Алексей Толстой
Хиперболоидът на инженер Гарин (32)

32

Обедът привърши. Кафето със стогодишен коняк е изпито. Пурата „Корона Коронас“ от два долара е изпушена до половина, а пепелта не е паднала. Настъпи мъчителният час: накъде да вървят „по-нататък“, с какъв сатанински лък да изсвирят на уморените си нерви нещо веселичко?

Ролинг поиска програмата на всички парижки увеселителни заведения.

— Искате ли да танцувате?

— Не — отвърна Зоя, закривайки със самурената кожа половината от лицето си.

— Театър, театър, театър — четеше Ролинг. Всичко беше скучно; комедия в три действия, в която актьорите от скука дори не се гримират, актрисите с тоалети от прочути шивачи гледат към зрителния салон с безизразни очи.

— Ревю. Ревю. А ето: „Олимпия — сто и петдесет голи жени само с обувки и чудото на техниката: дървена завеса, разделена на шахматни квадратчета, в които при всяко вдигане и спускане се виждат съвсем голи жени.“ Искате ли да идем?

— Мили приятелю, те всичките са кривокраки — момичета от булевардите.

— „Аполо“. Тук не сме били. Двеста голи жени само по… Това ще го отминем. „Кросното“. Пак жени. Така, така. Освен това „Световноизвестните музикални клоуни Пим и Джек“.

— За тях се говори — каза Зоя, — да идем.

Те заеха запазената ложа до сцената. Показваха ревюто.

Млад мъж с прекрасен фрак и зряла жена в червено с широкопола шапка, непрекъснато се разхождаха и се редуваха с незлобливи подигравки по адрес на правителството, с невинни шеги за шефа на полицията, очарователно се подиграваха на натъпканите с валута чужденци, но така, че те да не си отидат веднага след това представление завинаги от Париж и да не разубедят свои приятели и роднини да посетят веселия Париж.

След като поприказваха за политиката, младият мъж, който се разхождаше непрекъснато, и дамата с пръчката извикаха: „Алее оп“. И на сцената изтичаха голи като в баня момичета, много бели, напудрени. Те се подредиха в жива картина, изобразяваща настъпваща армия. Фанфарите и сигналните рогове мъжествено екнаха.

— На младите това сигурно им действува — каза Ролинг.

Зоя отговори:

— Когато жените са толкова много, не действува. После спуснаха завесата и отново я вдигнаха. До рампата бе поставен бутафорен роял, който заемаше половината сцена. Заудряха дървените пръчици на джаза, излязоха Пим и Джек. Пим — както винаги в невероятен фрак, с жилетка до коленете, свличащи се панталони, грамадни обувки, които веднага му избягаха (аплодисменти), физиономия на добродушен идиот. Джек — посипан с брашно, с филцова шутовска капа, на задника — газен фенер.

Отначало какво ли не правеха, за да предизвикват смях до припадък. Джек биеше Пим по мутрата, а той изпускаше отзад облак от прах, после Джек удряше Пим по черепа, след което му изскачаше гумен мехур.

Джек каза: „Слушай, искаш ли да ти посвиря на този роял?“ Пим се изсмя високо и каза: „Добре, посвири на този роял“ — и седна по-далечко. Джек удари клавишите с всичка сила, задната част на рояла падна. Отново Пим се смя страшно гръмко. Джек повторно удари по клавишите, падна страничната дъска на рояла. „Не е лошо“ — каза Джек и фрасна Пим по мутрата. Той се търкулна през цялата сцена, падна (барабанът — бум). Стана: „Не е лошо“, изплю шепа зъби, извади от джоба си метличка и лопатка, с каквито събират фъшкиите по улицата, почисти се. Тогава Джек за трети път удари клавишите, целият роял се разпадна, под него се оказа обикновен концертен роял. Джек килна на носа филцовата си капа и засвири вдъхновено с голямо изкуство „Кампанела“ от Лист.

Ръцете на Зоя Монроз изстинаха. Тя се обърна към Ролинг и прошепна:

— Това е велик артист.

— Не е лошо — каза Пим, когато Джек спря да свири, — сега послушай как ще свиря аз.

Той заизмъква от различни джобове дамски кюлоти, износена обувка, тръбичка за клизма, живо котенце (аплодисменти), извади цигулка и като обърна към зрителите в залата скръбното си лице на добродушен идиот, засвири безсмъртен етюд от Паганини.

Зоя се изправи, преметна през врата самурената кожа: брилянтите й блеснаха.

— Да вървим, противно ми е. За съжаление някога бях артистка.

— Къде ще се денем миличка! Десет и половина е.

— Да вървим да пием.