Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (76)

76

Зоя попита портиера на хотела дали няма писмо за мадам Ламол. Подадоха й радиотелефонограма без подпис: „Чакайте до събота вечер.“ Зоя сви рамене, нае стая и замина с Янсен да разглежда града. Янсен предложи — музея.

Зоя плъзгаше скучаещ поглед по застиналите навеки красавици от Възраждането — те бяха облечени с твърда сърмена коприна, не са подстригвали косите си, явно не всеки ден се къпели и се гордеели с мощните си рамене и бедра, от които би се срамувала всяка търговка на пазара в Париж. Още по-скучно бе да гледа мраморните глави на императори, позеленелите бронзови лица — да бяха си лежали в земята… Детската порнография на помпейските фрески. Не, древният Рим и Възраждането са имали лош вкус. Не са разбирали остротата на цинизма. Задоволявали са се с разредено вино, целували са се спокойно с пищните и добродетелни жени, гордеели са се с мускулите и храбростта си. С уважение са влачели подире си преживените векове. Не са знаели какво значи да препускаш с двеста километра в час със състезателна кола или с помощта на автомобилите, аеропланите, електричеството, телефоните, радиото, асансьорите, модните шивачи и чековата книжка (за петнадесет минути получавате с чек толкова злато, колкото не е струвал древният Рим), да изстискваш от всяка минута на живота всички наслаждения до последната капка.

— Янсен — каза Зоя. (Капитанът вървеше половин крачка зад нея, изправен, медночервен, целият в бяло, готов да извърши каквато и да е глупост.) — Янсен, губим си времето, скучно ми е.

Отидоха на ресторант. Докато им поднесат следващото блюдо. Зоя ставаше, премяташе през раменете на Янсен прекрасната си гола ръка и танцуваше с апатично лице, с полузатворени клепачи. Обръщаха й „лудо“ внимание. Танците възбуждаха апетита и жаждата. Ноздрите на капитана тръпнеха, той гледаше в чинията си, страхуваше се да не забележат блясъка в очите му. Сега вече знаеше какви любовници имат милионерите. Нито веднъж досега ръката му не бе усещала по време на танц такъв нежен, източен, трепетен гръб, ноздрите му никога не бяха вдишвали такава благоуханна кожа и парфюм. И умна… И елегантна…

На излизане от ресторанта Янсен попита:

— Къде ще наредите да бъда тази нощ — на яхтата или в хотела?

Зоя го погледна бързо и странно и веднага извърна глава, не отговори.