Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (120)

120

В бялата къщичка на брега на усамотения залив на Златния остров цяла нощ се водеха разгорещени спорове. Шелга прочете набързо нахвърленото от него възвание:

„Трудещи се от цял свят! Знаете размерите и последствията от паниката, обхванала Съединените щати, когато в пристанището на Сан Франциско влязоха корабите на Гарин, натоварени със злато.

Капитализмът се разклати: златото се обезценява, всички валути стремглаво падат, капиталистите нямат с какво да плащат на наемниците си — на полицията, наказателните войски, провокаторите и на продажните народни защитници. Призракът на пролетарската революция се е възправил с целия си ръст.

Но инженер Гарин, който нанесе такъв удар на капитализма, няма никакво намерение да приеме революцията като последица от неговата авантюра.

Гарин върви към властта. По своя път Гарин сломява съпротивата на капиталистите, които не са разбрали все още достатъчно ясно, че Гарин е ново оръдие за борба с пролетарската революция.

В най-скоро време Гарин ще се споразумее с най-едрите капиталисти.

Те ще го обявят за диктатор и вожд. Той ще си присвои и половината от световното злато и тогава ще заповяда да се затрупа шахтата на Златния остров, за да се ограничи количеството на златото.

Заедно с шайка най-едри капиталисти той ще ограби цялото човечество и ще превърне хората в роби.

Трудещи се от цял свят! Настъпи часът за решителна борба. Това ви съобщава революционният комитет на Златния остров. Той обявява, че Златния остров ведно с шахтата и хиперболоидите преминава на разположение на въстаналите от цял свят. Отсега нататък неизчерпаемите запаси от злато са в ръцете на трудещите се.

Гарин и неговата шайка ще се защищават жестоко. Колкото по-скоро преминем ние в настъпление, толкова по-сигурна е нашата победа.“

Не всички членове на революционния комитет одобриха това възвание — част от тях се колебаеше, уплашена от толкова смелост: дали ще успеят да вдигнат бързо работниците? Ще успеят ли да си набавят оръжие? Капиталистите имат и флот, и могъщи армии, и полиция, въоръжена с бойни газове и картечници… Не е ли по-добре да се изчака или поне да се почне с обща стачка?…

— Революцията е нисша стратегия — говореше Шелга на колебаещите се, едва сдържайки яда си. — А стратегията е наука да побеждаваш. Побеждава онзи, който взема инициативата в свои ръце, побеждава смелият. Спокойно ще преценявате по-късно, когато след победата решите да пишете за бъдещите поколения историята на нашата победа. Ние ще успеем да вдигнем въстание, ако напрегнем всички сили. Оръжие ще си набавим в боя. Победата е сигурна, защото цялото трудещо се човечество иска да победи, а ние сме неговият челен отряд. Така казват болшевиките. А болшевиките не знаят поражение.

При тези думи едър момък със сини очи работник от шахтата, който мълчеше през всичкото време, извади лулата от устата си.

— Край! — каза той с плътен глас. — Стига дрънканици. Да почваме, другари!…