тони остана неподвижен, съзерцавайки с удивление резултатите от собственото си насилие. Преди тази вечер не знаеше, че таи нещо подобно в себе си.

После сви рамене. Кучката си го заслужаваше, реши той.

Потегли с колата и я остави да лежи на пейката. Намери пътя за дома след замаяна одисея из полупознати квартали, качи се горе и се строполи на леглото, където беше правил секс с онова момиче. След пет секунди спеше дълбоко.

На следващата сутрин Тони се събуди и установи, че си спомня всичко съвсем ясно. Обзе го тревога за момичето. Запита се дали щеше да се върне в заведението на Бруно да го търси я с полиция, я с някой приятел. Не беше изключено дори да си спомня пътя до мебелираната му стая. Истинска кучка. Всичко можеше да се очаква от нея.

Но въпреки тревогата, Тони бе шокиран от постъпката си. Досега не се беше държал така с жена. Предишната вечер явно си беше изпуснал нервите.

Огледа се из апартамента и осъзна какво се беше случило. Като я видя да лежи така на леглото, изкривила презрително устни, докато димът от цигарата й се виеше нагоре през розовите неонови отблясъци, той бе видял жилището си през нейните очи. Евтин бардак.

И което бе по-лошо, докато слушаше обидите, беше видял собствения си живот през нейните очи.

Тони беше изпълнен с ненавист към самия себе си и към живота, в който бе затънал. Пропадането беше бавно — той всъщност не си даваше сметка колко ниско бе паднал, докато презрителният присмех на онова момиче не го бе принудил да го осъзнае.

Стана и се погледна в огледалото. Като по милост лицето му все още изглеждаше младо и красиво. Тялото му бе хубаво и стегнато. Алкохолът засега не беше поразил плътта му.

Все още имаше шанс. Ако успееше да се овладее…

Тони внимателно се избръсна, излезе, за да се подстриже, сложи си най-хубавия костюм и тръгна да си търси работа. Този път сериозно.

Това съвсем не беше лека задача. Отне му три седмици непрекъснати телефонни разговори със стари приятели, с някогашни колеги, всъщност връзка с какви ли не познати от деловия свят през дългата му кариера.

Почти всички го отрязаха, естествено. Служебните приятелства означаваха твърде малко в най-добрия случай, а и характеристиката на Тони бе твърде хаотична, пълна с внезапни напускания, без каквито и да било блестящи препоръки. Той беше олицетворение на неудачника. Молбата за работа, отправена към стари познати, всъщност беше искане за твърде голям жест.

Но Тони беше настойчив, без скрупули, че се унижава пред хора, с които някога бе работил или бе имал някакви делови отношения. Когато те възкликваха, че не са в състояние да му намерят пост, достоен за него, той им заявяваше, че би приел каквото и да е, без претенции.

Късметът му накрая излезе от един стар приятел и партньор в пиенето, на име Тип Кимънс, който сега работеше като директор по пласмента за една застрахователна компания на Лонг Айлънд.

— Мога да ти дам нещо на консигнация — каза Тип, а жизнерадостния му тон прикриваше нотка на загриженост, когато разбра колко отчаян е Тони. — Но все пак ще трябва да тръгнеш по клиенти. Ще се справиш ли?

— Разбира се — отвърна Тони. — Кога започвам?

— Ела в понеделник на курса ни за пласьори — каза Тип. — До една седмица след това трябва да те изкараме на твой терен.

— Благодаря, Тип — каза Тони. — Няма да съжаляваш.

— Не ми благодари — отвърна Тип. — Истината е, че току-що ни смениха ръководството. От основната фирма има нови постъпления и аз бръквам там, за да те наема. Ако не беше тази възможност, просто нямаше да има какво да ти предложа.

Едва когато седмица по-късно Тони се яви на работа и започна своята кариера като нисш застрахователен агент, който дава телефонни консултации и ходи по къщите, той осъзна какво беше станало.

Компанията за застраховки, в която работеше Тип Кимънс, носеше името на своя отдавна починал основател Тейлър Стоун. Застрахователна компания „Стоун“ преди четири години бе на ръба на фалита, когато бе погълната от националната корпорация „Бенефит Лайф Инкорпорейтид“.

„Бенефит Лайф“ беше филиал на конгломерата „Грифин-Елис Инкорпорейтед“, който притежаваше още два големи застрахователни клона, както и десетина други компании.

„Грифин-Елис“ бе изпаднала в беда на последния спекулативен пазар и за малко да бъде погълната от един многонационален конгломерат със седалище в Италия. Ако това се бе случило, без съмнение компанията щеше да бъде раздробена и продадена на части, за да подсигури баланса на счетоводството на италианската група.

Но в последната минута по решение на акционерите на „Грифин-Елис“, с помощта на инвестициите на десетина приятелски настроени банкери, враждебното поглъщане бе осуетено и на помощ се притече един американски конгломерат, който изкупи „Грифин-Елис“ за 41,57 долара на акция и пое задължението да запази „Грифин-Елис“ под собственото му име.

Единствено благодарение на това сливане Тони Доранс получи своята нова работа. Негов непосредствен началник щеше да бъде Тип Кимънс. Над Тип щяха да бъдат директорите на „Бенефит Лайф“, а над тях стояха управителите на „Грифин-Елис“, който отговаряха за финансовата политика на компанията.

Още по-нагоре в йерархията следваха членовете на управителния съвет на „Грифин-Елис“, а над тях — генералните директори на новата компания-майка.

А над всички тях, оглавяващ същата тази компания, бе нейният основател, генерален директор и председател на борда на директорите Джордан Лазаръс.

Така че Джордан Лазаръс в известен смисъл възкреси разпадащата се кариера на Тони Доранс като търговски посредник и като човек.