Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (11)

11

В полунощ дежурният в шестнадесети отдел на милицията бе повикан на телефона. Припрян глас му каза в ухото:

— Да се изпрати веднага милиционерски наряд на вилата на Крестовски, където онзи ден имаше убийство…

Гласът прекъсна. Дежурният изруга в телефонната слушалка. Свърза се с контролното, оказа се, че са се обадили от гребната база. Продължително им звъниха по телефона, най-после се обади сънлив глас:

— Какво искате?

— Обажда ли се някой по вашия телефон преди малко?

— Обажда се — с прозявка отвърна гласът.

— Кой се обади?… Видяхте ли?

— Не. Повреден е. Казаха, че е по нареждане на другаря Шелга.

След половин час пред изоставената вила на остров Крестовски от камиона скочиха четирима милиционери. Отвън брезите слабо розовееше зората. В тишината се чуваше тихо охкане. Някакъв човек с кожух лежеше по очи недалеч от задния вход. Обърнаха го по гръб — оказа се пазачът. До него се търкаляше памук, напоен с хлороформ.

Входната врата беше широко разтворена. Катинарът — изваден. Когато милиционерите влязоха във вилата, от мазето се чу нечий задавен глас:

— Капака, отворете капака в кухнята, другари…

Край стената на кухнята бяха натрупани маси, сандъчета, тежки чувалчета. Разместиха ги, отвориха капака за мазето. Оттам изскочи Шелга — целият в паяжина, прашен, с освирепели очи.

— По-скоро елате тук! — извика той и изтича през вратата. — Светлина, по-скоро!

В стаята (с железния креват) в светлината на фенерчетата видяха на пода два празни револвера (с разширени цеви), кафяв кадифен каскет и отвратителни следи от повръщане с остър мирис на отрова.

— Пазете се! — извика Шелга. — Не дишайте, излизайте, това е смърт!

Той избутваше към вратата милиционерите, отстъпваше и гледаше с ужас и отвращение металната тръбичка, голяма колкото човешки пръст, която се търкаляше на пода.