Елизабет Гейдж
Интимно (36)

35

Трентън, щата Ню Джърси

Януари 1978 г.

Животът на Тони Доранс се бе променил. Той вече се чувстваше съвсем друг човек.

Не беше в състояние да посочи в какво се изразяваше тази промяна или да каже кога точно се бе извършила. Може би преди три години или дори още по-рано. Една сутрин се бе събудил и бе установил. Че вече не е същият. Това се бе случило отдавна и оттогава, станал неусетно безучастен, той се бе оставил на течението.

През целия си съзнателен живот Тони винаги бе смятал, че се познава достатъчно добре. Разбираше собствените си потребности и гледаше да ги задоволява. В повечето случаи това не го правеше симпатичен за околните, но те и бездруго не го интересуваха особено.

Ежедневието му остана същото. Ходеше на работа, използваше своя чар и способности да постига известен успех и прекарваше свободното си време в пиене, хазарт и прелъстяване на жени. Но удоволствието, което изпълваше дните му, бе изчезнало. Всичко, което правеше, оставяше у него необяснима празнота. Дори завоеванията му както в службата, така и сред жените го оставяха безучастен. Таеше някакъв неутолим копнеж, който го караше да се чувства самотен и излишен.

От време на време някоя нощ той се отказваше от обичайните си митарства, оставаше си вкъщи, забиваше поглед в стената и започваше да се пита какво не беше наред.

Веднъж от скука отвори плика, в който пазеше купчина снимки от детството, и впери в тях невиждащ поглед. Беше болезнено изживяване. Не ги беше поглеждал от години и на практика беше престанал да си спомня детските години.

Беше отраснал на север във Филаделфия, в една от най-кошмарните части награда. Баща му беше металург, специалист по всичко, и за нещастие на семейството си падаше пияница и женкар.

Тони имаше две по-малки сестри, на крито помагаше, и майка, която обожаваше. Тя се казваше Тереза. Беше от ирландско семейство, което живееше недалеч от собствения им мизерен квартал. Макар че на своите трийсет години вече бе грохнала и съсипана, тя все още притежаваше някак изнурена и повехнала хубост и в юношеските му години нейният образ неизменно обсебваше сънищата и фантазиите му.

Баща му напусна семейството след серия особено жестоки скандали с Тереза заради друга жена. Тони стана опора и закрила за майка си — почистваше къщата, грижеше се за момичетата и носеше вкъщи пари, които изкарваше почти винаги на улицата по различни незаконни начини.

Той се наслаждаваше на своя в известен смисъл разбойнически живот. Беше си бунтар по природа и тъй или иначе, щеше да се забърка в нещо. Но откакто баща му изостави семейството, Тони бе свободен да изразява недоволството си от света, като в същото време покорно изпълняваше своя несправедливо завещан дълг към майка си. Беше добър син и в същото време някак непригоден за действителността. Този живот го устройваше.

Тогава го сполетя голямата трагедия на юношеството му. Майка му избяга с някакъв търговски пътник — красавец, когото срещнала в една таверна недалеч от къщи.

След като местния съвет на детски социални грижи разгледа случая, Тони и момичетата бяха разделени и осиновени от различни семейства. Никога повече не видя сестрите си.

Бе съкрушен от загубата на майка си. Той винаги я бе идеализирал и се бе старал да я защити от жестокостта и предателствата на баща си. След като баща му ги напусна, Тони се чувстваше мъжът на майка си. Когато тя го напусна, без дори да остави някакво писмо или да се сбогува с него, светът му буквално се срути.

Не минаха и няколко месеца от осиновяването му и проблемите му със закона започнаха. Стана многообещаващ член в една улична банда и изкарваше парите си с кражби, незаконна търговия и наркотици.

В него имаше нещо диво, някакво тайно желание да предизвиква съдбата и дори да бъде заловен. По време на кражбите винаги действаше безразсъдно и поемаше ненужни рискове. Когато участваше във въоръжени грабежи, можеше да бъде неоправдано брутален. Притежаваше някаква себеразрушителна сила, която плашеше дори и приятелите му от престъпния свят.

Два пъти го арестуваха. Първия път го пуснаха с предупреждение. Втория го пратиха в едно изправително училище със строг режим, където остана, докато навърши осемнайсет. На тази възраст вече бе закоравял злодей, опасен за себе си и за другите.

В онзи момент съдбата се оказа благосклонна към Тони. След като го пуснаха от изправителния дом, той и няколко негови приятели бяха хванати от едно опитно ченге на име Коуди Шийхан. Полицаят имаше богат опит с деца от улицата и видя у Тони възможности, които други бяха пропуснали да забележат.

Той проведе дълъг разговор с него, преди момчето да бъде призовано в съда. Думите му имаха огромно въздействие върху Тони. Това бе първият човек, който си бе направил труда да поговори истински с него. Баща му не се беше и опитвал, същото се отнасяше и за всички останали мъже с авторитет, които по една или друга причина се бяха появявали в живота му.

— Изкараш ли някакъв колеж, вземеш ли си диплома, за пет години ти ще постигнеш повече, отколкото твоите боклучави приятелчета за цял живот — заяви му Коуди Шийхан.

— И ще бъдеш свободен да се наслаждаваш на парите си. А заради няколкото хиляди долара, изкарани от крадени вещи, приятелчетата ти ще трябва да прекарат най-малко половината си живот зад решетките. Смяташ ли, че си струва?

Тони слушаше замислен.

— Имаш ум в главата си — каза полицай Шийхан. — Имаш и стил. Съчетай ги с малко образование и се опитай да направиш нещо от себе си. Естествено, ти си решаваш. Можеш и да пропилееш остатъка от живота си като жалък комарджия. Не е моя работа. Просто не мога да гледам как се превръщаш в балама като другарчетата си.

Само след час Тони бе прозрял достатъчно, за да оцени възможността да заживее от страната на закона и да проумее неизбежния провал и падение, които му предстояха, ако продължи съществуването си на престъпник.

Полицай Шийхан използва личното си влияние върху съдията по случая, за да смекчи присъдата на Тони. Момчето прекара една година в затвора. Докато беше там, Шийхан го посещаваше редовно. Започна и учебен курс, за да държи приравнителни изпити и да получи документ, че е завършил гимназия.

Тони си беше научил урока. След като излезе от затвора, той се включи в една програма за задочно обучение и завърши курс по бизнес. Учеше в колежа и работеше в малка таверна във Филаделфия едновременно като барман, сервитьор и бодигард. Беше невероятно усърден и целенасочен. Получаваше добри оценки в колежа и постепенно мърлявият гангстер от улицата се превърна във вдъхващ доверие изискан млад човек.

Трябваха му пет години, докато си вземе диплома, и само две, за да се преобрази в мъж, на когото малко жени можеха да устоят. През това време имаше много приятелки — момичета, заслепени от неговия хъс и самоувереност. Забавляваше се със същото усърдие, с което работеше. И се наслаждаваше на живота, който си беше избрал. Гледаше на някогашните си приятели от улицата като на банда безмозъчни нещастници, твърде ограничени, за да проумеят в какво всъщност се състои животът.

Онова, което бе принуден да заплати за задочното си образование в колежа и за липсата на връзки, се компенсираше от неговата самоувереност и чар. В продължение на осем бурни години той постепенно се издигаше в света на бизнеса, най-напред като служител в една производителна фирма във Филаделфия, после малка хотелска верига в Ню Джърси и накрая компанията „Прайс-Дейвис“ в Атланта.

За съжаление кариерата му като бизнесмен не се развиваше така бързо, както се бе надявал. Нещо му липсваше. Не, не амбиция — от нея той притежаваше в излишък — по-скоро център. Изглежда, не можеше да впрегне цялата енергия на личността си и да я насочи в една цел, докато постигне нещо съществено. Като че ли полезрението му бе някак ограничено. Можеше да бъде блестящ, когато се налагаше да използва своя интелект и чар, за да разреши непосредствен проблем, но твърде често не бе способен да види нещата в перспектива и се оказваше неподготвен, когато на вратата похлопаше истинската възможност.

Освен това чувството за малоценност и породения от него гняв, наследство от младостта, не бяха изчезнали напълно. Когато се отнасяше за представители на същия пол, често сприхавият му характер вземаше връх. Все се получаваше така, че засягаше интересите на един или друг началник точно когато се канеше да нанесе „своя голям удар“. Опитите му да се издигне често бяха съпроводени с внезапни подхлъзвания и пропадания в посредствеността, от която после с усилие трябваше да се измъква и да търси обратен път нагоре.

Заради тази своя немощ Тони пиеше повече, отколкото трябваше. Освен това играеше хазарт и губеше. Вечно нямаше пари и беше длъжник поне на десетина приятели, собственици на заведения и момичета. Все нещо договаряше с някого от многото съдружници около себе си, все кроеше планове да вложи средства я в ресторант, я в нов хотел или верига от дрогерии. Вечно чертаеше велики планове, които никога не се осъществяваха.

Многото жени, които ухажваше, в началото не можеха да устоят на чара му, както и на приказките му за многобройните му сделки и перспективи. Но рано или късно разбираха какво представлява. В повечето случаи той ги напускаше преди това, и то без да си е изплатил дълговете.

Градовете, в които бе живял, гъмжаха от разочаровани жени, които си спомняха за лъжите му с негодувание, но гледаха на креватните му достойнства с носталгичен копнеж, а на ненадеждната му личност — със своеобразно ласкаво презрение. Беше чаровник, привлекателен и забавен за компания, но като същност доста безинтересен.

Лесли бе едно от многобройните му завоевания. Беше я ухажвал, прелъстил и изоставил, също както бе постъпил с толкова други жени преди нея. По време на кратката им връзка не беше в състояние да почувства особената й дълбочина, нейната честност и почтеност. Тя бе по-красива от другите жени, които бе притежавал, дори прекалено красива. И любяща по начин, който го караше да й отвръща със същото чувство. Но вместо да го привържат към нея, тези качества го напрягаха и изнервяха, тъй като те бяха символ на един живот на ангажираност и стабилност, дори на определена съкровеност, които за себе си той смяташе за немислими. Лесли бе толкова открита, че когато бяха заедно, той усещаше, че няма къде да се скрие.

Ето защо, когато се отърва от нея, изпита почти искрено облекчение.

Или поне така смяташе.

Сега обаче за Тони положението се беше влошило.

Жените, които прелъстяваше, вече не го стимулираха. Работата му го отегчаваше, Той осъзнаваше безсмислието на собственото си съществуване и то го изпълваше с безнадеждност. Поглеждаше се в огледалото и виждаше, че вече не е толкова млад, колкото преди. Трийсет и четири годишен, той бе на възраст, в която много от неговите колеги бизнесмени вече ставаха вицепрезиденти на големи компании. Животът почваше да го застига.

Тревогата му се дължеше не само на образа в огледалото или на датата в кръщелното му свидетелство. Промените бяха по-дълбоки. Там, където преди се беше борил с живота, стъпил на твърда почва, сега сякаш се сражаваше с някакви плаващи пясъци, които го поглъщаха.

Нещо липсваше в живота му. Абсурдното беше, че тази липса бе съществувала винаги, поне доколкото той можеше да прецени. Но сега бе станала твърде осезателна и той я усещаше като болезнена празнота в корема си.

Това бе втората голяма криза в самоопределението си като личност, която Тони бе принуден да преживее. Първата беше внезапната загуба на майка му. И този път той не беше по-подготвен да я преодолее от предишния.

Тъй че реакцията му се изразяваше в това да прелъстява повече жени, да пие повече, да увеличи хазарта и изобщо да предизвиква опасността по какви ли не начини, които изкусно го водеха към собственото му самоунищожение.

Даде си сметка, че сега по-често се люби с омъжени жени. Често се опитваше да ги завлече в леглото при компрометиращи обстоятелства, броени минути преди съпрузите им да се върнат от работа. Като че ли вече не беше способен да се възбуди, ако не чувстваше дебнещата опасност.

Именно този тип жестока сексуална настървеност го вкара в беда.

Тони работеше в една фирма за недвижими имоти в Ню Джърси. Продаваше бизнес терени и скъпи домове. Неговият чар и безупречна външност го правеха истински талант за търговията. Справяше се по-добре от всякога и печелеше повече от предишните няколко години. Това като че ли бе идеалната професия за него. Надяваше се скоро да стане съдружник в бизнеса.

Настоящият му шеф, пълен и сприхав човек на име Роско Грийв, се бе издигнал от нищетата и ръководеше своя бизнес сурово и властно. За да избегне гнева му, Тони трябваше да се откаже от типичния си начин на действие да спечели с чар приятелското му разположение и вместо това да върши работата си усърдно.

Оказа се, че Роско Грийв има голяма дъщеря на име Уенди. Седемнайсетгодишна, тя не блестеше с особен ум, движеше се с група разхайтени приятелчета и по бански изглеждаше достатъчно добре, за да си похапва без ограничения. Имаше медноруси коси, кадифена кожа, тесен гръден кош и сочни гърди.

Тони я видя за пръв път на една официална вечеря в дома на своя шеф, след което се оказа, че му е трудно да я забрави. Противопостави се на нагласата си за няколко безплодни седмици и организира нещата така, че да я срещне уж случайно в местния вертеп, където тя се забавляваше с приятелите си. Не се опита да скрие кой е, нито какво иска от нея. Знаеше, че чарът му в съчетание с нейната тръпка към забраненото приключение да прелъсти служител на баща си щяха да му бъдат повече от достатъчни, при положение, че тя се окажеше „такова момиче“. Което си беше самата истина, както Тони установи при първата им тайна среща, която започна в едно кино и завърши в невзрачен мотел в покрайнините на града.

В леглото Уенди се оказа доста неопитна, но и ненаситна, а тялото й по никакъв начин не измами надеждите му. Той я люби грубо, с чувството, че е завладян от нещо опасно и неудържимо. Грубостта му обаче явно я възпламени, защото импонираше на вътрешната й необузданост.

Тони трябваше да е наясно с факта, че момичето има сериозни проблеми с баща си и иска да го нарани колкото се може повече. Това бе причината за особеното удоволствие, което тя изпитваше, да спи с един красив мъж, служител на Роско Грийв.

Но Тони не беше достатъчно проницателен, за да прозре истината. Беше твърде ангажиран със себе си и със собствената си потребност да предизвиква опасността. Ако беше обмислил нещата по-внимателно, може би щеше да успее да избегне съдбата, която го очакваше.

Тайните им любовни срещи продължиха няколко седмици. В началото всичко се развиваше по плана. После, твърде изненадващо за Тони, Уенди започна да проявява към него признаци на собственическа ревност. Разбра по някакъв начин за една от по-възрастните жени, с които той се любеше, и настоя повече да не се вижда с нея. Колкото и странна да бе претенцията й, Уенди изискваше вярност.

Това отношение доведе до няколко скандала между любовниците. Разменяха се крясъци, хвърчаха вази и всичко това в един момент доведе до оплаквания от страна на съседите — гости на мотелите, в които отсядаха. Кратките сдобрявания биваха последвани от още по-яростни разправии, тъй като по характер Уенди бе избухлива и невъздържана също като Тони.

Накрая се стигна до жесток скандал и размяна на удари. Уенди започна да замеря Тони с всичко, което успееше да докопа, а той й разцепи устната и й насини окото, след което с трясък напусна стаята, която си бяха наели в мотела, оставяйки я чисто гола и побесняла от ярост в празното двойно легло.

Резултатът от този непредпазлив ход на Тони бе, че обиденото момиче разказа всичко на баща си. Тони бе уволнен незабавно, офисът му бе опразнен, а личните му вещи му бяха изпратени още преди самият той да е уведомен за прекратяването на договора му.

Тони се озова в тежко положение по няколко причини. Без положителна препоръка от страна на Роско Грийв той щеше много трудно да си намери работа, в която и да е стабилна фирма за недвижими имоти, поне в Ню Джърси. Щеше да му се наложи доста да пообикаля.

Тони не можеше да си обясни какво му ставаше. Дъщерята на Грийв не означаваше нищо за него, абсолютно нищо. И въпреки това заради собствената си глупост бе загубил най-добрата работа през последните пет години. Защо бе извършил нещо толкова ненужно и пагубно за самия него?

За нещастие, въпреки че притежаваше хитрост и чар, Тони бе лишен от най-елементарна способност за самоанализ. Така той не осъзна, че онова, което му се беше случило с Уенди Грийв и нейния баща, изобщо не беше случайност. Неговата необмислена връзка бе по-скоро симптом, отколкото причина за проблема му. Той се бе впуснал в нея със стиснати очи, сляп за скритите конфликти, обуславящи поведението му, и бе принуден да понесе последствията.

Тони започна да си търси нова работа. Но го правеше без обичайната си енергия и самоувереност. И въпреки че кандидатстваше за нови постове с намерението да очарова бъдещите си работодатели, правеше го някак без сърце. Те, от своя страна, чувстваха това и не го наемаха.

Той преживяваше своите дни и нощи, изпивайки и пропилявайки на хазарт онова, което бе останало от парите му. Спеше с всякакви жени. Забираше ги по барове и ресторанти, срещаше ги по магазините, дори ги спираше на улицата и успяваше да спечели благоволението им с няколко добре подбрани думи и с марковата си усмивка.

По някаква причина точно жените го потискаха повече от всичко останало. Те бяха сладникави и заменими като картонени фигури, без дълбочина. Успешното им прелъстяване, ревността им, гневните им изблици бяха напълно предвидими. Малката Уенди Грийв бе просто седемнайсетгодишна разновидност на този род същества, които отдаваха телата си като марионетки. Зад красивата си плът те нямаха душа.

През този период Тони понякога така се отчайваше, че през нощта оставаше вкъщи, твърде изчерпан психически дори да пие, да играе хазарт или да преследва нова жена. Точно в една такава нощ отвори плика със снимките от младостта си, няколко тягостни мига застина така, втренчил поглед в пожълтелите изображения и после отново ги прибра. Нямаше сили да погледне в миналото си.

В продължение на три месеца Тони бе в плен на най-тежката депресия през живота си. Струваше му се, че е изгорил всички мостове зад гърба си, а отпред го чака единствено непрогледен мрак. Колкото и да се насилваше да се ангажира с бъдещето, всъщност вече се бе предал на отчаянието.

В редките случаи, когато се взираше в себе си и се питаше какво се беше объркало, той се улавяше, че проклина женския пол с черна омраза и ненавист. Жените, реши той, бяха причината за всичките му проблеми. Те бяха пратени на земята, както се казва в Библията, да изкушат мъжа и да го тласнат към самоунищожение.