Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (108)

108

Събитията през последните дни — нападението на дирижабъла „П. Г.“ върху американската ескадра и заповедта на флота за бомбардировка — разтревожиха цялото население на Златния остров.

Кантората беше затрупана със заявления за напускане и искане да им се уреди сметката. Изтегляха се влоговете от спестовната каса. Работниците се съвещаваха в оградените с тел участъци, без да обръщат внимание на жълто-белите гвардейци, които с мрачни и сурови лица крачеха по полицейските пътеки. Селището приличаше на разбутан кошер. Напразно пред публичните домове свиреха медните тръби, думкаха барабаните. Лунапаркът и баровете бяха празни. Безрезултатно петнадесетимата провокатори полагаха нечовешки усилия, за да превърнат лошото настроение в национални побоища. През тези дни никой никому не искаше да променя физиономията само защото живее в друг ограден участък.

Инженер Чермак разлепи из острова правителствено съобщение. Обявяваше се военно положение, забраняваха се струпвания и митинги, до второ нареждане никой нямаше право да си получи парите и да напуска. Предупреждаваше се населението да не критикува правителството. Работата в шахтата — да продължи без прекъсване денонощно. „Онези, които през тези дни с гърдите си ще защитят Гарин — се казваше в съобщението, — ги очаква приказно богатство. А малодушните сами ще изхвърлим от острова. Не забравяйте, ние се борим против онези, които ни пречат да забогатеем.“

Въпреки строгия дух на това съобщение сутринта, в навечерието на деня, в който се очакваше нападението на флота, работниците от шахтата заявиха, че ще спрат хиперболоидите и машините за втечнен въздух, ако същия ден до обяд не им бъде платено (беше ден на заплатите) и до обяд не бъде изпратено до американското правителство послание за миролюбие и за прекратяване на всякакви военни действия.

Да се спрат машините за втечнен въздух, означаваше да се взриви шахтата, дори да се предизвика изхвърляне на разтопена магма.

Заплахата беше страшна. Инженер Чермак в гнева си ги заплаши с разстрел. При шахтата започнаха да се събират бяло-жълтите. Тогава сто души работници слязоха в шахтата, в страничните пещери и съобщиха по телефона в кантората:

„Не ни остава друг изход, освен смъртта, в четири часа ще се взривим заедно с острова.“

Все пак това беше отсрочка с четири часа. Инженер Чермак вдигна от района на шахтата гвардията и се понесе с мотоциклет в двореца. Там завари Гарин и Шелга да разговарят. Двамата — зачервени и чорлави. Щом видя Чермак, Гарин скочи като бесен.

— Кой ви е учил на такава административна глупост?

— Но…

— Млък! Вие сте уволнен. Вървете в лабораторията, по дяволите или където искате… Вие сте магаре!

Гарин разтвори вратата и изблъска Чермак. Върна се при масата, на ъгъла на която седеше Шелга, захапал пура.

— Шелга, удари часът, предвиждах го — само вие можете да овладеете вълнението, да спасите делото… Това, което започна на острова, е по-опасно от десет американски флота.

— Мда — каза Шелга, — отдавна трябваше да го разберете…

— По дяволите с вашата политпросвета. Назначавам ви за губернатор на острова с неограничени права. Само да откажете — бързо, овладявайки положението, закрещя Гарин, спусна се към масата, измъкна револвера. — С две думи: ако откажете — стрелям… Да или не?

— Не — отговори Шелга, извил очи към револвера.

Гарин стреля. Шелга вдигна ръката си с пурата до слепоочието:

— Лайно такова, мръсник…

— Аха, значи сте съгласен?

— Оставете това нещо.

— Добре. (Гарин хвърли револвера в чекмеджето.)

— Какво искате? Работниците да не взривят шахтата ли? Добре. Няма да я взривят. Но при условие…

— Предварително съм съгласен.

— Както съм бил частно лице на острова, такъв си и оставам. Не съм нито слуга, нито наемник. Това първо. Всички национални граници още днес да се премахнат, да не остане нито една тел. Това второ…

— Съгласен съм.

— Шайката ваши провокатори…

— Аз не държа провокатори — бързо каза Гарин.

— Лъжете…

— Добре — лъжа. Какво да направя с тях? Да ги удавя?

— Още тази нощ.

— Готово. Смятайте ги за удавени. (Гарин бързо записваше с молив в бележника си условията.)

— Последното — каза Шелга, — никаква намеса в отношенията ми с работниците.

— Тъй ли? (Шелга се намръщи и започна да се надига от масата. Гарин го хвана за ръката.) Съгласен съм. Ще дойде време — хубаво ще ви наредя. Какво още?

Примижал, Шелга разпалваше пурата, така че от дима не се виждаше хитрото му изпръхнало от вятъра лице с къси светли мустачки, с вирнат нос. В това време телефонът иззвъня. Гарин вдигна слушалката.

— Аз съм. Какво? Радиограма?

Гарин остави телефона и сложи слушалките. Слушаше и гризеше ноктите си. Устата му се изкриви в усмивка.

— Можете да успокоите работниците. Утре ще им платим. Мадам Ламол е взела десет милиона долара. Ей сега ще изпратя дирижабъла за разходка да вземе парите. „Аризона“ е само на четиристотин мили северозападно.

— Е, няма що, това улеснява работата — каза Шелга. Пъхнал ръце в джобовете, той излезе.