Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Гиперболоид инженера Гарина, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Донка Станкова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2010)
Издание:
Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №82
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преведе от руски: Донка Станкова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.
Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023
Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54
Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С-31
© Атанас Свиленов, предговор, 1987
© Донка Станкова, преводач, 1987
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина
Издательство „Современник“, Москва, 1982
История
- — Добавяне
66
Пълната луна изгря преди разсъмване. Всичко, което изглеждаше неясна грамада от камъни и скали, сега ясно се открояваше в лунната светлина, оцелелите сводове хвърлиха меки сенки, проточиха се надолу, в дерето, сред развалините на крепостната стена, обрасла с разкривени дръвчета и плетеница от къпини, оживя квадратната кула, най-старата част на замъка, построена от норманите, или както я наричаха на картичките — „кулата на изтезанията“.
Откъм източната й страна в нея опираха тухлени сводове, явно тук някога е имало галерия, съединяваща древната кула с обитаемия замък. От всичко това бяха останали основите, дребен трошляк и разхвърляни капители на колони от пясъчник. До основата на кулата под кръстовиден свод, който образуваше кухина, се открояваше „Прикованият скелет“.
Волф дълго го гледа, опрял лакти на решетката, после се обърна към Хлинов и каза:
— Гледайте тук сега.
Дълбоко долу под лунната светлина се простираше долина, забулена от лека мъгла. Сребристи люспици трепкаха в реката на онези места, където водата прозираше изпод гъсталака на дърветата. Градчето изглеждаше мъничко като играчка. Нито един светещ прозорец. Отвъд него наляво светеха стотици лампи на анилиновата компания. Издигаха се бели кълбета дим, комините бълваха розов пламък. Дочуваха се свирки на локомотиви, някакъв грохот.
— Прав съм — каза Волф, — само от това плато може да се стреля с лъч. Гледайте, ей ги там складовете за суровина, а там, отвъд насипа — складовете за полуфабрикати, те са съвсем открити. Там дългите производствени корпуси за сярна киселина са изработени по руския метод — от серен пирит. А малко по-встрани, кръглите покриви — за производство на анилин и на всички онези ужасни вещества, които понякога избухват по свой каприз.
— Добре, Волф, да допуснем, че Гарин ще постави апарата едва през нощта срещу двадесет и осми, все пак трябва да има някакви признаци за предварителен монтаж.
— Нужно е да се огледат развалините. Аз ще претърся кулата, вие — стените и сводовете… Впрочем по-добро от мястото, където е този скелет, не може да се измисли.
— В седем часа ще се видим в ресторанта.
— Добре.