Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

124

Облаците от горящия нефт забулваха Златния остров. След урагана настъпи безветрие и черният дим се издигаше към безоблачното небе, хвърляйки върху водите на океана огромна сянка от няколко километра.

Островът изглеждаше мъртъв и само откъм шахтата както винаги не преставаха да скърцат гребалките на елеваторите.

После в тишината се разнесе музика: бавен, тържествен марш. През димната мъгла можеха да се видят към двеста души: те вървяха с изправени глави, лицата им бяха сурови и решителни. Отпред четирима носеха върху раменете си нещо, увито в червено знаме. Изкачиха се на скалата, където се извисяваше решетестата кула на големия хиперболоид, и положиха в подножието й дългия вързоп.

Това беше тялото на Иван Гусев. Загинал бе предния ден по време на боя с „Аризона“. След като се изкатери от външната страна по решетестата конструкция на кулата, той включи големия хиперболоид, напипа „Аризона“ сред огромните вълни.

Огненият лъч от „Аризона“ играеше по острова, като подпалваше постройки, прерязваше електрически стълбове, дървета. „Усойница“ — шепнеше Иван, въртеше дулото на апарата и също както по време на уроците по писане, когато Тарашкин го учеше на четмо и писмо, си помагаше с езика.

Той взе „Аризона“ на фокус и заудря с лъча по водата пред кърмата и през носа, смалявайки ъгъла. Пречеха му облаците дим от запалените цистерни. Изведнъж лъчът от „Аризона“ се превърна в ослепителна звезда и блясвайки, убоде Иван по очите. Пронизан от лъча, той падна върху капака на големия хиперболоид…

— Спи спокойно, Ванюша, ти умря като герой — каза Шелга. Той коленичи пред тялото на Иван, отметна края на знамето и целуна момчето по челото.

Духовата музика засвири и двеста души запяха „Интернационала“.

Не след дълго от кълбата черен дим излетя двумоторен мощен аероплан. Набирайки височина, той се насочи на запад…