Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Гиперболоид инженера Гарина, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2010)

Издание:

Алексей Толстой. Хиперболоидът на инженер Гарин

Роман

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1987

Библиотека „Галактика“, №82

Редакционна колегия: Любен Дилов, Светозар Златаров, Елка Константинова,

Агоп Мелконян, Димитър Пеев, Огнян Сапарев, Светослав Славчев

Преведе от руски: Донка Станкова

Редактор: Ася Къдрева

Оформление: Богдан Мавродинов, Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Паунка Камбурова, Янка Василева

Руска-съветска, I издание

Дадена за набор на 29.X.1986 г. Подписана за печат на 19.III.1987 г.

Излязла от печат месец април 1987 г. Формат 32/70×100 Изд. №2023

Цена 2 лв. Печ. коли 24,50. Изд. коли 15,86. УИК 15,54

Страници: 392. ЕКП 95363 5532–69–87

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ — Варна

Държавна печатница „Балкан“ — София

С-31

© Атанас Свиленов, предговор, 1987

© Донка Станкова, преводач, 1987

© Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев, библиотечно оформление, 1979

© Текла Алексиева, рисунка на корицата, 1987

c/o Jusautor, Sofia

 

А. Н. Толстой. Гиперболоид инженера Гарина

Издательство „Современник“, Москва, 1982

История

  1. — Добавяне

29

Златното моливче докосна бележника:

— Името ви, господине?

— Пянков Питкевич.

— Целта на посещението ви?…

— Предайте на мистър Ролинг, че ми е възложено да водя преговори за апарата на Гарин, за който той знае.

Секретарят мигновено изчезна. След минута Гарин влизаше през ореховата врата в кабинета на краля на химията. Ролинг пишеше. Без да вдига очи, предложи му да седне. После, без да вдига очи:

— Дребните парични операции минават през моя секретар — той взе попивателната преса със слабата си ръка и чукна по написаното, — въпреки това готов съм да ви изслушам. Давам ви две минути. Какво ново при инженер Гарин?

Сложил крак върху крак, силно опънатите ръце — върху коляното, Гарин каза:

— Инженер Гарин иска да знае дали ви е известно точно предназначението на неговия апарат?

— Да — отговори Ролинг, — доколкото ми е известно, за промишлени цели апаратът представлява някакъв интерес. Разговарях с някои от членовете на нашия концерн — те са съгласни да закупят патента.

— Апаратът не е предназначен за промишлени цели — рязко отвърна Гарин, — това е апарат за разрушаване. Наистина той много добре може да служи на металургията и минната промишленост. Но засега плановете на инженер Гарин имат друг характер.

— Политически?

— Е… Инженер Гарин малко се интересува от политика. Той се надява да създаде такъв социален строй, който му допада най-много. Политиката е дребна работа, функция.

— Къде да го създаде?

— Разбира се, че навсякъде, на всички континенти.

— Охо! — каза Ролинг.

— Инженер Гарин не е комунист, успокойте се. Но той не е напълно и ваш. Повтарям, неговите планове са обширни. Апаратът на инженер Гарин му дава възможност да превърне в действителност и най-болезнената фантазия. Той е построен вече и може да бъде демонстриран, ако искате още днес.

— Хм! — каза Ролинг.

— Гарин следеше вашата работа, мистър Ролинг, и намира, че имате добър замах, но ви липсва голяма идея. Е — химически концерн или въздушно-химическа война. Или превръщането на Европа в американски пазар… Всичко това е дребна работа, няма централна идея. Инженер Гарин ви предлага сътрудничество.

— Вие ли сте луд или той? — запита Ролинг.

Гарин се разсмя, потърка силно с пръст носа си отстрани.

— Знаете ли — дори това, че ме слушате не две, а девет минути и половина, е вече добре.

— Готов съм да платя на инженер Гарин петдесет хиляди франка за патента на изобретението му — каза Ролинг и отново започна да пише.

— Предложението трябва да се разбира така: имате намерение със сила или с хитрост да вземете апарата, а с Гарин да се справите така, както с неговия помощник на о-в Крестовски?

Ролинг бързо остави писалката, само двете червени петна на скулите издаваха вълнението му. Взе от пепелника димящата пура, облегна се в креслото и погледна Гарин с мътните си очи, които не изразяваха нищо.

— Да предположим, че смятам да постъпя точно така с инженер Гарин, какво следва от това?

— Ами това, че Гарин явно се е излъгал.

— В какво?

— В предположението си, че сте негодник от по-голям мащаб — Гарин изрече всичко това отсечено, на срички, гледайки Ролинг весело и дръзко. А Ролинг само изпусна синкав дим и внимателно помаха с пурата пред носа си.

— Глупаво е да деля с инженер Гарин печалбите, когато мога да взема всичките сто процента — каза той. — И така, за да приключим, предлагам сто хиляди франка и нито сантим повече.

— Наистина, мистър Ролинг, вие все увъртате някак си. Ами че вие нищо не рискувате. Вашите агенти Семьонов и Тъклински са проследили къде живее Гарин. Съобщете на полицията и ще го арестуват като болшевишки шпионин. А Тъклински и Семьонов ще откраднат апарата и чертежите. Всичко това няма да ви струва повече от пет хиляди. А за да не се опита Гарин по-късно да възстанови чертежите, винаги може да бъде отпратен по етапен ред в Русия през Полша, където още на границата да го пречукат. Защо сто хиляди франка?

Ролинг се изправи, погледна под око Гарин и се заразхожда из стаята, а лачените му обувки потъваха в сребристия килим. Неочаквано измъкна ръката си от джоба и щракна с пръсти.

— Машинации — каза той, — лъжете. Премислил съм пет хода предварително всевъзможни комбинации. Няма никаква опасност. Вие сте просто дребен шарлатанин. В играта Гарин е мат. Той знае това и ви изпрати да се пазарите. Няма да дам дори два луидора за неговия патент. Гарин е проследен и се хвана. (Той бързо погледна часовника, пъхна го бързо в джоба на жилетката си.) Вървете по дяволите!

В това време Гарин също бе станал и стоеше до масата, навел глава. Когато Ролинг го прати по дяволите, той прекара длан по косите си и промълви с изнемощял глас, като човек, попаднал неочаквано в капан:

— Добре, мистър Ролинг, съгласен съм с всички ваши условия. Говорехте за сто хиляди…

— Нито сантим! — извика Ролинг. — Махайте се или ще бъдете изхвърлен!

Гарин мушна пръсти под яката си, очите му започнаха да се извръщат нагоре. Олюля се. Ролинг закрещя:

— Без номера! Вън!

Гарин захърка и се строполи на една страна върху писалището. Дясната му ръка се удари в изписаните листове хартия и конвулсивно ги сграбчи. Ролинг се спусна към електрическия звънец. В същия миг влезе секретарят.

— Изхвърлете този субект…

Секретарят приклекна като барс, изящните мустачки настръхнаха, железните му мускули под тънкото сако се втвърдиха… Но Гарин вече се отдръпваше от писалището все на една страна, кланяйки се на Ролинг. Тичешком слезе по мраморната стълба на булевард Малзерб, скочи в наемна кола с вдигнат покрив, каза високо адреса, вдигна двете прозорчета, пусна зелените завески и накъсано, рязко започна да се смее.

Извади от джоба на сакото смачканата хартия и внимателно я разглади на коленете си. На шумолящия лист (откъснат от голям бележник) Ролинг бе нахвърлил с едър почерк работни бележки за деня. Изглежда, в момента, когато в кабинета е влязъл Гарин, ръката на наострилия уши Ролинг е започнала да пише машинално, издавайки скритите му мисли. Три пъти едно под друго беше написано: „Улица Гоблен, шестдесет и три, инженер Гарин.“ (Това беше новият адрес на Виктор Леноар, който Семьонов току-що му бе съобщил по телефона.) После: „Пет хиляди франка — на Семьонов…“

— Успех! Дявол да го вземе! Това се казва успех! — шепнеше Гарин, разглаждайки внимателно листовете върху коленете си.