Йозеф Томан
След нас и потоп (4)

4

Актуарият^[1] от римската магистратура^[2] е кръгла нула, нищожество в краката на господарите, песъчинка в морето. Но в определен час на деня, след изгрев-слънце — той е важно лице…

Той слиза по стълбите от Табулариума^[3] към Forum Magnum^[4], а на крачка зад него — двама държавни роби; слиза със свитък в ръка — бавно, важно, достолепие…

След като стигна на Виа сакра^[5], водеща към курията^[6] на Юлий Цезар, актуарият сви надясно към Форума, където от незапомнени времена се събираха римляните. Спря пред голямата дъска под рострата^[7], робите намазаха дъската с лепило и той саморъчно залепи върху нея последния брой на римския вестник.

АСТА DIURNA POPULI ROMANI^[8]

 

Изведнъж от всички страни започна да се стича народ. Какво съобщава днес префектът на държавния архив на римските граждани? Тълпата бързо растеше. Десетки глави — немити, чорлави, за които прокарването на мръсните пръсти в сплъстените коси означаваше вчесване, — десетки хора в тъмни плебейски дрехи протягаха любопитно шии. Надничари, носачи и гребци от тибърското пристанище „Емпория“, занаятчии и търговци от Форум боариум и Велабъра^[9], клиенти^[10], които бързаха да поднесат утринния си поздрав на своите патрони; пеещи проститутки, които се прибираха от субурските^[11] кръчми в бърлогите си отвъд Тибър; просяци, крадци, улична сган… Появиха се и няколко напарфюмирани глави, чиито смачкани прически и изнурени лица издаваха нощните им преживелици.

Актуарият се отдалечи с важна крачка и към дъската си проби път висок младеж. Рижата му глава светеше в алените лъчи на слънцето едва ли не като златния шлем на Юпитер Капитолийски.

— Ей, рижавият, можеш ли да четеш? — обади се глас от тълпата.

— Мога. Но за такова обръщение — нищо не заслужавате!

— Разкарай се тогава, рижа лисицо…

— Някой да прочете на глас!

Силен глас от първата редица започна да чете:

— „Acta diurna…“

— Прескочи това, умнико…

— Пет! Тихо!

— „… издаден два дни преди януарските нони^[12] по времето на консулите Гней Ацероний и Гай Понций…“

— Дано те тресне Херкулес по главата! Съобщенията, чети!

— „Император Цезар Август Тиберий Клавдий Нерон…“

— Не стига ли само Тиберий, плямпало? — извика от тълпата груб мъжки глас.

— „… под грижите на своя лекар Харикъл и императорския наследник Гай Цезар бързо се съвзема след болестта. Сънят му е здрав, апетитът — добър…“

— Апетитът му за малолетни момичета и момчета също е добър, нали? — обади се женски глас.

— Дръж си устата, жено! Това мирише на обида на величеството, внимавай!

— „… по-голямата част от деня императорът посвещава на държавните дела, беседва с философите, а вечерта Тиберий…“

— Биберий!^[13] — извикаха няколко гласа едновременно. Тълпата се разсмя с шепа на уста, само неколцина се възмутиха от предпазливост.

— Мръсна стан! — процеди един мъж в тога.

Гласът на четеца продължи:

— „… а вечерта Тиберий слуша стихове и музика…“

 

 

Сенатор Сервий Геминий Курион в момента се къпеше в банята на своя дворец и робът му четеше същото съобщение. Той слушаше напрегнато. Вярно ли е това, или е трик на Макрон? Дали наистина оздравява императорът? Сервий се разстрои. Времето тече. Сега един ден означава повече, отколкото друг път цяла година. Нареди да го извадят от басейна за масаж.

 

 

Гласът на Форума:

— „… тази сутрин замина за Капри при императора преторианският префект^[14] К.Н.С. Макрон…“

— Браво! — извика някой от тълпата. — Пак мръсотия…

 

 

Сенатор Сервий гледа в прекрасния таван на своя тепидариум^[15], слуша и се мръщи. Тиберий плюс Макрон това е голяма сила. Налага се изключително внимание.

Съобщението, че днес призори консул Гней Ацероний, увенчан с лавров венец, е принесъл в жертва на римските пенати овен пред Аполоновия храм — народът и Сервий изслушаха равнодушно. Интерес предизвика съобщението, че по заповед на императора шести легион се премества от Сирия в Алба Лонга^[16]. Неговият втори командуващ, Луций Геминий Курион, син на сенатора Сервий Геминий Курион, се очаква в Рим в близките дни. Я виж ти, Курион, синът на стария републиканец! Какво може да означава това, че го съобщават? И се връща посред зима! Нов сановник? Нова звезда на държавното небе?

 

 

Сенатор Сервий Геминий Курион, когото в момента балнеаторът^[17] мажеше с благовония, изслуша това съобщение с удоволствие. Слава на боговете, че най-после се прибира! Вече му беше време да си дойде. Малко позакъсня — ябълката на Капри презряна и ще падне. Но добре е, че името на сина му се носи днес сред народа. Симпатията на тълпата понякога е необходима. Пък и включването на това съобщение в дневните вести не струваше кой знае какво на Сервий: само седемнадесетгодишната гръцка робиня, която префектът на държавния архив си хареса на угощението у Сервий… Това ще е от полза.

 

 

Гласът под рострата продължава да чете:

— „… сенатор Марк Юний Афер, обвинен в злонамерена обида на величеството, след изслушването на свидетелите и разпита чрез мъчения на деветимата роби, получи от съдебния трибунал под председателството на К.Н.С. Макрон смъртна присъда. Екзекуцията бе извършена вчера при залез-слънце. Цялото имущество на екзекутирания е конфискувано в полза на държавната хазна, с изключение на една четвърт, която получава гражданинът, разкрил престъплението…“

Сервий рязко се вдигна от леглото, отблъсна дланите на балнеатора и заповяда да го облекат. „Афер! Наш човек!“ Ръцете на Сервий трепереха, когато ги вдигна, за да му облекат робите копринената туника. „Какъв късмет, че не го допуснах у дома си този бъбривец, когато се беше раздрънкал в кулоарите на сената, че нещо трябва да стане… Довериш ли тайна на такъв дърдорко — край с тайната! Афер е вече в царството на Хадес. Но огънят се приближава. Старикът от Капри е в настъпление. Толкова далече се намира, единадесет години вече не живее в Рим и въпреки това знае всичко, което тук се шушне. Да, Макрон е неговото око и ухо, Макрон поддържа цяла армия доносници и подстрекава императора. А той нанася ударите. Ах, този мъж, макар и с единия крак в гроба, има сила за десет живи. И мръсният говедар Макрон после преспокойно им отсича главите и заграбва златото! А лъжците от Магистратурата имат нахалството да пишат, че имуществото на Афер било конфискувано за държавната хазна, а не за императора!“

Облечен в снежнобялата си тога, обточена с две алени ивици — белег на сенаторския му сан, — старият Курион изглеждаше величествен и се държеше като олицетворение на спокойствието. Така им се струваше поне на робите. Но по време на закуската матрона Лепида веднага позна, че мъжът й е развълнуван. Той каза, че „Acta diurna“ е съобщила за предстоящото завръщане на Луций. Лепида се трогна от тези думи. Толкова време, три години, о богове, не е виждала сина си, но чувствувала, че има и нещо друго, за което не смеела да попита и за моето сенаторът нямало да й каже нито дума… „Още днес ще поговоря с Авиола — мислеше си Сервий, — а когато дойде Луций, ще се посъветваме заедно. Само по-скоро да си дойде. Hora ruit…^[18]“

 

 

Съобщението, че сенатор Афер е екзекутиран, предизвика вълнение и на Форума. Глъчката стихна, хората си зашепнаха.

— Още един!

— Кой ли е вече поред за тази година?

— Чу ли? Доносникът ще получи четвъртината! А тази четвъртина ще са няколко милиончета…

— Кой ли е доносникът?

— Дявол го знае! Казват, пак от сенаторите…

— Хубав занаят е това, доносничеството, а? Да опитаме и ние…

— Свиня е той, който и да е…

— Ами! Браво на него! Един кръвопиец по-малко!

— Тихо! Не прекъсвайте! Чети! Какво пише там още?

 

 

„… сенатор Валентин Бевий купува роб — майстор на кулинарното изкуство. Дава за него каквато поискат цена…“

 

 

— Чувате ли? — заврещя някаква жена, ръкомахайки. Чувате ли тези ненаситни мръсници за какво мислят? За какво имат пари! А ние нека изпопукаме от глад. И Рим търпи това…

Площадът известно време кипеше от възмущение, после тълпата стихна.

— Какво става там, муцуно тлъста, защо не четеш нататък?

— Повече нищо няма, граждани. Само още някаква глупост… какво е това… аха… че някой се развеждал.

Гласовете се изсипаха като градушка:

— Та това нищо ли е бе, глупчо?

— Кой се развежда?

— С кого се развежда?

— Защо се развежда?

— Чети по-бързо, зурло!