Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

81

В девет часа до „Аризона“ се приближи лодка. Гребеше някакъв весел дрипльо — вдигнал греблата, той извика:

— Ало… Яхта „Аризона“ ли е?

— Да допуснем, че е така — отговори морякът датчанин, наведен през фалшборда.

— Има ли на вашата яхта някой си Ролинг?

— Да допуснем.

Дрипльото се ухили, откривайки великолепните си зъби:

— Дръж.

Той ловко хвърли на палубата писмо, морякът го хвана, дрипльото цъкна с език:

— Ей, моряко, простако, дай една пура.

И докато датчанинът мислеше какво да запрати по него от борда, онзи вече отплава и като подскачаше в лодката и се кълчеше от неудържима радост от живота в това горещо утро, запя с цяло гърло.

Морякът занесе писмото на капитана. (Такава беше заповедта.) Янсен дръпна леко завеската, наведе се над спящата Зоя. Тя отвори още сънени очи.

— Той тук ли е?

Янсен подаде писмото. Зоя прочете:

„Ранен съм много тежко. Смилете се над мен. Борих се като звяр за вашите интереси, но се случи невъзможното: мадам Зоя е на свобода. Коленопреклонно ви моля…“

Без да го дочете, Зоя накъса писмото на парчета.

— Сега вече можем да го очакваме спокойно. (Тя погледна Янсен, протегна му ръка.) Мили Янсен, трябва да се уговорим с вас. Вие ми харесвате. Нужен сте ми. Значи, неизбежното трябва да се случи…

Тя въздъхна леко.

— Чувствувам — много тревоги ще имам с вас: Мили приятелю, всичко това е излишно в живота — любов, ревност, вярност. Познавам влечението. Това е стихия. Аз съм също така свободна да се отдавам, както и вие да взимате — запомнете го, Янсен. Ще сключим договор: аз или ще загина, или ще властвувам над света. (Устните на Янсен се свиха, това се хареса на Зоя.) Вие ще бъдете оръдие на волята ми. Забравете сега, че съм жена. Аз съм фантазьорка. Авантюристка — разбирате ли ме? Искам всичко да бъде мое. (Тя описа кръг с ръцете си.) И този човек, единственият, който може да ми го даде, трябва да пристигне на „Аризона“ всеки момент. Аз го очаквам и Ролинг го очаква…

Янсен вдигна пръст, озърна се. Зоя дръпна завеските, Янсен излезе на мостика. Там, вкопчил ръце в леера, стоеше Ролинг. Лицето му с крива по рождение и стисната уста, беше деформирано от злоба. Той се взираше в мъгливата още далечина на залива.

— Ето го — едва изрече Ролинг, протягайки ръка, и пръстът му увисна над морето като кука, — ей в онази лодка.

И припряно, всявайки страх у моряците, кривокрак, приличащ на рак, затича надолу по трапа от мостика и се скри в каютата си. Оттам напомни по телефона на Янсен заповедта, която бе дал — щом доплава лодка с шест гребла, да се пусне човекът на борда.