Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (7)

7

В централната поща при едно от гишетата за подаване на телеграми за чужбина се провря червеникава пълна ръка с трепереща телеграфна бланка.

Телеграфистът се загледа няколко секунди в ръката и накрая разбра: „Аха, без пети пръст, без кутре“, и зачете бланката.

„Варшава, Маршалковска, до Семьонов. Поръчението е изпълнено наполовина, инженерът замина, не успях да взема документите, чакам нареждане.

Стас.“

Телеграфистът подчерта с червен молив — Варшава. Стана, затулвайки с тялото си прозорчето, заразглежда през решетката подателя на телеграмата.

Беше едър човек на средна възраст, с болнава жълтеникаво-сива кожа на подпухналото лице, с увиснали мустаци. Очите му не се виждаха през цепките на подутите клепачи. На обръснатата си глава носеше кафяв кадифен каскет.

— Какво има? — запита грубо той. — Приемайте телеграмата.

— Телеграмата е шифрована — отвърна телеграфистът.

— Как така шифрована? Какви глупости дрънкате! Това е търговска телеграма, длъжен сте да я приемете. Ще ви покажа удостоверение, аз съм от полското посолство, носите отговорност за най-малкото забавяне!

Четирипръстият гражданин се ядоса, бузите му се тресяха, той не говореше, а лаеше, но ръката му продължаваше да трепери неспокойно върху дъската на гишето.

— Вижте какво, гражданино — настояваше телеграфистът, — макар да твърдите, че телеграмата ви била търговска, аз съм сигурен, че е политическа, шифрована.

Телеграфистът се усмихваше. Жълтият господин се ядосваше и повишаваше глас, а в това време едно момиче незабелязано взе телеграмата и я занесе на масата, където Василий Виталиевич Шелга преглеждаше всички подадени телеграми през този ден.

Щом погледна бланката: „Варшава, Маршалковска“, той излезе иззад преградката в залата, застана зад ядосания подател и напрани знак на телеграфиста. Той се понамръщи, пусна една шега по повод политиката на пановете и започна да пише квитанцията. Полякът сумтеше тежко от яд, пристъпвайки от крак на крак, лачените му обувки скърцаха. Шелга наблюдаваше внимателно големите му крака. Отиде до изходните врати, кимна към поляка и нареди на дежурния служи тел:

— Да се проследи.

Вчерашното дирене с кучето ги заведе от вилата в брезовата гора до река Крестовка и по-нататък следите се загубиха: сигурно убийците се бяха качили на лодка. Вчерашният ден не донесе нови данни. Престъпниците по всяка вероятност се бяха укрили добре в Ленинград. Прегледът на телеграмите също не доведе до нищо. Може би само тази последната — до Варшава за Семьонов — представляваше известен интерес.

Телеграфистът подаде на поляка квитанцията, той бръкна в джоба на жилетката си за дребни пари. В този момент до гишето бързо се приближи с бланка в ръка красив тъмноок човек с остра брадичка и докато чакаше да се освободи мястото, със спокойна неприязън гледаше солидното шкембе на ядосания поляк.

После Шелга забеляза как човекът с острата брадичка изведнъж се стегна целият: забелязал бе четирипръстата ръка и веднага погледна поляка в лицето.

Очите им се срещнаха. Долната челюст на поляка увисна. Подпухналите клепачи широко се разтвориха. В мътните му очи се мярна ужас. Лицето му се промени като на страшния хамелеон — стана оловносиво.

И едва тогава Шелга разбра — позна човека с брадичката, застанал пред поляка: това беше двойникът на убития във вилата в брезовата горичка на остров Крестовски.

Полякът издаде хриплив вик и хукна с невероятна бързина към изхода. Агентът, който трябваше да го следи отдалеч, безпрепятствено го пусна да изтича на улицата и се шмугна след него.

Двойникът на убития остана пред гишето. Студените му очи с тъмни кръгове не изразяваха нищо друго, освен учудване. Той сви рамене и когато полякът изчезна, подаде бланката на телеграфиста.

„Париж, булевард «Батиньол», до поискване, номер 555.

Незабавно са заемете с анализа, качеството да се повиши с петдесет процента, към средата на май чакам първата пратка.

П. П.“

— Телеграмата се отнася за научни изследвания, с които сега се занимава мой другар, командирован в Париж от Института за неорганична химия — каза той на телеграфиста. После извади бавно от джоба си кутия цигари, почука цигарата и внимателно я запали. Шелга вежливо се обърна към него:

— Може ли само две думи.

Човекът с брадичката го погледна, отпусна клепачи и отговори с прекомерна любезност:

— Моля.

— Аз съм служител в криминалната — каза Шелга, разтваряйки леко картата си, — може би ще потърсим по-удобно място за разговор?

— Искате да ме арестувате?

— Нямам такова намерение. Искам да ви предупредя, че полякът, който избяга, възнамерява да ви убие, тъй като вчера на острова той е убил инженер Гарин.

Човекът с брадичката помисли около минута. Продължаваше да е все така вежлив и спокоен.

— Моля — каза той, — да вървим, разполагам с четвърт час свободно време.