Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Гиперболоид инженера Гарина, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Донка Станкова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2010)
Издание:
Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №82
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преведе от руски: Донка Станкова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.
Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023
Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54
Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С-31
© Атанас Свиленов, предговор, 1987
© Донка Станкова, преводач, 1987
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина
Издательство „Современник“, Москва, 1982
История
- — Добавяне
126
Вратата на капитанската каюта беше широко отворена. На леглото лежеше Янсен.
Яхтата се движеше бавно. В тишината се чуваше как вълните се разбиват о борда.
Сбъдна се желанието на Янсен — отново беше в океана — сам с мадам Ламол. Той знаеше, че умира. Няколко дни се бори за живот — двустранна рана от куршум в корема — после накрая притихна. Съзерцаваше звездите през отворената врата, откъдето нахлуваше въздухът на вечността. Нямаше нито желания, нито страх, само значимостта на преминаването в покой.
Отвън, появила се като сянка върху звездите, влезе мадам Ламол. Наведе се над него. Попита го шепнешком как се чувствува. Отговори й с движение на клепачите и тя разбра какво искаше да каже: „Щастлив съм, ти си с мен.“ Когато на няколко пъти, поемайки въздух, гърдите му конвулсивно се повдигнаха, Зоя седна до леглото му и не мръдна повече. Печални мисли навярно бродеха в главата й.
— Приятелю, мой единствен приятелю — промълви тя с кротко отчаяние — вие единствен на света ме обичахте. Само вам бях скъпа аз. Вече няма да ви има… Какъв студ, какъв студ…
Янсен не отговаряше, само с движение на клепачите искаше да потвърди, че студът наистина настъпва. Тя виждаше, че носът му се изостря, устата му леко се усмихваше. Доскоро лицето му гореше с трескава руменина, вече стана като восъчно. Тя почака доста минути още, после докосна с устни ръката му. Но той не бе умрял още. Бавно поотвори очи, разлепи устни. Зоя помисли, че й каза: „Добре“…
После лицето му се промени. Тя се обърна и внимателно събра сините завеси.