Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Гиперболоид инженера Гарина, 1927 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Донка Станкова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 15 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- hammster (2010)
Издание:
Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин
Роман
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987
Библиотека „Галактика“, №82
Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,
Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев
Преведе от руски: Донка Станкова
Редактор: Ася Къдрева
Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева
Руска-съветска, I издание
Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.
Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023
Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54
Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87
08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна
Държавна печатница „Балкан“ — София
С-31
© Атанас Свиленов, предговор, 1987
© Донка Станкова, преводач, 1987
© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979
© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987
c/o Jusautor, Sofia
А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина
Издательство „Современник“, Москва, 1982
История
- — Добавяне
129
Утринната зора блесна на безоблачното небе. Океанът сякаш димеше с розова пара. Гарин се наведе през прозореца на дирижабъла и едва откри с бинокъла дълбоко долу тясната черупка на яхтата. Тя дремеше върху огледалната вода, проблясвайки през леката покривка на мъглата.
Дирижабълът заслиза. Целият светеше в лъчите на слънцето. На яхтата го забелязаха, вдигнаха флага. Когато кошът докосна едва водата, от яхтата се отдели лодка. На кормилото стоеше Зоя. Гарин едва я позна — толкова се бе смъкнало лицето й. Той скочи в лодката и с ведра усмивчица, сякаш нищо не се беше случило, седна до Зоя, потупа я по ръката.
— Радвам се да те видя. Не тъжи, мило дете. Провалихме се — нищо. Ще започнем нещо друго. Е, какво си провесила нос!
Намръщена, Зоя се извърна, за да не вижда лицето му.
— Току-що погребах Янсен. Уморена съм. Сега всичко, всичко ми е безразлично.
Иззад хоризонта се показа слънцето — огромното кълбо се изтърколи над синята шир и мъглата се стопи като мираж.
Проточи се слънчева пътека, която преливаше с лъскави светли петна, и върху нея като черен силует се открояваха трите наклонени мачти и, решетестата куличка на „Аризона“.
— Баня, закуска и да спя — каза Гарин.