Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (84)

84

Ето какво се случи скоро след това: „Аризона“ хвърли котва на външния рейд на Марсилия. Гарин предяви в банката „Креди лионе“ чека на Ролинг за двадесет милиона фунта стерлинги. Изпаднал в паника, директорът на банката замина за Париж.

На „Аризона“ беше разгласено, че Ролинг е болен. Той седеше под ключ в каютата си и Зоя най-усърдно следеше изолацията да бъде пълна. В продължение на три дни „Аризона“ товареше течно гориво, вода, консерви, вино и други неща. Моряците и зяпачите на кея много се учудиха, когато до „луксозната кокотка“ се приближи плоска гемия, натоварена с чували пясък. Разправяха, че яхтата уж заминавала за Соломоновите острови, които гъмжали от човекоядци. Капитан Янсен закупи оръжие — двадесет карабини, револвери, противогазови маски.

В определения ден Гарин и Янсен отново отидоха в банката. Посрещна ги помощник-министърът на финансите, пристигнал спешно от Париж. Докато ги обсипваше с любезности и твърдеше, че не се съмнява в достоверността на чека, той все пак пожела да види лично Ролинг. Отведоха го на „Аризона“.

Ролинг го посрещна много болен, с хлътнали очи. Потвърди, че чекът е издаден от него, че заминава с яхтата на далечно пътешествие и моли по-скоро да приключат с всички формалности.

Помощник-министърът на финансите, хванал гърба на стола и жестикулирайки като Камий Демулен, произнесе реч за великото братство на народите, за културната съкровищница на Франция и помоли за отсрочка в плащането.

Затворил уморено очи, Ролинг поклати глава. Стигнаха до споразумение — „Креди лионе“ да изплати една трета от сумата във фунтове, останалото — във франкове по курса.

Парите бяха докарани привечер с военен катер. После, когато бяха отстранени външните лица, на командния мостик се показаха Гарин и Янсен.

— Да се съберат всички горе.

Екипажът се качи на шканците и Янсен заговори с твърд и суров глас:

— Моряци, яхтата, наречена „Аризона“, потегля на много опасно и рисковано плаване. Да не мръдна от мястото си, ако дам гаранция за живота на някой от вас, за живота на собствениците и оцеляването на самата яхта. Вие добре ме познавате, морски чада. Увеличавам двойно заплатата, удвояват се и редовните премии. На всички, които се завърнат в родината, ще бъде дадена пожизнена пенсия. Давам ви срок до залез-слънце да си помислите. Който не иска да рискува, да си вдига партакешите.

Вечерта осем души от екипажа слязоха на брега. Същата нощ попълниха екипажа с осмина върли безделници, които капитан Янсен сам намери в пристанищните кръчми.

След пет дни яхтата хвърли котва на рейда в Саутхемптън. Гарин и Янсен предявиха в английската кралска банка чек на Ролинг за двадесет милиона фунта. (По този повод в камарата бе направено меко запитване от лидера на работническата партия.) Парите бяха отпуснати. Вестниците надигнаха вой. В много градове станаха работнически демонстрации. Журналистите се устремиха в Саутхемптън. Ролинг никого не прие. „Аризона“ взе течно гориво и пое през океана.

След двадесет дни яхтата спря в Панамския канал и изпрати радиограма да се обади главният директор на „Анилин Ролинг“ — Мак Линей. В определеното време Ролинг, седнал в радиокабината под дулото на револвер, нареди на Мак Линей да изплати на приносителя на чека господин Гарин сто милиона долара. Гарин замина за Ню Йорк и се върна с парите и със самия Мак Линей. Това беше грешка. Ролинг разговаря с директора точно пет минути в присъствието на Зоя, Гарин и Янсен, Мак Линей си замина с дълбокото убеждение, че тази работа не е чиста.

След това „Аризона“ започна да кръстосва в тихото Карибско море. Гарин пътуваше из Америка по заводи, наемаше параходи за пренасяне на товари, купуваше машини, уреди, инструменти, стомана, цимент, стъкло. Товаренето ставаше в Сан Франциско. Пълномощникът на Гарин сключваше контракти с инженери, техници, работници. Друг пълномощник замина за Европа и вербуваше сред отрепките от руската бяла армия петстотин души за полицейска служба.

Така измина близо месец. Ролинг всекидневно разговаряше по радиото с Ню Йорк, Париж, Берлин. Заповедите му бяха сурови и неотменни. След унищожаването на анилиновите заводи европейската химическа промишленост престана да се съпротивлява. „Анилин Ролинг“ беше отбелязано на всички фабрики. Това беше марка — жълт кръг с три черни ивички и надпис: горе „свят“, долу — „Анилин Ролинг къмпъни“. Сякаш всеки европеец трябваше да бъде щампосан с това жълто кръгче. Така „Анилин Ролинг“ атакуваше през димящите развалини на заводите на анилиновата компания.

По цяла Европа намирисваше на колониална, зловеща миризма. Надеждите угасваха. Веселието и радостта не се връщаха. Безброй съкровища на духа мухлясваха в прашните библиотеки. Жълтото слънце с трите черни ивички озаряваше с мъртва светлина високите сгради на градовете, комините и пушеците, реклами, реклами, реклами, изсмукващи кръвта на хората, и по павираните мръсни улици и улички, между витрини, реклами, жълти кръгове и кръгчета — човешки лица, измъчени от глад, от скука и отчаяние.

Валутите падаха. Данъците се повишаваха. Дълговете нарастваха. Жълтото кръгче атакува фронтално и свещената законност, повеляваща да се зачита дългът и правото.

В касите на „Анилин Ролинг“ парите се стичаха като ручейчета, ручеи, цели реки. Директорите на „Анилин Ролинг“ се намесваха във вътрешните работи на държавите, в международната политика. Те сякаш създаваха орден на тайни правителства.

Гарин кръстосваше нашир и надлъж Съединените щати с двама секретари, инженери, машинописки и шайка разсилни. Той работеше по двадесет часа на денонощие. Никога не питаше за цените и не се пазареше.

Мак Линей го наблюдаваше с тревога. Не можеше да разбере за какво се купува и товари всичко това и защо с такова безразсъдство се пилеят милионите на Ролинг. Секретарката на Гарин, една от машинописките и двама разсилни бяха агенти на Мак Линей. Те му изпращаха всекидневно в Ню Йорк подробен отчет. И въпреки това трудно бе да се разбере нещо в тази вихрушка от покупки, поръчки и контракти.

В началото на септември „Аризона“ отново се появи в Панамския канал, взе на борда си Гарин и щом излезе в Тихия океан, изчезна в югозападна посока.

В същата посока две седмици по-късно потеглиха десет натоварени кораба със запечатани заповеди.