Елизабет Гейдж
Интимно (10)

9

В продължение на две седмици Лесли се посвети на поръчката „Орора Аплайънс“. Ядеше малко и почти не спеше, само работеше. Успя да се убеди, че захващайки се с поръчката на една закостеняла, традиционна компания, противопоставяща се на новите идеи, агенция „Огълви, Торп и Оуънс“ си бе навлякла непосилна задача.

Модерната реклама трудно можеше да помогне на клиент, който не желае нейната помощ. Но въпреки това в „Орора“ очакваха „Огълви, Торп и Оуънс“ да увеличат продажбите, в противен случай щяха да сменят агенцията. Цялата работа изглеждаше невъзможна. И все пак бързият ум на Лесли й подсказваше, че съществуват скрити възможности. Някои важни ходове сигурно още не бяха опитани.

В края на първата седмица й дойде умна идея. Тя се обади на Уес Глазър, бившия отговорник за поръчката на „Орора“, и го покани на обяд.

— Дойде ми една идея и просто исках да я споделя с теб — каза му.

— Говори — усмихна се Уес. Държеше се дружелюбно, изпитваше нескрита радост, че се е отървал от поръчката и й съчувстваше за трудностите.

— Смятам, че компанията трябва да смени името си — започна Лесли. — Това „Орора Аплайънс Корп“ ми звучи безнадеждно остаряло. Сложиш ли го в рекламен текст, направо дразни окото. Ако името се модернизира, ще се модернизира и цялата компания. Много компании прибягнаха напоследък до това, включително и огромни корпорации като „Ексън“ и „Оштоу“. Смятам, че това ще има добри резултати.

Уес шумно се изсмя.

— Защо се смееш? — погледна го Лесли.

— Слез от облаците и гледай нещата право в очите — каза той. — Старият Хатчър не ще и да чуе за най-малката промяна в печатните му реклами и всичко това е така от двайсет и пет години. Ако му предложиш да смени името на проклетата си компания, той ще отиде в друга агенция още преди да си си отворила устата. И компанията, и името й са традиционни както за него, така и за семейството му. Не, Лесли, трябва да бъдеш по-скромна. За бога, не забравяй с кого си имаш работа! Тук става дума за семейна гордост!

— Глупава гордост! — каза Лесли замислено.

— Както и да е — продължи Уес и отпи от кафето си. — Имаш ли да ми казваш още нещо?

В този миг Лесли усети чувството за превъзходство, което се криеше зад милото му поведеше. Сигурно си мислеше за нея, че е тъпа новачка, за да предлага толкова недипломатични идеи. Навярно цялата седмица щеше да се подиграва на наивността й пред останалите си колеги на игрището за голф.

Виждаше също как оглежда тялото й. Този ден бе сменила костюмчето си с рокля, която добре подчертаваше стройната й фигура. Чудеше се дали Уес, или който и да е друг от шефовете по поръчките ще вземат работата й на сериозно, след като е жена.

За момент се почувства ужасно от безизходното положение, в което се намираше. После сякаш нещо я озари и тя си даде сметка, че не всичко е изгубено.

— Благодаря ти за съветите, Уес. Извинявай, но трябва да бягам.

— Няма защо — усмихна се той, докато тя ставаше. — Винаги на твое разположение.

И се загледа в краката й, когато тя прекосяваше ресторанта на излизане, събличайки я мислено и казвайки си: „По всяко време, малката!“.

Никой в „Огълви, Торп“ не чу повече дума от Лесли за проекта й относно „Орора Аплайънс“. Тя пазеше всичко в дълбока тайна.

Бъд Оуънс и колегите му решиха, че мълчанието й е израз на безпомощност. Да се занимаваш с „Орора“, бе някакъв кошмар, неразрешима задача, за който и да е работник от рекламата. Бъд Оуънс бе закопал Лесли с тая поръчка просто за да я унижи и да охлади илюзиите й, че е способна за каквото и да било.

Затова учудването му бе голямо, когато, месец след като я бе назначил, чу, че е поканила Бартън Хатчър и отдела по реклама на „Орора“ на заседание в дирекцията на „Огълви, Торп“, за да им представи проекта си за рекламна кампания.

— Какво си намислила? — сопна й се той по телефона. — Сигурно си напълно неподготвена! Не искаш ли да обсъдиш плановете си с останалите тук?

— Предпочитам да бъде изненада, ако нямате нищо против — отвърна тя. — В края на краищата вие ме натоварихте с всичко това. Сега може би ще ме оставите да продължа.

— Това ще бъде краят ти — усмихна се Бъд Оуънс. — Тогава ще се видим на заседанието.

И той се настани удобно на стола си, предвкусвайки срутването на надеждите на Лесли Чембърлейн.

Заседанието се състоя на 10-и август. Беше горещо и домакини и гости се наслаждаваха на прохладата, внасяна от климатичната инсталация в залата.

Групата от „Орора“ пристигна в стегнати редици като малка армия, готова за бой. Бартън Хатчър — висок, внушителен мъж с гъста бяла коса и властно поведение, влезе, плътно заобиколен от заместник-директорите си и рекламните си асове. Студено поздрави Бъд Оуънс, каза тихо няколко думи на хората си, седна и си извади пура, която незабавно му запалиха.

— Може ли да започваме? — попита той.

Лесли стана, прекоси заседателната зала и застана отпред. Поради топлото време бе облечена в тънка лятна рокля. Правите й, младежки рамене и стегнатите й гърди се очертаваха под яркия десен, а краката й, загорели от неотдавнашните разходки до плажа „Оук Стрийт“, приятно контрастираха с него. Изглеждаше ужасно млада, но не чак толкова уязвима, както може би си мислеха някои от присъстващите в залата.

— Господа, добре дошли на нашето заседание! — започна тя.

— Господин Хатчър и сие, добре дошли отново в „Огълви, Торп и Оуънс“. Бих искала да ви представя нашия проект за голяма нова рекламна кампания в полза на „Орора Аплайънс“, както и някои специални предложения от интерес за вашата фирма.

Шефовете от „Орора“ гледаха Лесли скептично. Смущаваше ги фактът, че е жена, но повече от всичко ги притесняваше младостта й. И най-добрите специалисти от „Огълви, Торп“ бяха претърпели неуспех с предложенията си за приемлив рекламен текст за „Орора“. Толкова ли бе изпаднала агенцията, че да поверява тая важна поръчка на начинаещи?

Без да дава вид, че забелязва враждебните погледи около себе си, Лесли се приближи до големия телевизионен екран отпред. Намали осветлението и пусна видеомагнетофона, поставен зад телевизора.

Чу се музика и на екрана се появи рекламен клип за кухненско оборудване „Орора“. Привлекателна млада жена, облечена в тъмен костюм и надиплена копринена блуза, влезе в красиво подредена кухня, оставяйки настрани куфарчето си и събличайки сакото си. Включи печката, бързо извади някакво ястие от хладилника, пъхна го в микровълновата фурна, зареди кафеварката и пусна фурната на режим затопляне.

Посланието на клипа бе очевидно. Ставаше дума за млада, заета съпруга, която тъкмо се прибираше вкъщи от работа и бързаше да приготви вечерята. Изглеждаше ведра, жизнерадостна и доста секси, когато включваше електроуредите. Изящните й ръце в едър план въртяха копчетата, пускаха уредите в действие, подреждаха всичко. От нея лъхаше младежка енергия, щастие и безспорна женственост.

Дикторски глас произнесе звучно:

„Защо трябва да се трудите в кухнята, когато кухнята може да се труди вместо вас? По цял ден сте заети с работа, а когато се върнете вкъщи, ви се иска да се забавлявате. Тогава «Орора» взима нещата в свои ръце.“

Образът се разми, на негово място се появи нов кадър. Младата жена седеше в столовата и в романтична атмосфера отпиваше глътка вино в компанията на хубавия си съпруг. Вечерята беше готова без много усилия, благодарение на добре планираното й време и на незаменимата помощ на красивите й кухненски електроуреди марка „Орора“. Чуваше се тиха музика, а очаквателният й поглед недвусмислено издаваше интимното настроение на двойката и намеренията им за остатъка от вечерта.

Камерата се задържа на чувствените й очи, а на екрана се появи следният текст:

„С «Орора Лайфстайлс» вие излизате от кухнята и влизате в живота.“

Клипът свърши.

Лесли се обърна към един статив, поставен до телевизионния екран, и сгъна листа, който го покриваше. Откри се печатна реклама със същата стройна и секси млада жена в костюмче и надиплена блузка, която посрещаше мъжа си в модерната кухня, на фона на бляскави електроуреди марка „Орора“.

В шапката на рекламата се четеше същият текст:

„Вие излизате от кухнята и влизате в живота.“

Лесли се обърна към присъстващите.

— В радиорекламата на музикален фон младата жена разговаря със съпруга си и се набляга на същата идея. Посланието е ясно. Днешната жена работи и няма време за губене в кухнята. Посветила се е на професията си и на съпруга си. Иска деен живот и удовлетворение, а не безкраен и еднообразен труд. За нея кухнята е средство за постигане на тази цел. А продукцията на „Орора“, прочута с надеждността си, й дава възможност да се освободи от кухненската работа и да се отдаде на интересния си живот.

Един от рекламните асове на „Орора“ вдигна ръка.

— Какво е това „Орора Лайфстайлс“?

— Това е най-голямата изненада — отвърна Лесли. — „Орора Лайфстайлс“ е не само името на тази нова кампания и на новия имидж на продукцията с марка „Орора“. Това е и новото име, което предлагаме за самата компания.

В този момент всички в залата шумно и дълбоко си поеха дъх. Предложението на Лесли бе чиста ерес. Шефовете от „Огълви, Торп“ пребледняха. Представителите на „Орора“ се свиха по столовете си в очакване господарят им или да получи удар начаса, или да ги уволни един по един в близките минути. Никой не вярваше на ушите си.

Самата Лесли гледаше очаквателно към Бартън Хатчър, който напълно безстрастно седеше, всмукваше от пурата си и чертаеше с дима неясни фигури над главата си.

Мълчанието продължаваше, тежко като в гробница. Присъстващите се опитваха да се съвземат. Лесли не промълвяваше и дума.

Накрая един от шефовете на „Орора“ се наведе към Хатчър и прошепна:

— Господин Хатчър, смятам, че ще е най-добре да обсъдим…

— Тихо! — каза Бартън Хатчър.

Високопоставеният помощник се сви като кученце и млъкна, свел поглед към куфарчето си.

Мълчанието ставаше все по-дълбоко, почти непоносимо. Всички в залата имаха чувството, че младата жена отпред току-що е зашлевила плесница на Бартън Хатчър. Вече се канеха да възнегодуват, че такава деликатна поръчка е поверена на някаква си неопитна новачка. Просто виждаха как ще бъде изхвърлена веднага след заседанието заедно с глупака, дръзнал да я назначи. Предвкусвайки гнева на шефа си, те се готвеха единодушно да подкрепят безцеремонното отхвърляне на „Огълви, Торп“ в полза на някоя друга агенция.

Накрая Бартън Хатчър заговори. Гласът му бе тих, но не търпеше възражение.

— Господа, на мен ми харесва.

Залата занемя. Присъстващите не можеха да повярват на очите си. Споглеждаха се в недоумение и крадешком наблюдаваха Бартън Хатчър. Неговите очи бяха приковани в Лесли.

— Има стил — продължи той. — А това е нещо, което от известно време много ни липсва. Харесва ми. Много ми харесва.

— Какво ще кажете за новото име на компанията, господин Хатчър? — попита някой несигурно.

— Да, сър! — пригласяше му друг. — Винаги сме държали на името си!

— Глупости! — повиши неочаквано тон Хатчър. — Никога не сме били против ново име, стига то да е подобрявало старото. Само счупено се поправя — това е моето мото. А сега тази млада дама… как казахте, че ви е името?

— Чембърлейн, господине. Лесли Чембърлейн.

— Госпожица Чембърлейн не ни кара да жертваме нищо. Името си остава „Орора“. Просто му се добавя ново звучене. Вместо „Орора Аплайънс Корпорейшън“ става „Орора Лайфстайлс“. Мисля, че това е прекрасно. Модерно е и буди приятни асоциации. Какво става с вас, момчета? Нямате ли усет за хубавото?

Около масата се разнесоха гласове:

— Разбира се, господин Хатчър!

— Напълно сте прав, господин Хатчър!

— Точно това мислех и аз, господин Хатчър!

Те още пригласяха, когато Бартън Хатчър стана. Помощниците му скочиха на крака като навити пружини.

— Е — започна той, — аз имам доста работа. Ще ви оставя, момчета, да поизгладите подробностите. — После се обърна към Бъд Оуънс: — Радвам се, че най-после ни предложихте нещо свястно. Вече започвах да се тревожа. Явно сте имали нужда от прилив на млада кръв — заключи, поглеждайки към Лесли. — Браво, доволен съм!

И протегна ръка. Бъд Оуънс, все още блед от случилото се, я пое с крива усмивка.

— Радвам се, че мислите така, сър.

— А вие, госпожице… как беше името ви? — Гласът на Хатчър прогърмя през залата по посока на Лесли, която все още стоеше до статива.

— Чембърлейн, сър — обади се Бъд Оуънс. — Лесли Чембърлейн.

— Госпожице Чембърлейн — продължи Хатчър, — свършили сте чудесна работа, за което ви поздравявам. Бих искал да вечерям с вас довечера, преди да си тръгна към къщи. Ако, разбира се, това ви устройва.

— Разбира се, господине! — каза Лесли.

— Добре! — заключи Хатчър. — Тогава, господа, ако няма нищо друго, аз ви напускам.

И излезе от залата, придружен от помощниците си.

Бъд Оуънс остана сам със слисаните си подчинени. Лесли стоеше най-отпред и спокойно се усмихваше.

Бъд отиде към нея. Изразът й го вбесяваше. Изглеждаше доволна. Ала той нямаше за какво да я критикува. Тя буквално бе направила невъзможното за агенцията му.

— Е, мисля, че ни показахте някои неща. Моите поздравления! — В гласа му сякаш се четеше страдание, че трябва да я похвали.

— Казахте ми сто процента и аз така и направих — усмихна се Лесли. — Радвам се, че се получи.

Бъд поклати глава, все още недоумяващ.

— Аз също се радвам.

 

 

Същата вечер Лесли и Бартън Хатчър се срещнаха в един елегантен френски ресторант на Норт Кларк Стрийт. Тя бе облечена в класическа вечерна рокля с дълги ръкави и изрязано деколте, но само толкова, колкото да подчертава нежните й момински гърди. Специално я беше избирала, така че да изглежда в нея едновременно и секси, и почтена. И тя постигна целта си, както го потвърди възхищението в очите на Бартън Хатчър.

Той поръча шампанско и й се усмихваше, докато сервитьорът го наливаше в чашите. После допря чаша до нейната.

— Е, миличка, дадохме им да разберат, нали?

Лесли се засмя и отпи от шампанското.

— Мисля, че да.

Бартън Хатчър се облегна назад и загледа с възхищение чудесното момиче, чиято реклама щеше да измъкне фирмата му от блатото на застоя и да я върне на полагаемото й се място.

Той се срещаше с Лесли Чембърлейн не за първи път. Запознаха се преди три седмици и половина, когато тя за първи път му изложи плана си напълно поверително. Дойде при него в малкото градче в Минесота, за да му представи нещата лично: „Възложиха ми вашата поръчка и ми казаха, че не сте склонен да приемете някои промени в имиджа на фирмата си. Реших лично да го проверя, преди да пристъпя към изпълнение на задачата“ — така му каза.

При тази първа среща Хатчър силно се впечатли от невинната, типично американска красота на Лесли. Тя му разказа за собственото си детство в малкото градче и му спомена за електроуредите „Орора“, присъствали в живота й в нейния собствен дом и у баба й. Показа му колко добре е запозната с проблемите, срещани от фирмата на пазара, както и дълбокото си уважение към високото качество на производствените серии с марка „Орора“.

Когато идваше от тази открита млада жена, толкова честна и практична, смелото предложение за нова рекламна кампания и ново фирмено име съвсем не шокираше Бартън Хатчър. Напротив, струваше му се много оригинално. А Лесли го впечатляваше с почтеността си. Още от самото начало той възприе като добре дошла свежата промяна в мъжкия състав на „Огълви, Торп“, чиито идеи му се струваха прекалено безплодни и блудкави, за да помогнат на фирмата му. От негова гледна точка той бе гъвкав началник, открай време отворен към новото, а всички останали около него бяха тежки и инертни, неспособни да се освободят от старото мислене.

Лесли бързо го спечели на своя страна и двамата започнаха като баща и дъщеря да заговорничат и да планират представянето на проекта, с който тя всъщност трябваше да убеди другите — скептично настроените, а не самия Бартън Хатчър.

Когато големият ден настъпи, Хатчър и Лесли с тайна наслада се преструваха, че не се познават. Хатчър си умираше от удоволствие, когато гръмогласно караше да му повтарят името на Лесли.

Тази вечер той бе очарован не само от вълнуващите промени, които очакваха компанията му — самият той си признаваше, че е трябвало отдавна да ги направи — но също и от присъствието на красивата млада жена, която стопли старото му сърце и го убеди в стойността на проекта си.

Лесли много му напомняше за покойната му жена Клер, с която се бе свързал преди петдесет години в Минесота, когато тя бе пленително младо момиче и тъкмо навлизаше в обществото. Силната прилика го порази още при първото посещение на Лесли. Това веднага го предразположи към нея, въпреки че го изпълваше и с тъжен копнеж по обичаната толкова нежно жена.

Когато изгуби съпругата си, Бартън Хатчър не се ожени повторно. След смъртта си тя продължаваше да живее в спомените му и с течение на времето образът й на възрастна жена, каквато бе накрая, постепенно избледня, за да отстъпи на веселата и млада провинциална красавица, която бе ухажвал и за която се бе оженил преди толкова години. Спомените за любовта им от времето, когато я ухажваше, правеха собствения му отиващ си живот по-поносим и дори приятен.

В приемната си в „Орора“ той държеше портрет на Клер като млада в цял ръст и не искаше и да чуе да го смени с нещо друго, недотам лично. Почиташе паметта на жена си, понеже тя бе единственото човешко същество, на което бе вярвал и което сериозно бе уважавал. На портрета тя бе облечена с бледоморавата атлазена рокля, която той толкова харесваше, понеже цветът й хармонираше със зелените й очи.

Когато видя за първи път Лесли Чембърлейн, той сякаш съзря покойната си съпруга, излязла от гроба, как му се усмихва с бляскави очи и го очарова с провинциалната си чистота и острия си ум. Още повече че Лесли уважаваше предаността му към родната земя. Тя самата бе родом също от такова място. В нейно присъствие той чувстваше, че принадлежи повече от всякога на град Орора, щат Минесота, и не трябваше да го жертва, за да се състезава в модерния свят.

Сега той вдигна чаша в чест на Лесли.

— Нека го кажем открито, мила моя. Не ние. Ти им показа.

Лесли се усмихна. През изминалите седмици двамата с Бартън Хатчър необичайно се бяха сближили. Тя се чувстваше почти като негова дъщеря. Той наистина я харесваше, а резкият му тон и привързаността му към родното градче я изпълваха с истинска обич към него.

Тя си припомняше тези седмици и се чудеше коя от използваните тактики бе излязла най-успешна. Дали новото фирмено име? Или пък текстът? Или идеята й да се види лично с Хатчър?

Дали пък не бяха проучванията за личния му живот и за брака му, които направи преди срещата? Та нали затова, преди да се появи за първи път в кабинета му, специално се среса така, че да прилича на покойната му жена от любимия му портрет, и си облече бледоморава рокля?

Кой знае?

Когато се отдаваш стопроцентово на нещо, всяка подробност може да се окаже решаваща.