Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

98

В света е имало седем чудеса. Народната памет е донесла до нас само три: храма на Диана Ефеска, градините на Семирамида и медния колос в Родос. Споменът за останалото е потънал на дъното на Атлантическия океан.

За осмо чудо, както повтаряше всеки ден мадам Ламол, трябвало да се смята шахтата на Златния остров. По време на вечерята в току-що завършената зала на двореца, с огромни прозорци, разтворени за полъха на океана, мадам Ламол вдигаше чаша:

— За чудото, за гения, за дързостта!

Цялото отбрано общество на острова ставаше и приветствуваше мадам Ламол и Гарин. Всички бяха завладени от трескава работа и фантастични замисли. Нека там, на континентите, си крещят за някакви нарушения на правата. Няма никакво значение. Тук ден и нощ бучи шахтата изпод земята, громолят елеваторите, настъпващи все по-дълбоко и по-дълбоко към неизчерпаемите запаси от злато. Сибирските златоносни наноси, овразите на Калифорния, снежните пустини на Клондайк — нищо не представляват, примитивна промишленост. Златото е тук, под краката ти, навсякъде, само да проникнеш през гранита и врящия оливин.

В дневниците на Манцев Гарин намери следната записка:

„Днес, тоест когато е отминал четвъртият ледников период и с голяма бързина започна да се развива една порода животни, лишени от окосмено покритие, способни да се движат на задните си крайници и снабдени със сполучливо устройство на устната кухина за произнасяне на разнообразни звуци — земното кълбо представлява следната картина.

Горната му покривка се състои от застинали гранити и диорити с дебелина от пет до двадесет и пет километра. Отвън тази корица е покрита с морски наноси, пластове въглища (наслоени останки от растения) и нефт (останки от животни). Кората лежи върху втора обвивка на земното кълбо — върху разтопени метали — върху Оливиновия пояс.

Разтопеният Оливинов пояс на места, като например в някои райони на Тихия океан, се приближава до повърхността на земята на дълбочина до пет километра.

Дебелината на тази втора разтопена обвивка достига днес повече от сто километра и се увеличава с един километър на всеки сто хиляди години.

В разтопения Оливинов пояс различаваме три пласта: най-близкият до земната кора е от шлака, изхвърлена от вулканична лава; средният пласт — оливин, желязо, никел, тоест съставките на метеоритите, падащи като звезди на земята през есенните нощи, и накрая третият пласт, най-долният — злато, платина, циркон, олово, живак.

Тези три пласта на Оливиновия пояс лежат като на възглавница върху сгъстен до течно състояние слой, газ хелий, който се получава като продукт при разпадането на атома.

И накрая под обвивката на течния газ се намира земното ядро. То е твърдо, метално, с температура към двеста седемдесет и три градуса под нулата, тоест температурата на пространството на Вселената.

Земното ядро се състои от тежки радиоактивни метали. Известни ни са два от тях — уран и торий, намиращи се в края на Менделеевата таблица. А те самите са продукти от разпадането на основния, неизвестен досега в природата свръхтежък метал.

Открих следи от него във вулканичните газове. Това е металът М. Той е единадесет пъти по-тежък от платината. Притежава страшна радиоактивност. Ако един килограм от този метал се извлече на повърхността на земята — всичко живо на километри наоколо ще бъде унищожено, всички предмети, облъчени от него, ще светят.

И понеже относителното тегло на земното ядро съставлява само осем единици (колкото относителното тегло на желязото), което винаги е навеждало на погрешната мисъл, че ядрото уж е желязно, и тъй като не бива да се допуска, че металът М се намира в земното ядро под налягане един милион атмосфери, в поресто състояние, то стигаме до единствения извод:

Земното ядро представлява кухо кълбо или бомба от метала М, напълнена с хелий, който поради чудовищното налягане е в кристално състояние.

Ето как изглежда земното кълбо в разрез:

hiperboloidyt_na_inzhener_garin4.png

Металът М, от който се състои земното ядро, непрекъснато се разпада и се превръща в други леки метали, освобождавайки огромно количество топлина. Земното ядро се прегрява. След няколко милиарда години Земята трябва да се прегрее изцяло, тогава ще избухне като бомба, ще пламне, ще се превърне в кълбо от газове с диаметър на орбитата, която Луната описва около Земята, ще започне да свети като звезда, а после да изстива и отново да намалява до размерите на земното кълбо. Тогава на Земята отново ще възникне живот, след милиарди години ще се появи човекът, ще започне бързо развитие на човечеството, борба за по-висше социално устройство на света.

Земята пак непрекъснато ще се прегрява от разпадането на атома, за да пламне отново като малка звезда.

Такъв е кръговратът на земния живот. Такива кръговрати е имало безкрайно много и безкрайно много ще бъдат и за в бъдеще. Смърт няма. Има вечно обновление…“

Ето какво прочете Гарин в дневника на Манцев.