Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (70)

70

Останалото време на деня Волф и Хлинов прекараха в К. Разхождаха се безцелно по улиците, разговаряха за различни незначителни неща с местните жители, като се представяха за туристи. Когато градчето утихна, Волф и Хлинов се отправиха към хълмовете. Към полунощ те вече се изкачваха по стръмнината в градината на Щуфер. Решиха да минат за заблудили се туристи, ако ги забележи полицията. Ако ги задържат — нямаше опасност от арест: целият град можеше да потвърди алибито им. След изстрела от храстите, когато съвсем ясно се видя как се пръсна на парчета черепът на Гарин, Волф и Хлинов за по-малко от четиридесет минути бяха вече в града.

Те се прехвърлиха през ниската ограда, заобиколиха предпазливо поляната зад храстите и излязоха при вилата на Щуфер. Спряха се, спогледаха се, недоумявайки. В градината и вилата беше спокойно и тихо. Светеха няколко прозореца. Входната врата, която водеше направо в градината, беше широко отворена. Спокойна светлина падаше върху каменните стъпала, върху зайците в гъстата трева. На входа, на горното стъпало, седеше някакъв шишко и тихо свиреше на флейта. До него бе сложена плетена бутилка. Беше същият човек, който сутринта се появи неочаквано на пътечката близо до пристройката с радиостанцията и като чу изстрела, се затича в тръс към къщата. Сега той се наслаждаваше, сякаш нищо не се бе случило.

— Да вървим — пошепна Хлинов, — трябва да научим какво е станало.

Волф измърмори:

— Не е възможно да не съм улучил.

Тръгнаха към входа на къщата. По средата на пътя Хлинов тихо каза:

— Извинете за безпокойството… Тук има ли кучета?

Щуфер отпусна флейтата, обърна се на стъпалото, проточи шия, като се взираше в двете неясни фигури.

— Не, няма — провлечено каза той, — тук кучетата са зли.

Хлинов обясни:

— Заблудихме се, искахме да видим развалините „Прикованият скелет“… Ще ни позволите ли да починем?

Щуфер отвърна с неопределено мучене. Волф и Хлинов се поклониха, седнаха на долните стъпала — двамата напрегнати, развълнувани. Щуфер ги поглеждаше отгоре.

— Впрочем — каза той, — когато бях богат, в градината държах вързани песове. Не обичах нахалниците и нощните посетители. (Хлинов бързо стисна ръката на Волф — мълчете си, значи.) Американците ме разориха и градината ми стана път за безделници, макар навсякъде да са поставени табелки с предупреждение за по хиляда марки глоба. Но Германия престана да бъде страна, където уважават закона и собствеността. Казах аз на човека, който нае вилата ми: оградете с бодлива тел градината и поставете пазач — не ме послуша и сега сам си е виновен…

Волф взе едно камъче, захвърли го в тъмнината и запита:

— Да не би да се е случило нещо неприятно покрай тези нощни посетители?

— Чак „неприятно“ не, но е смешно. И то тази сутрин. Всеки случай моите икономически интереси не са пострадали и аз ще се отдам на развлеченията си.

Той опря флейтата до устните си и издаде няколко пронизителни звука.

— В края на краищата какво ме засяга мене, дали той живее тук, или пиянствува с момичета в Кьолн? Платил си е всичко до последния пфениг… В нищо не мога да го упрекна. Но, знаете ли, оказа се нервен господин. По време на войната би могло да се свикне с револверните изстрели, дявол да го вземе. Прибра си всичкия багаж, довиждане, довиждане… Какво пък — прав му път.

— Окончателно ли ви напусна? — неочаквано високо замига Хлинов.

Щуфер се понадигна, но отново седна. Виждаше се как бузата му, върху която падаше светлина от стаята, се разтегна — мазна, хилеща се. Шишкавият му корем се затресе.

— Точно така, той ме предупреди: двама джентълмени непременно ще питат дали е заминал. Замина си, замина си, джентълмени. Ако не вярвате, елате, ще ви покажа стаите му и ще се убедите… Това е ваше право — стаите са платени…

Щуфер отново поиска да стане, но краката просто не го държаха. Нищо смислено не можеше да се научи повече от него. Волф и Хлинов се върнаха в града. През целия път те не проговориха. Едва на моста, над черната вода, в която се отразяваше фенерът, Волф изведнъж спря, стисна юмруци.

— Дяволска работа! Нали видях как се пръсна черепът му…